сряда, 23 ноември 2016 г.

Тарковски, Сталкеровски и др.

1. Попречиха ни да гледаме "Сталкер", гадовете. Решаваме да отидем с един приятел, звънкаме а те: "Залата откупена, таваришч!" Не можеш даже да си отмъстиш. "Те ще видят, като започнат да излизат на 15-тата минута за да повърнат", каза приятелят ми. Освен нещо да се е променило, а аз да не знам. Общувам с всякакви възрасти, но някак си темата "Сталкер" и теорията за "time-pressure" на Тарковски, не помня да сме обсъждали скоро. Даже никога. Имам две версии: или публиката е била изцяло 40-50+ или на по-младите им е заприличало на геймърски сюжет и са придошли като буйна планинска ливада.
2. Един път, много отдавна, с един приятел си бяхме наумили, че трябва да гледаме "Сталкер" във всяко кино в страната, в което научим, че го дават, нещо като сталкери на "Сталкер". Малко трудно, интернет още не съществуваше, но все пак, по-близките общини се стараехме да обхванем. Веднъж в Перник, в залата бяхме седем човека /средният брой зрители на "Сталкер" извън София, тогава/ и след прожекцията, човекът седящ зад нас ни покани у тях да пием. Отказахме, защото беше късно - влак, родители, туй-онуй. Той каза: "Тогава се обаждайте винаги, когато сте в Перник - приятелите на Тарковски са и мои приятели." Красиво.
3. Последното изречение на Тарковски в една лекция за ролята на монтажа в киното:
"Има смисъл да се създават шедьоври, както ми се струва".

Няма коментари:

Публикуване на коментар