Терапевтична шега

Как реагират различните психотерапевти на въпроса: "Как да стигна до гарата"?

Бихевиористът: "Вдигнете десния крак, придвижете го напред, стъпете с него. Ето ви бонбон".
Аналитикът: "Вие имате предвид онова дълго тъмно здание, в което постоянно влизат и излизат влакове"?
Гещалтистът: "Позволете на себе си да стигнете гарата".
Данс-терапевтът: "Искате ли да танцуваме танца на срещите и разделите"?
Биоенергетикът: "Кажете "Шшшшшшшш". Какво чувствате"?
Семейният: "За кого от семейството ви е особено важно, вие да стигнете до гарата"?
Системен семеен: "Питам се, какво би отговорила майка ви, ако този въпрос беше задал баща ви"?
Екзистенциалният: "А какъв е смисълът, да стигате до гарата"?
Хуманистичният: "Ако наистина искате да стигнете до гарата, вие ще успеете".
НЛП-терапевтът: "Представи си, че вече си там. Какво предприе за да стигнеш"?
Коуч-терапевтът: "Ако ви кажа решението, това няма да реши основния ви проблем".
Тиймбилдерът: "Сега нека скачаме на един крак, докато тялото ви не освободи идеята".
Реинкарнационният: "Върнете се във времето на раждането си. Каква е кармата, която ви принуждава да търсите гарата"?
Хипнотерапевтът: "Затворете очи и се отпуснете и нека вътрешният глас ви води към гарата".

Психиатърът: "Гарата е там. Кой влак ви трябва? Билет взехте ли? Обикновен или спален вагон"?

* на сн.: разкошна врата в гръцки манастир един.

Популярна лингвистика

Руски, френски и китайски лингвисти, решили да си напишат имената, всеки на своя си език.

- Фамилията ми е Ге - казал французинът на китаеца.

- В китайския има два йероглифа "Ге", но за съжаление, нито един не е подходящ за фамилно име.

- Защо?

-Защото единият означава "колело", а другият предава звука, с който се пука пикочен мехур на магаре.

- А защо не "колело"?

- Мъжкото име не може да е кръгло, ще те помислят за педал. За теб ще изберем йероглифа "Шъ", означаващ "клавиатура", "кореноплоден", "страница" и прилагателното "безснежен" и ще допълним с "Нгу", маркиращ мъжки род. Накрая, пишем йероглиф "Мо" - девствен.

- Но... това някак си не е съвсем вярно.

- Никой няма да те помисли за девствен, просто без "Мо", йероглифите "Шъ-Нгу" означават "бръснещ мустаците на майка си".

- Добрее, аре сега да напишем твоята фамилия - казало франсето.

- Казвам се Го.

- Прекрасно, започваме с буквата "G".

- Тя какво означава?

- При нас, европейците, буквите сами по себе си нищо не означават, но за да покажа уважението си към теб, пред "G", ще сложа "H" - във френския, тя все едно не се чете.

- Отлично. После "О", нали?

- Не. За да покажем, че "G" се произнася като "Г", а не като "Х", трябва след "G" да сложим "U", а също и "Н", за да покажем, че "U" не се чете, а само показва как правилно да четем "G" и буквите "EY", показващи, че думата не е дълга и скоро ще свърши.

- Hguhey... И след това "О"?

- Не. Във френския,"О" се произнася като "А" или "ьО", в зависимост от съседните букви, ударенията и годишното време. Твоето чисто "О" се записва като "AUGHT", но думата не може да свършва на "Т", затова, ще добавим непроизнасящото се съчетание "NGER". Воала - Hguheyaughtnger.

Руският лингвист, оставил чашата си на масата, взел лист и написал "Го" и "Ге".

- И това ли е всичко?

- Да.

Френският и китайския лингвист се почесали по главата.

- Добре, а твоята фамилия каква е?

- Шчекочихин-Крестовоздвиженский.

- А не искате ли просто да пием - първи се ориентирал китаецът.

Руснакът кимнал облекчено и вдигнал тост за шушкавите дифтонги.

автор: http://artemg.livejournal.com/193048.html
на сн.: велосипед PEUGEOT /дизайн на Старк!/

Буря в чаша пепси

1. Винаги силно се кефя, когато някоя много сложна система, проектирана да е безгрешна /йеп!/ елементарно се прецака. Умирам си. Хиляди хора адски внимават никъде да няма издънка. Екипите проиграват всички негативни сценарии. Отвсякъде бликат доказателства, че всичко е пърфъкт. И хоп! Някъде вътре, някакво колелце отронва зъб и системата бъгва.

2. През 1992 Пепси провежда на Филипините банална рекламна кампания - оня фокус дето гледаш под капачката и ако откриеш щастливия номер, тичаш да си прибереш парите. Всяка седмица обявявали по един печеливш номер и някой пепсихолик прибирал нелоша сума - около 40 000 долара. Щастливото число на 25 май било 349. Обаче се случила малка неприятност -  в завода нещо се объркали и напечатали 800 000 капачки с този номер.

