сряда, 21 декември 2016 г.

Alcedo atthis

1. Правителство, Москов, мигранти, тероризъм, лайнизъм, но! - както се казва - някой трябва и да мие чиниите през това време. В този смисъл, вчера на Керкини най-после издебнах Земеродно рибарче /Alcedo atthis, Kingfisher/, изкарващо си прехраната. Интуицията ме накара да изследвам един заблатен напоителен канал. Имаше дупки по брега, в които обикновено живеят тези шарении. Доста време изгубих да ги чакам, явно се бяха преместили в нещо по-луксозно, а дупките ги отдаваха под наем. После отидох да разгледам шлюзовете и там го намерих Alcedo-то, канарче ниедно.
Общ изглед
2. Мисля, че това е една от най-красивите птички в нашия пояс - с тази пръскана тюркоазена главичка и гръбче - явно е казала "не" на камуфлажа и естествения отбор или членува в антидарвин клуб. Апропо, ако бях граблива птица, постоянно бих се тъпкала със земеродни рибарчета. Защото, всеки нормален човек трябва да има защитна окраска за да не го ядат. 
Ето например, така:
1
И тази е правилна птица - изобщо няма нужда да се крие и въпреки това!
2
3. Рибарчето се храни с малки рибки, които лови по следния начин: дебне отгоре и като види нещо вкусно и сребристо, под леда поточе чисто, се стрелва надолу и го хваща, а после се връща на клончето да си закуси. Изяждал бил около 10 рибки дневно.
Дебне:
3
4. Да го хвана как се забива във водата е абсурд. Поне излизането с плячката в човкена успях. Снимах с 1/1000 сек, но пак се оказа недостатъчно, следващият път ще сложа 1/4000, ако позволява светлината. И ако има следващ път. Ето я серията.

4

5

6

7
И тук отново - красив и невинен
8
А през това време над мен прелетя археоптерикс. Виждаме, как художникът живее опасно.
9

крайкус

Фрагм. 12-16-2

1. Някакво изгодно кафе си купих - "Деко". И нали съм прост, помислих си, че ще е нещо Ар деко - пиеш го и всякакви завъртулки и финтифлюги ти се веят и жени те гледат замечтано. Вместо това - безкофеиново се оказа копелето - сутрин ставаш, пиеш три кафета и пак си лягаш, вместо да се разтрепериш творчески. Поне ще го излочим бързо - върви като лимонадкен и положително е полезно. А за кафе тичаме нееднократно до магазина с пурите, баси.
2. С един пациент си говорихме за Дънов, с когото съм слабо запознат, но пък споменах Гурджиев, с когото съм още по-слабо запознат. Това някак си го раздразни, не знам защо. Заподозрях, че сигурно са се карали концептуално и не са се разбрали нещо /не пациентът с Гурджиев, а Дънов с последния/. Реших да действам вабанк и грубо изтърсих, че харесвам Блаватская /четях я като езотеричен фикшън за Хималаите/. Не я беше чувал. Титаникът на мисълта му беше заседнал върху Дънов и неумолимо се накланяше към ледената бездна.

* рисунка: Trish Biddle

сряда, 14 декември 2016 г.

Видове реакции

1. На 14 декември 1989 г. умира академик Андрей Сахаров.
<<... Когато изключваха Сахаров от Академията на науките, никой не искаше да се опозорява, но нямаше как - страхувайки се от кадрови репресии, събраха кворум, дойде куратор от ЦК и процесът тръгна, макар и доста вяло.
Един от член-кореспондентите, поглеждайки към каменната физиономия на куратора, плахо отбеляза, че "наистина, Сахаров постъпи лошо със съветския народ, но има проблем - академик е пожизнено звание и още не се е случвало да изключват академик... няма прецедент".
При тези думи, нобеловият лауреат, академик Капица се оживява:
- Как да няма - има прецедент!
Кураторът от ЦК облекчено въздъхва, а Капица продължава:
- През 1933-та от Пруската академия на науките изключват Алберт Айнщайн!
Настъпва гробна тишина и Андрей Сахаров остава академик>>.
2. По същото това време, в кулоарите на Академията, някакъв партиен шеф пита:
- Как може Сахаров да е член на Академията, той отдавна не работи!
Академик Александров му отговаря:
- Знаете ли и аз имам член и той също отдавна не работи, но го държа до себе си заради миналите му заслуги.
3. <<Осъждането на Сахаров трябваше да бъде всенародно, затова, вместо сутрешна репетиция, в МХАТ насрочват партийно събрание. На трибуната, партийният секретар Ангелина Степанова се ровичка в решенията на партията и правителството, а колективът клюма, очаквайки неизбежното. Групата на МХАТовските старейшини, разположила се на задните редове, живее свой живот, включващ сутрешната флашка коняк и оттам се носи оживена гълчава.
- Другари - ораторката прекъсва ритуалните си проклятия - какво се криете там? Михаил Михайлович /Яншин/, може би Вие ще кажете нещо?
- Ще кажа - въздъхва Яншин.
- Имате минута! - усещайки опасност, предупреждава Ангелина Степанова.
- Добре.
Яншин излиза, задържа една истинска МХАТовска пауза, оглежда тъжно събралите се и възкликва:
- Ти Ангелина, както си беше курва, така си и остана. 
И поглеждайки към часовника си съобщава: "Остават още 40 секунди".

По: "Бессмертный барак"

петък, 9 декември 2016 г.

