неделя, 20 октомври 2013 г.

Апартаментът

1. Нали като правиш ремонт и се пренасяш, използваш да изхвърлиш някои неща, които в друго време не смееш - свива ти се сърцето. Табуретка от баба ти, енигматични детайли от стар лампион, кичозен самовар, намерил покой в забутан шкаф, други вещи-спомени, прибрани в пристъп на вехтошарски драйв.
2. И така - двайсетина пъти до кофите. А там кипи живот - различни екипи цигани ме гледат въпросително, някои ми искат прогнозни данни за количеството на боклука ми, други желаят да си дружим и т.н. При поредния рейд, най-харизматичният от тях - Боби, ме сломява и след кратък контакт, за 30 кинта се навивам да дойде и да отнесе всичко, което му предложа.
3. Насочвам го към Роси, сумата веднага пада на 25 и операцията започва. От ужас, тя първоначално загубва ключа си, после го намира; после матовият харизмат и споделя, че съм се бил уговорил и за мазето, което не е възможно, защото не знам, че имаме мазе и ангажиментът отпада; после блокират асансьора.
4. Слизам долу и виждам, че пред входа има паркирани две каруци и доста цигани. Припламва ми надежда, че този бенефис някак си, не е свързан с мен и с моя ремонт. За всеки случай си придавам вид на случайно минаващ през София датски турист, но пичовете безпогрешно ме разпознават. Усмихват ми се приятелски, един ме нарича "деде" /за "бате" вече не мечтая, но поне "чиче" можеше!/, имат уточняващи въпроси. Малко съм уплашен от тази популярност и с метален тон ги пренасочвам към "госпожата". Матерналистичният ход ги успокоява и те се откопчват от мен.
5. Изфирясвам с колата към старата бърлога, подобно мимоза пудика. Ентропията намалява.

* на сн.: когото виждате, той е /в Трън/

Няма коментари:

Публикуване на коментар