вторник, 3 декември 2013 г.

Дай пари за пасти

1. Нали се преместихме и в новия ни вход /6 етажа/ отбелязвам 30% здрависване. Т.е. около трийсет процента живущи отговарят "Добър ден" на моя добърден при стълбищно-асансьорен контакт. Подобни /но без статистическа обработка на данните/ наблюдения срещнах и у Бояна Ламбер. 
2. Лицата и пантомимиката на останалите 70 от сто, при разминаване с мен изразяват континуум от дебилоподобни нюанси /пардон май френч/, като главното е страх. Като си мислех и реших - боят се от следните неща:
- щом ги поздравявам, явно съм девиантен и дали няма ги удари по главата с бутилка шампанизирано вино
- дали след като се разминем няма да им забия отвертка-тресчотка в гърба, непредумишлено
- дали не съм сирийски бежанец, преоблечен като униат-средноевропеец /ще трябва да ми дадат хуманитарно одеало, като едновременно ме бият и гонят от входа/
- дали "Здравейте" не означава "ей с'а влизам у вас и докато не ти изпия алкохола и не ти изям бидонвилското зеле, няма да напусна"
- да не им поискам заем, примерно: "Здрасти, мъжки /ако е жена: "здрасти, женска"/, можеш ли да ми дадеш 10 000 лева в нови банкноти, с поредни номера и 500 евро в банкноти по 5?"
3. Няма какво да се правим, както във Франция, ако пиеш бяло вино, ще те заподозрат в неизлечима болест, така и тук, ако поздравяваш непознат /и не си в планината, където си лудей на воля, плийз/, значи нещо ужасно ти се е случило. Което си е опасно.
4. В предишния ми вход /8 етажа/, всички поздравяваха, но доста време мина, докато ги обуча, че "здрасти!" и евентуално по-разгърнатото "дай пари за пасти", не е повод за стълбищни запознанства и романтични пътешествия в миналото - моето и на семейството ми.
 5. Ако пък знам какво искам!

* на сн.: из творчеството на Вася Ложкин

Няма коментари:

Публикуване на коментар