Американски психари

1. За Коледата на 1964 г. Лари Канкъл получил подарък от майка си - кожени панталони. Поносил ги, но открил, че в студа те се вкочанясват /зиме в Минесота е клинч/. На следващата Коледа ги опаковал красиво и ги пратил на шурея си Рой Колет. После Колет му ги върнал обратно и така, подаръкът започнал да курсира между двамата, превръщайки се във весела новогодишна шега.
2. След това, на всяка Коледа, пичовете си правели да им е още по-весело:
- Колет сгънал панталоните, напъхал ги в тръбичка с диаметър 2.5 см, дълга един метър и ги дарил отново на Канкъл.
- Последният не се дал - върнал му ги в 17 сантиметров куб, омотан с тел
- После си ги получил обратно в 60 сантиметров сандък с камъни, обшит със стоманени ленти
- Канкъл запоил подаръка в буркан от кафе, който запечатал в 23 литров контейнер с цимент и го укрепил с арматура
- По-нататък, Колет опаковал панталонките в прозоречен стъклопакет с 20 годишна гаранция
- Канкъл му ги върнал в стокилограмов хендмейд пепелник, направен от 20 сантиметрова стоманена тръба
- Колет му ги дарил заварени в 270 килограмов сейф, на червени и зелени райета
- Канкъл му ги пратил в жабката на еднотонен Gremlin, модел 1974г., пресован в куб със страна 1 метър
- Колет сложил панталонките в гума с диаметър два метра и ширина 60см, която запълнил с три тона цимент
- Канкъл ги скрил в една от 15 еднакви туби пълни с цимент, които сложил в петметров катер, залян с цимент и тежащ 6 тона
- Колет пъхнал панталона в 4-тонно кубче на Рубик от цимент, обшито с 5 куб. м дъски
- Канкъл го сложил в стационарен вагон, пълен със 170 стоманени генератора, заварени един за друг
- Колет му го върнал в бетонобъркачка, доставена с влекач и кран.
3. През 1989 Колет планирал да запечата панталона в 5 тона стъкло и да го остави в двора на Канкъл. "Щеше да е страхотен номер", споделил той. Контейнерът обаче, не издържал и разтопеното стъкло овъглило панталоните. Сега те са в урна на камината на Канкъл.
4. Аз пък, през зимата на 89-та си веех панталона пред Ал. Невски и виках "Койнескачаечервен". Това дали беше по-смислено?

Оригиналът

Музикална загадка

1. "Бога ми", както се казваше в старите американски преводи, в рейс 74 видях една бабка със слушалки в ушите. Веднага ме загриза: какво би могла да слуша? Ами нека пресметнем. Приех, че е на 70 години, /защото съм добър, иначе удряше 77/. Възрастта, в която се формира що годе музикален вкус я слагаме 20. Бабата е била на двайсет през 1943 г. Пишем в Гугъл "top hits 1943". Излиза следното:

Бинг Кросби, Глен Милър /охо!/, Хари Джеймс, Фред Астер, Франк Синатра, Бени Гудмън /охо!/. Евала, бабке, качествени неща слушаш, няма ищар-мищар тука. 

2. И все пак, методът работи при някои допускания: да не слуша радио, да не слуша класика /тя нали вечна/, след двайстата си година, вкусът и да не е претърпявал фатални промени /примерно, от Синатра към Лили Иванова/

3. Методът ми има някои недостатъци, но хайде, предложете друг, де.

* на сн.: от прозореца на авт. 74

Гръцко импровизо

Септемврийско Вурвуру. Влязох само до кръста - бързах, а тази скала ме привличаше

Спокойствие с лозови листа

Атон - оригиналът. Висок е 2033 м, апропо.

Атон сутрин

Атон вечер

Лагуната. Вляво - детски морски мини нанизани на специален Бикфордов шнур

В търсене на нови заливи, нахлухме в някъв къмпинг. Вляво е кръчмата му. Вдясно - типична морска река - устието е засипано и тя тече назад. Сега е замряла и чака

Малко по-надолу в късния следобед. Изгря светило N. 2

Гръцките кошери са странни. Разноцветни, да не се объркват пчелите като се прибират по тъмно


Спирам, но край няма.

Неврозата на Арънсън

1. През 2007 Скот Арънсън /р. 1981/, талантлив преподавател по квантова механика в Мass. Тech. Inst., съди японската фирма Рикох, защото разпознал части от своя лекция в техен рекламен клип. Рикохците се оправдават засрамено, но делото отива към лошо и за да не го загубят, те се уговарят с Арънсън да дарят крупни суми на две учебни заведения, по негов избор.
2. Клипът е следният. Модно ревю. Два модела, брюнетка и блондинка си говорят в гримьорната.
Брюнетката: "Но ако квантовата механика не е физика в общия смисъл, ако тя не се занимава с материя, енергия или вълни - тогава с какво се занимава?"

