петък, 6 септември 2013 г.

Кафе-машина от новите

1. Колко странно се променят технологиите. Изгоря ни кафе-машината. В първия момент я насочих към кофата за боклук, но после, в пристъп на грандомания, реших да я поправя. Защо да не мога, разсъждавах - все някой ги поправя, защо това да не съм аз. Бяха ми казали, че тия, които са без помпа /напр. моята/, са много по-прости от ония с помпа, където се работи с колосални налягания и там по-добре да не се пъхам.
2. Така или иначе - отворих машинката, включих я в мрежата и взех нежно да я гъделичкам с любимия си инструмент - фазомерът, с който без страх интимнича с електричеството. Докоснах ред контакти, но никъде не светна. Ехе, помислих си - ясно! Не прави контакт.
3. Оттук нататък се почувствах като едно време в Гърция - науча някоя дълга, двусмислена фраза на гръцки от разговорника, кажа я в захаропластиката /сладкарницата/ с произношение, което съм приел за подходящо и се оглеждам в тревожно очакване. Те ме взимат за екзотичен островен Зорбас и ми отговарят адски подробно на чисто димотики. И тук аз, на лош английски им казвам, че нищичко не им разбирам. Те чаткат, че са били измамени и ме намразват. Освен това, стават и по-неуслужливи.
4. Така и с машината - аз я изследвам по общоприетия начин, тя ми дава отговор на непознат език. Хвърлих я. Новата, която си купихме за скромна сума, иска по друго обгрижване, съотв. по-друг стил на живот. Стоиш пред контролното табло, следиш индикаторите /ниво на течността, налягане в централния контур, степен на екстракция, температура/ и превключваш различни модули по определена схема. А като заработи и помпата, разбираш, че ще полетиш. До Лисабон, чартър.

* на сн.: фунийка за водата на стар модел кафемашина

Няма коментари:

Публикуване на коментар