Мъничко Дерида

Oт: "Що е поезия", прев. Камен Петров

Дарбата на стихотворението, да не се позовава на нищо, без заглавие, то не инсценира повече, то се случва, без да си го очаквал, прекъсвайки дъха, прекъсвайки всички връзки с дискурсивната, и най-вече с литературната поезия.

Сред същите пепелища на тази генеалогия. Не фениксът, не орелът, таралежът, много ниско, ниско долу, близо до земята. Нито възвишен, нито безтелесен, ангелски може би за известно време.

Отсега нататък ти ще наричаш стихотворение една определена страст на единствения белег, подписът, който повтаря своето разпиляване всеки път отвъд logos-а, ахуманен, едва опитомен, непригоден отново към семейството на субекта: едно преобърнато животно, търкалящо се на топка, обърнато към другото и към себе си, накратко, нещо – скромно и въздържано – близо до земята, смирението, че преименуваш – така пренасяйки те в името отвъд името, един катахрезисен таралеж, стрелите му, държани в готовност, когато този слепец без възраст чува, но не вижда да идва смъртта.

Стихотворението може да се търкаля на топка, но то е още, за да обърне своите остри знаци към външното.

* на сн.: Дългоноса маймуна, Nasalis larvatus

Вечната тема

1. В един през нощта, в подлеза пробяга плъх, което малко ме напрегна, но веднага след това имах щастието да чуя откъслечен разговор на трима тинейджъри по вечната тема.

- Бате, каза единият /говореха си на "бате"/ - кого обича тоя бе? Пет месеца ходи с една, после пет месеца с друга, какво става, бате?

- Той никого не обича, бате, споко - каза другия. Третият мълчеше.

2. Някои твърдят: "той само си губи времето" и т.н. А вечната тема в драматургията на фламингите кой засне? А ибисът-асистент после? Карл Маркс ли ги засне? Джонатан Бътлър ли или Соня ги засне, Мармеладова?

3. Но ме попита скоро един приятел - добре де, снимаш ги и после какво ги правиш? Ако пита за птиците - пускам ги, какво да ги правя? Впрочем и снимките също. Ето - 12 снимки фламингова еротика и една с индиферентен ибис.

1. - Мисля да е моя тя

2. - Много ли си сигурен?

3. - А мога ли да ти клъвна мозъка?

4. - Нещо ми се правиш на велик май?

5. - Аре да те видим де!

6. - Не, аз просто няма да ви говоря, ако не спрете с тия простотии

7, 8, 9, 10. Сбиха се, все пак

11. - Мани го тоя, оставаш с мен

12. - Колко сте ми притрябвали с вашите еснафски глупости! Тръгвам си свободен и красив

13. Бонус. Индиферентен ибис минава

Суифт

1. Спирам малко да гледам "Нощен администратор" и да се идентифицирам с красивата любовница на богат мръсник - оръжеен търговец /Хю Лори/ и се насочвам към сериозно четиво /пак от екрана, смърт на хартиения носител!/
2. Не че нещо, но видях Суифт, да, Джонатан Суифт, какви указания е дал през хиляда седемстотин и някоя година за това, как да се държиш с хората /всъщност, със себе си/, след определена възраст:

• Да не натрапваш компанията си на младите, ако те не го искат
• Да не капризничиш, да не се затваряш, да не си подозрителен към всички
• Да не разказваш една и съща история отново и отново, на едни и същи хора
• Да не бъдеш свръхвзискателен към младите, но да отчиташ юношеската им глупост и недостатъци
• Да не се поддаваш на влияния и да не слушаш глупавите разговори на прислугата или нечий други
• Да не говориш много, особено за себе си
• Да не се натрапваш със съвети и да не безпокоиш тези, които не ги искат
• Да не се хвалиш с минала красота, сила или успех с жените

* сн.: Jesse Marlow

Тирета

1. Вчера /седми/ беше много готино, защото като минавах през безбройните козметики и фризьорници в квартала и се заглеждах вътре да видя каква е хавата, и там едни жени седят, и разбира се, веднага чувстват поглед по-дълъг от две секунди /дори, ако са гърбом/ и се обръщат да ме погледнат, а в очите им - невинност, в смисъл на "не знам как попаднах тук - вървях си по тротоара, когато внезапно някакъв силен вихър..." и т.н. - знам какво ще ми обяснят, ако ги попитам.

