Градината

четвъртък, 3 септември 2015 г.

Стивън Едсън - фотография

21 снимки на Стивън Едсън, род. 1954, Ню Йорк. Абсолютно вдъхновяващ за мен /Steven Edson/.

крайкен /нем./

понеделник, 31 август 2015 г.

Малко празничен цвят

Колко прекрасни фотографи има на този свят! Ето трима от тях.

Маркос Лопес /Marcos Lopez/

Дейвид Стюърт /David Stewart/

Жан-Даниел Лоре /Jean-Daniel Lorieux/

10.

11.

12.

край

събота, 29 август 2015 г.

1. Едни хора си купили климатик, а вътре имало указание, което дословно гласяло: "Да се монтира на най-студената стена в жилището (южната)". На майсторите им се сторило странно, защо точно южната стена да е най-студената, но решили, че производителят разполага със специални знания по въпроса и изпълнили инструкцията - плеснали тялото на южната стена. Климатикът, разбира се, бил произведен в Бразилия;

2. За познавачи:

Игор Северянин

("Ананасы в шампанском! Ананасы в шампанском!/

Удивительно вкусно, искристо и остро!/

Весь я в чем-то норвежском! Весь я в чем-то испанском!/

Вдохновляюсь порывно! И берусь за перо!"),

срещнал Маяковски и нещо си говорили за жени, туй-онуй, и по едно време Маяковски казал:

- А сега, ще ти рецитиркам новото си стихотворение.

- О, казал Северянин - нека не си разваляме вечерта!

3. Пространствен критерий, че се връщаш вкъщи страшно пиян: паркетът радостно скача на гърдите ти;

4. - Мамо, научи ме да говоря на виетнамски!

- Е, не мога, не го знам.

- Че ти постоянно ме учиш на неща, които не знаеш, помислих си, че и с виетнамския ще стане.

5. Мисля, че децата на всички хора са пели:

"Едночко, двечки, трички, да,

това са моите деца."

Това е съкровено свидетелство за предразбиране и грижа (Vorverstandnis und Sorge, вж. "Sein und Zeit"). Винаги ме е измъчвалa тази презрително неуточнена гендерност. Oбаче:

Richter - съдия

Scharfrichter - палач

* на сн.: о, колко ми пука, о колко съм загрижен.

сряда, 26 август 2015 г.

Случай с Буковски и др.

1. Сега, ако пътувах с влак толкова често колкото преди и щях да си чета книга за да минава по-бързо времето, и както си чета, на някоя междинна гара, например Термен, се качва старец дъхтящ на вино и пикня, и колкото и да ми е неприятно все пак го поглеждам, за да си го класифицирам, т.е. обезвредя. И виждам, че е точно толкова отбльскващ, колкото съм очаквал; безнадежден е, дано слезе по-бързо. Отгоре на всичко се опитва да ме заговаря, но аз тъпо мълча, гледам си книгата, но вече не мога да чета, а само трупам гняв. Слиза съвсем скоро, слава Богу, отдъхвам си, но само след минута, в сърцето ми се забива страшно подозрение: "Това дали не беше Буковски?" По спомени от снимки точно така изглеждаше, а вероятно и така се е държал, когато пътува с влак. После се успокоявам: добре де, не е бил Буковски. Обаче идва още по-мъчителна мисъл: ако се появи, ще изглежда точно така - неприятен, миризлив гений и ще го изпусна със сигурност. А досега колко такива отблъскващи са минали! Майко мила, много са! И всичките съм ги изпуснал.

2. Генис: "Какво представлява синтаксисът? Това е връзка с помощта на логически вериги, съединяващи мислите с белезниците на съюзите. Само малко да се подведеш по безобидното "тъй като" и в текста се самозаражда независим от автора сюжет. Но колкото и изкусно да е изплетена граматическата мрежа, животът изтича през нея."

3. Набоков: "Ако знаех, че Лолита ще ме направи толкова популярен, щях да избера крава или велосипед за главен герой."

4. Мария Дегтярьова: "Всяка система се стреми към равновесие. Към намаляване на ентропията. Организмът също е система. И вариант като: "Заминавам за Камбоджа, за да се оженя на място за пристанищен докер", подозирам, че не е предвиден. Но, кой знае защо, постоянно се случва именно това. Сякаш от самосебе си."

* на сн.: детайл от редосеялка