сряда, 26 август 2015 г.

Случай с Буковски и др.

1. Сега, ако пътувах с влак толкова често колкото преди и щях да си чета книга за да минава по-бързо времето, и както си чета, на някоя междинна гара, например Термен, се качва старец дъхтящ на вино и пикня, и колкото и да ми е неприятно все пак го поглеждам, за да си го класифицирам, т.е. обезвредя. И виждам, че е точно толкова отбльскващ, колкото съм очаквал; безнадежден е, дано слезе по-бързо. Отгоре на всичко се опитва да ме заговаря, но аз тъпо мълча, гледам си книгата, но вече не мога да чета, а само трупам гняв. Слиза съвсем скоро, слава Богу, отдъхвам си, но само след минута, в сърцето ми се забива  страшно подозрение: "Това дали не беше Буковски?" По спомени от снимки точно така изглеждаше, а вероятно и така се е държал, когато пътува с влак. После се успокоявам: добре де, не е бил Буковски. Обаче идва още по-мъчителна мисъл: ако се появи, ще изглежда точно така - неприятен, миризлив гений и ще го изпусна със сигурност. А досега колко такива отблъскващи са минали! Майко мила, много са! И всичките съм ги изпуснал.
2. Генис: "Какво представлява синтаксисът? Това е връзка с помощта на логически вериги, съединяващи мислите с белезниците на съюзите. Само малко да се подведеш по безобидното "тъй като" и в текста се самозаражда независим от автора сюжет. Но колкото и изкусно да е изплетена граматическата мрежа, животът изтича през нея."
3. Набоков: "Ако знаех, че Лолита ще ме направи толкова популярен, щях да избера крава или велосипед за главен герой."
4. Мария Дегтярьова: "Всяка система се стреми към равновесие. Към намаляване на ентропията. Организмът също е система. И вариант като: "Заминавам за Камбоджа, за да се оженя на място за пристанищен докер", подозирам, че не е предвиден. Но, кой знае защо, постоянно се случва именно това. Сякаш от самосебе си."

* на сн.: детайл от редосеялка

Няма коментари:

Публикуване на коментар