3. Сега вече настанал същий ад. Както можете да се досетите, Пепси се въздържала да изплати на печелившото филипинско население 32 милиарда долара и то се вдигнало на бунт. Около 30 фургона за безалкохолни били унищожени, пепси-късметлиите хвърляли бутилки със запалителна смес и хендмейд-бомби по офисите на Пепси, а по-интелигентните пишели до фирмата хиляди писма със закани за убийство и съдебни искове. Компанията изтеглила от Манила всичките си сътрудници, оставяйки само двама, с опит в пепси-освежаването на Бейрут.

4. Войната с Пепси за пръв път консолидирала трите постоянно воюващи сили в страната - комунистите, въстаниците и армията.

В крайна сметка, компанията изплатила на всеки от спечелилите по 500 песо = 20 долара. Пак е нещо.

А тук е историята, разказана от гледна точка на бедния филипински файтонджия Хуанито.

* на сн.: Кратко филипинско слънце

Дай пари за пасти

1. Нали се преместихме и в новия ни вход /6 етажа/ отбелязвам 30% здрависване. Т.е. около трийсет процента живущи отговарят "Добър ден" на моя добърден при стълбищно-асансьорен контакт. Подобни /но без статистическа обработка на данните/ наблюдения срещнах и у Бояна Ламбер. 

2. Лицата и пантомимиката на останалите 70 от сто, при разминаване с мен изразяват континуум от дебилоподобни нюанси /пардон май френч/, като главното е страх. Като си мислех и реших - боят се от следните неща:

- щом ги поздравявам, явно съм девиантен и дали няма ги удари по главата с бутилка шампанизирано вино

- дали след като се разминем няма да им забия отвертка-тресчотка в гърба, непредумишлено

- дали не съм сирийски бежанец, преоблечен като униат-средноевропеец /ще трябва да ми дадат хуманитарно одеало, като едновременно ме бият и гонят от входа/

- дали "Здравейте" не означава "ей с'а влизам у вас и докато не ти изпия алкохола и не ти изям бидонвилското зеле, няма да напусна"

- да не им поискам заем, примерно: "Здрасти, мъжки /ако е жена: "здрасти, женска"/, можеш ли да ми дадеш 10 000 лева в нови банкноти, с поредни номера и 500 евро в банкноти по 5?"

3. Няма какво да се правим, както във Франция, ако пиеш бяло вино, ще те заподозрат в неизлечима болест, така и тук, ако поздравяваш непознат /и не си в планината, където си лудей на воля, плийз/, значи нещо ужасно ти се е случило. Което си е опасно.

4. В предишния ми вход /8 етажа/, всички поздравяваха, но доста време мина, докато ги обуча, че "здрасти!" и евентуално по-разгърнатото "дай пари за пасти", не е повод за стълбищни запознанства и романтични пътешествия в миналото - моето и на семейството ми.

 5. Ако пък знам какво искам!

* на сн.: из творчеството на Вася Ложкин

Синигерът жълтопоен

1. Сякаш нищо не предвещава опасност, този мрачен следобед в Южния. Крача си практически сам, /майки с колички в този час - 2 на 10 000/, слушам си нещо много досадно /Impressions на Колтрейн/, асоциирам си свободно.

2. И изведнъж съм нападнат от гигантска пойна птица. Пише, че е символът на София - жълт синигер, но няма да ме лъжат - това е нещо на Магрит, нали виждам. Общината е откупила Магрит и го експонира в Южния парк - не е зле.

Интригуващи начала за разкази

- Разбира се и тя си мечтаеше за големи гърди, така че като легне в морето и те да станат като два благи острова. Хем знаеше, че това е мъжката визия и пак.

- Не от това - каза той и с жест на застаряващ педераст си наля от другата бутилка.

- Често казваше: "Като работех в Кремиковци", но никога не беше стъпвал там. Веднъж насън, му прозвуча целотонна гама и глас: "Отиди го виж с е г а, Кремиковци, щом ти е толкова важно."

- "Толкова наконтена не съм те виждала от бала". Чу го в тролея и се обърна да види за кого става дума. В тая блъсканица, никого не видя. Пък и нейният бал беше нисък.

- Да пазя тишина ли, нервира се ватманът - а за позитивния ми фийдбек мисли ли някой? После го и повтори.

- Отдавна не съм употребявала зарзават - каза домакинята. Все зеленчуци, зеленчуци. Филологът се засмя разсеяно, но премълча. Той беше погълнат от "зарзала".

- Винаги питат какъв искаш и като им кажеш: "какъвто Ви хване ръката", винаги ми дават без пълнеж. В Хале-ам-Заале не беше по-различно.

- Не искате да я прегледате, защото е дебеличка, знам! - извика гневно съпругът и. Разбрал е, че днес ми е слаб ден, помислих си уплашено.

- Имам страшно много празни туби от минерална вода, празни и прашни - сподели съседката, докато пътувахме в асансьора. Защо ми го казва, нима нещо е заподозряла? Параноясвам.

На сн.: посетител в Музея за модерно изкуство - Ню Йорк, фотограф: Ева Арнълд, 1959

Две кариери, едната по-успешна /8 снимки/

Кариерата в Стайчовци

Кариерата в Смолско