Градината

сряда, 26 август 2015 г.

Десет американски библиотекари

Амер. фотограф Кайл Кесиди /Kyle Cassidy/ е снимал американски библиотекари. Серията е “Александрия още гори" от 2014.

10.

край

неделя, 23 август 2015 г.

Единадесет английски плашила

Английска средновековна традиция - ежегодни фестивали на плашилата /scarecrow festivals/. Извадка от най-красивите.

1.

10.

11.

събота, 22 август 2015 г.

1. Ораторите по времето на Сократ, преди да започнат, питали слушателите как искат да им се говори: като мит /т.е. разказ/ или с логически аргументи. За политика трябва да се говори сериозно и задълбочено, независимо, дали умираш от смях или от ужас, докато го правиш. Тоест, за политика трябва да се говори изключително като за серия от митове. Какво съвпадение - точно това го мога.

2. Във всяка псевдодемократична система, винаги има един-двама фрика, които се добират до властта, плещейки страшни глупости, но много картинни. Отсял съм два вида - "Перпетум мобилисти" и Клоуни. Първите изобретяват нещо, грубо нарушаващо всички закони на физиката едновременно, после омайват властимащи с ниска менталност и известно време хавата е ок. В Русия доскоро имаше един Петриков, създал воден филтър, който чисти всичко, вкл. и радиоактивност. Слагаш го на чучура и пиеш. В такива случаи, изобретателите не могат да обяснят как работи устройството им; страшно искат и дори започват, но стигат донякъде и не, не става. А хората пък, искат ЧУДО повече от всичко на света и ако може без сложности. Е, пичът почти успя да изнуди властите да си поръчат огромно количество филтри за училищата, но после разумът надделя и нещата се разсъхнаха.

3. Клоунският тип са недоучили личности, които влизат в една наука и почват да се чудят, защо са необходими толкова усилия, като може почти без хич. Например, археологията не може ли да се сведе до иманярство? Много по-лесно ще е - минаваш с един булдозер по могилите и при късмет - тракийско съкровище. А вместо да откриват останки от съдове, не може ли да открият направо скелет на вампир? Хората ще се зарадват, Родригес може да пристигне, Тарантино и др.

Всички те, обикновено имат научни титли от загадъчни Академии /за Холистична Онтология - АХО, за Свободно Космическо Знание - АСКЗ и други./.

4. Външнополитически анализ. Южнокорейците слагат високоговорители на границата със северните си братя и нещо им говорят, само да ги дразнят. Съответно, севернокорейците страшно им се нервират и тия дни стреляли с ракети по 3D-съраунда на гадните марионетки, и повредили един от говорителите. После, Ким Чен Уновците, мотивирани от този си успех, страшно се заканили на САЩ - че само да гъкнат и ще ги унищожат с ужасно, невиждано досега оръжие. Разбирам, че това е някакъв азиатски стил на изразяване /"нека разцъфтят триста хиляди цветя" и т.н./, но не може ли по-малко смешки да говорят и вършат тия хора.

Между нас казано, ЮК е страната с най-много внедрени нови технологии годишно - средно 7 на месец.

* снимка на Дайън Арбъс - ежедневие в дом за специални деца

четвъртък, 13 август 2015 г.

Травъл фото от Гърция-2.

Бутикови плажове на полуостров Пилио, заснети през юни. За познавачи.
1.

10.

край

вторник, 4 август 2015 г.

Припомняния

1. Първият ми досег с пещерите на Камен бряг беше през 1990. Тогава с Роси и един приятел спахме в една от тях. Там току що бяха снимали "Лагерът" на Дюлгеров и вътре имаше доста прясно сено и няколко свещи, които ни свършиха добра работа. По едно време през отвора надникна и пълната луна. Стараехме се всяка година около 24 май да сме там за цъфтенето на божурите, но с времето естетският ни драйв намаля и постепенно се нулира. Сега като гледам - май само там остана без мутри, огради и борби за справедливост. Защото на юг как е: отиваш на море и в пакета ти влиза участие в протест или друга проява на гражданин Кейн срещу местните клоуни. Обичам.

2. Внезапно ми се прииска да видя отново Джесика Ланг и дръпнах един от по-новите. Беше някакво амнестично порно /дето си в кома, после не помниш нищо и около това се прави филм/. По-добре да не бях я виждал - минало е време, на 66 е. Но във филма се черпеха с едни бонбони "руска рулетка" - взимаш си, но част от тях са с ужасен вкус, не знаеш на какъв ще попаднеш. Май ще трябва пак да гледам "Музикална кутийка" например. Но най-красива за мен, Джесика е в "Прекършени цветя" на Джармуш. Абсолютен блян е тая гад.

3. Дзенът, макар, че ми е приятен, всъщност е доста бездарна концепция, особено на фона на мощните си родители /будизъм, даоизъм, лайнизъм, етц./. И защо е толкова популярен? Да не би защото легализира неправенето на нищо, т.е., неправенето на избор? Изборът страшно стеснява спектъра на възможностите. Е, колко да е страшно - от безкраен брой ги свежда до една. Неправенето на избор - най-прекрасният начин да разгледаш цялата дъга, да я съзерцаеш. Това цветно богатство обаче, трепти и копнее да бъде избрано. Вероятно дзенът те учи да се съпротивляваш на това. Или както бих казал на поредния невротик, запътил се към нещо, припознато като "Голямата игра": "Влез в йерархията и замри!" Коан да не е това?

* на сн.: Лангедок в Music box

събота, 1 август 2015 г.

Кислороден глад

Юли ни беше планински месец. Кръстосахме три от петте главни - Заоблената /Родопи/, Високата /Рила/ и Агресивната /Пирин/. Не сме пипали Старата /Балкан/ и Средната /Средна гора/. Не сме докосвали и Странната /Странджа/ - шестата, но тя е много далече. Ето малко снимки; колко да са малко - шестнайсет са.

1. Родопи. Юндолски скак.