Елхата

1. Дали не е време да купуваме елхата? А дали да я купуваме или да отида с колата до Пирин да си отрежа сам? И без това го разпердушинват. Даже подписах поредната петиция за нещо свързано с това да не го пипат. Или да го пипат, но малко, не помня пълният текст, но месиджа беше за умерен прогрес в рамките на закона.
2. Но така от къщи да подписваш разни неща е твърде лесно - отвориш си сутрин ФБ и: о, петиция! Я да защитим някоя планина, докато си пием кафето. А съвсем друго е да се намесиш лично - палиш колата, взимаш специалната си брадва с хром-ванадиево острие и германиево-силициева дръжка, караш дотам, по пътя ти взимат 15 или колко там кинта за да подпомогнеш туризма на община Банско, спираш на Бъндерица, вадиш уреда, оглеждаш се други желаещи да няма наоколо, че да те наколадят на дървената мафия и последната да те убие, избираш дървото и почваш сечта. Внимаваш да не сечеш индивидуално защитено от закона дърво /мурата!/ без да си забелязал и така.

*фото: Bruno Barbey, Рим, 1962

вторник, 6 декември 2016 г.

Фрагм. 12-16

1. Поредната съмнително-прекрасна гавра на Гай Ричи /"Агент U.N.C.L.E."/ - шейсетте, ГДР. Трабант /с немски суперагент - ЩАЗИ/ и Вартбург /с американски суперагент - CIA и красива немкиня-автомонтьорка/, в лудешка гонка из улиците на Изт. Берлин, като от време на време колите се отъркват, но нищо им няма и продължават. Автомобилите са тунинговани, щото пердашат яко, купето на Трабанта, нали шпионско, не е от картон, както е редно, а очевидно от 4 милиметрова поцинкована ламарина - изобщо не се разпада от сериозните удари на американския шпионин.
Американецът се казва Наполеон Соло, не е ли прекрасно!
2. Набоков, "Матилда".
"... Наистина, човек за да е щастлив, трябва поне час на ден, поне десет минути, да съществува машинално. А пък аз - винаги разголен, винаги зрящ, даже насън не преставах да се наблюдавам, не разбирайки нищо от битието си, ужасен от мисълта, че не мога да се изключа и завиждам на обикновените хора - чиновници, революционери, продавачи, които уверено и съсредоточено вършат скромното си дело. Нямах даже обвивка. И в тези страшни, нежносини утрини, тракайки с токове през пустинята на града, аз си представях човек, загубил разсъдъка си, защото е започнал отчетливо да усеща движението на земното кълбо. Той би крачил балансирайки, хващайки се за мебелите или щеше да сяда до прозореца с възбудена усмивка като пътник, който във влака изведнъж ви казва: "Страхотно пердашим!"
3. В един форум: "не е важно да пишеш без грешки, а да имаш сърце". 
Тогава разбира се, важи и обратното - важно е да имаш сърце, не е важно да знаеш къде е. Защо да не мислиш, че то се разполага малко над коляното, вдясно. Нима това би променило нещо?

фото: Greg Miller

четвъртък, 1 декември 2016 г.

Каменна пица, стъклени въглища и др.

Музеят "Земята и хората". Какви хора, само аз и Сашо бяхме, останалите бяха кристали

1. Хиляди подробности

2. Първата снимка на планета, обикаляща около Алфа-Кентавър /Проксима/, Хъбъл, НАСА

3. Стъклени въглища /рудник "Тева", квартал "Тева", Пернишко стъкловлакнесто находище/

4. Феромагнитен кристал, облепен с топлийки

5. Естествени религиозни образувания /Ставролит/

6. Фрагмент от дреха на Шварценегер от по-старите му филми

7. Невтасал хляб /царевично 70% + бяло "Три нули" - 30%
 

8. Замръзнало море - фрагмент

9. Каменна пица

10. Амазонка, точно дето се влива в Балт. море

11. Ужасен вирус напада земята

12. Светът на Диска

13. Джомолунгма, К7 и Анапурна /осемхилядници/

14. Сашо с новия си въпрос: "Това аз виждал ли съм го?"








сряда, 23 ноември 2016 г.

Тарковски, Сталкеровски и др.

1. Попречиха ни да гледаме "Сталкер", гадовете. Решаваме да отидем с един приятел, звънкаме а те: "Залата откупена, таваришч!" Не можеш даже да си отмъстиш. "Те ще видят, като започнат да излизат на 15-тата минута за да повърнат", каза приятелят ми. Освен нещо да се е променило, а аз да не знам. Общувам с всякакви възрасти, но някак си темата "Сталкер" и теорията за "time-pressure" на Тарковски, не помня да сме обсъждали скоро. Даже никога. Имам две версии: или публиката е била изцяло 40-50+ или на по-младите им е заприличало на геймърски сюжет и са придошли като буйна планинска ливада.
2. Един път, много отдавна, с един приятел си бяхме наумили, че трябва да гледаме "Сталкер" във всяко кино в страната, в което научим, че го дават, нещо като сталкери на "Сталкер". Малко трудно, интернет още не съществуваше, но все пак, по-близките общини се стараехме да обхванем. Веднъж в Перник, в залата бяхме седем човека /средният брой зрители на "Сталкер" извън София, тогава/ и след прожекцията, човекът седящ зад нас ни покани у тях да пием. Отказахме, защото беше късно - влак, родители, туй-онуй. Той каза: "Тогава се обаждайте винаги, когато сте в Перник - приятелите на Тарковски са и мои приятели." Красиво.
3. Последното изречение на Тарковски в една лекция за ролята на монтажа в киното:
"Има смисъл да се създават шедьоври, както ми се струва".