Блондинката: "Виж, от моя гледна точка, тя се занимава с информация, вероятност и наблюдаемост и как те се съотнасят помежду си."

Брюнетката: "Това е интересно!"

Появява се снимка на принтер Рикох и финален надпис: "Един по-интелигентен модел."
Злополучната реклама може да се види тук: http://www.youtube.com/watch?v=saWCyZupO4U

3. Но Арънсън ме плени не точно с това. В блога си, той описва много интересен невротичен ритуал:

"Когато гледам трилър и идва една от онези напрегнати сцени, в които героят разбира, че всичко, в което е вярвал досега е било лъжа, в такъв момент, аз си казвам наум доказателството на теоремата на Карп-Липтън. Това винаги ме успокоява. Даже, ако цялата вселена е нечия зла шега, все едно е вярно, че от NPcP/poly следва колапс на полиномиалната йерархия и аз мога точно да ви обясня защо. Все едно ще е невъзможно да се разбие псевдослучайната функция на Голдрайх-Голдвасер-Михали, без да се разбие алгоритъмът на псевдослучайните числа, на които тя се базира."

4. Не му е лесно на момчето.

* на сн.: Скот Арънсън в аула 272, но в MTI

Земя - джаз. Странна връзка

1. Като слушам спора за "лайно си давам, земята родна - не!" /ямб?/ и се сещам за следната история. В Англия, в началото на трийсетте /XX в./ имало много голям интерес към джаза. Музикантският профсъюз обаче, успял да прокара в Министерството на труда забрана за американските джазмени да работят на Острова, без специален лиценз. Той се издавал много трудно и без никаква искреност в желанията.

2. Забраната действала 22 години /до 1957/ и позволила на местните свирачи необезпокоявани да се вихрят из кръчми и клубове. В резултат, днешната английска джазова сцена е майка плаче, грамофон свири. Няколко гении /да кажем, Джон Сърман/ се състезават с Джейми Калъм и легион подобни, Джос Стоун се нарича "джазова певица", а най-великият им джазмен е Джордж Шиъринг /1919-2011/. Който бе блестящ, но в никакъв случай не гениален и освен това, се изявяваше основно в Щатите. Апропо, описан е в "По пътя" на Керуак.

3. Както виждаме, тази история няма връзка със земята, която чужденците щели да изкупят, а ние, аборигените да заживеем на наколни жилища в района на Тюленово, не. За музика става дума.

* на сн.: земя в района на с. Смолско

Мостчетата на Медисън

Серия мелодраматични медисънови мостчета из България /10 броя/

Апартаментът

1. Нали като правиш ремонт и се пренасяш, използваш да изхвърлиш някои неща, които в друго време не смееш - свива ти се сърцето. Табуретка от баба ти, енигматични детайли от стар лампион, кичозен самовар, намерил покой в забутан шкаф, други вещи-спомени, прибрани в пристъп на вехтошарски драйв.

2. И така - двайсетина пъти до кофите. А там кипи живот - различни екипи цигани ме гледат въпросително, някои ми искат прогнозни данни за количеството на боклука ми, други желаят да си дружим и т.н. При поредния рейд, най-харизматичният от тях - Боби, ме сломява и след кратък контакт, за 30 кинта се навивам да дойде и да отнесе всичко, което му предложа.

3. Насочвам го към Роси, сумата веднага пада на 25 и операцията започва. От ужас, тя първоначално загубва ключа си, после го намира; после матовият харизмат и споделя, че съм се бил уговорил и за мазето, което не е възможно, защото не знам, че имаме мазе и ангажиментът отпада; после блокират асансьора.

4. Слизам долу и виждам, че пред входа има паркирани две каруци и доста цигани. Припламва ми надежда, че този бенефис някак си, не е свързан с мен и с моя ремонт. За всеки случай си придавам вид на случайно минаващ през София датски турист, но пичовете безпогрешно ме разпознават. Усмихват ми се приятелски, един ме нарича "деде" /за "бате" вече не мечтая, но поне "чиче" можеше!/, имат уточняващи въпроси. Малко съм уплашен от тази популярност и с метален тон ги пренасочвам към "госпожата". Матерналистичният ход ги успокоява и те се откопчват от мен.

5. Изфирясвам с колата към старата бърлога, подобно мимоза пудика. Ентропията намалява.

* на сн.: когото виждате, той е /в Трън/