2. А днес /осми/ по улиците - жени с гордо вдигнати глави и лалета, облекли палта на цветя и с вътрешните си усмивки - да ти е драго да минеш през разкопките на Прага. А по магазините продавачките - точно обратното - едни зли, гледат ме като прокълнати поетеси, какво става би? А аз - с презумпция за невинност - влизам в Т-маркет /баси и веригата!/ за едни много специални пастички с тежък, мазен крем и глазура отгоре, а тия сякаш си сменили пола само за да ме набият и после пак отново да си станат на жени. Не помогна дори трикратното ми ура на излизане, само останаха още по-омерзени, защото ме помислиха за маниак-безделник.

3. Е това е - полярност избива отвсякъде - антиномия навред - как ще се живее с толкова много метафори? Искам в Рим би!

*сн.: Gui Bourdin, за Вог, 1976

Холивуд: вежлив отказ

Стандартна бланка за връщане на ръкописи /Rejection letter/ на сценаристи от времето на класическия Холивуд, използвана в студиите Essanay - Чикаго, в периода 1907 - 1925. 

Някой е изгърмял по точка 5, с плагиат. 

Ръкописът Ви е върнат, поради следните причини:

1. Претоварени сме

2. Отсъствие на силни драматични ситуации

3. Слаб сюжет

4. Не е в нашия жанр

5. Идеята вече е била използвана преди

6. Не минава цензурата

7. Твърде сложен за производство

8. Твърде конвенционален

9. Не е интересен

10. Не е смешен

11. Не е оригинален

12. Няма достатъчно действие

13. Необходима е адаптация

14. Неправдоподобен

15. Изисква костюми или снимки в чужда страна

16. Неясен

17. Грабеж, отвличане на деца, убийство, самоубийство, умиращи хора и всички сцени с отблъскващо съдържание, следва да се премахнат

Чаплин снима няколко филма /"Скитникът", 1915/ в това студио.

От:

http://www.businessinsider.com/silent-film-screenwriters-in-the-1900s-received-harsh-but-efficient-rejection-letters-2016-11

Фрагм. - 03-17

1. Непростимо бях забравил какво е, да те вземат първи от детската градина. Каква гордост, какво очарование! Какво мощно доказателство, че най ме обичат мене. А последен? Останал си заедно с група от четирима клетници обикалящи меланхолично около учителката, на която животът към този час и е омръзнал порядъчно, с тъжен трепет поглеждаш към вратата, украсена с безумните произведения на незнаен художник. Какъв живот е това? Защо не идват? А ще дойдат ли изобщо? Дали не са решили повече да не идват?
2. На един приятел му се повредила камерата на телефона, точно когато открил морбидната прелест на мобилографията. И то, как се повредила - снима си той някоя красива гледка, а тя му прави селфи. Друга красива гледка - хоп, пак той отпред! Сменя опции-мопции - няма бе, едната камера само работи и толкоз. Ако беше хитра технологична лисица /а той не е/, можеше да обърне телефона и да си снима пейзажите с камерата за селфита, но тогава, ще му е малко объркано, както е въобще в този жанр.

3. В Бутан не се продават цигари и никой не пуши. Ако си турист, можеш да си внесеш 200 цигари на влизане, независимо за колко време идваш. А то - за колко време идваш - за двеста цигари време идваш, обикновено. И защо да пушат - все едно устата им е заета - всички дъвчат бетел и го плюят. Ето табела приканваща да не се плюе по стените:

4. Джон Скофийлд, един от водещите джаз-китаристи:

"Когато бях по-млад и тъкмо започнах да давам интервюта, си мислех: "еха, колко хубаво - сега ще мога подробно и точно да им обясня какво свиря". А после осъзнах, че всъщност, нищо не мога да разкажа за музиката си. Когато разбрах това, ми стана тъжно и реших: я по-добре да я свиря, вместо да говоря за нея"...

* фото: Angela Bacon Kidwell

Urbi et Orbi

Малко Рим без много думи и снимки /16 сн./

1.

2. Двете кутийки са с храна за рибки

3.

4.

5. С малко повече упоритост и по сто лева от семейство, и можем да си поръчаме такава врата за входа

6. Не е желателно да се катериш и драскаш по Колизеума

7.

8. Две снимки на асфалта

9. В Рим, като кажеш "Бонджорно" на случайна минувачка и тя си прави ръцете така. В София - по друг начин

10.

11.

12. Стандарт 360

13. Да си изпиеш глътката кафе, седейки на малко кожено носорожче и веднага да се попиташ на коя планета си

14. Едно паркомясто /Боргезе/

15.

16. Последен детайл и се вдигаме

финита