От ръководство по лайфстайл, глава "Бради"

В днешно време, ако си с брада - ти си хипстер от реклама за парфюм. Помня времената когато човек с брада само с поглед можеше да освободи маса в Уго, а днешната ти приятелка не беше тази от вчера. 

Сега всеки втори е с брада. Но не всеки умее да се държи като човек с брада. Става дума за плюшените мечета, които внезапно са решили да станат мъже. Тяло на дете, глава - на канадски дървосекач от някой билборд
Тайната е в това, че ако лицето ти е брадато, сърцето ти също трябва да е брадато. Ти не можеш да съществуваш отделно от брадата си. Например, не можеш да стоиш на касата в супера и да се караш на касиерката, че йогуртът с ягоди е с изтекла годност. Ти въобще не трябва да си чувал за "йогурт". Ако ти се пие мляко - пиеш направо от кравата. Хващаш крава, обръщаш я и пиеш докато не свърши. След това, с елегантно движение хвърляш празната крава в общия контейнер за боклук, а не в оня, предназначен за млечно-месни отпадъци. Ако улучиш отвора от първия път - намисляш си желание и отминаваш. Това е всичко.

Замза

1. Някъде прочетох: “Всичко вече го е имало, нямало те е само теб”. Възможно ли е това да се използва като житейски принцип? А как? Трябва ли да вляза в някаква особена роля, за да се излюпя от въздуха и да се овеществя? И после като малко пони да се включа в синхронния танц на други 6 милиона малки понита? И някой да се възхити от страхотния професионализъм на дресьора ни? Или пък, като Грегор Замза - мъчително да очаквам (на минимум пет страници!) някой да забележи удивителното ми превъплъщение?
2. Както често става, обяснението идва от най-неочаквана посока.
От спомените на Виктор Шкловски - руски прозаик, през 1917г. участва в антиболшевистки заговор и след това трябва да бяга за да си спаси живота:
“Но в Петербург бях закратко: заради участието си в есеровския метеж, се наложи да замина за Саратов. Там имах познат психиатър. Той ме настани в лудницата, като при това ме предупреди: “Само не изобразявайте никого, дръжте се както обикновено. Това е напълно достатъчно”.
3. Знам, обяснението не е оправдание

* ил. Bill Mayer

Ретабло, обща култура

Ретабло е малка картина от непрофесионалeн художник, най-често върху калаена плочка и се поставя в местата за поклонение на светците. Чрез нея, клиентът опитва да измоли опрощаване на грях или благодари за хепиенд на някакво събитие. Ситуацията се илюстрира, а отдолу има пояснения, ако светецът не е разбрал рисунката.
Ретаблосите са католическа традиция разпространена в Южна Америка. Ето няколко:

Благодаря на Девата от Сан Хуан за това, че ми изпрати мъж, който ме спаси от проституцията и ми предложи женитба. Сега аз съм много щастлива с него. Слава на теб, Пресвята

С това просто ретабло аз принасям безкрайни благодарности на Светия младенец Христос от Аточи за защитата му на всеки втори ноември, когато в кръчмата ми идват душите на покойниците от нашето село и радостно празнуват Деня на мъртвите, пият мескал и се веселят с музика (Мексико)

През 1917 година в град Сан Лукас моят приятел ме хвана с жена му на килимчето. Той започна да стреля в нас. Благодаря на Девата от Гваделупа за това, че куршумите не попаднаха в мен. Тя ги прибра всичките

Приятелите на Николас Гутиерес му организираха ергенско парти. Но вместо жена, те му подариха трансвестит. Той благодари на Свети Патрик, че навреме забеляза това и не стана за смях

Пресвета Дево от Гваделупа, молим ви за неспокойните души, които нощем ходят по Крайбрежната и постоянно празнуват. Майко моя, дай им мир и вечен покой 

И някои по-съвременни:

Благодаря на Св. Исус Малаверде за това, че ни подари добра реколта марихуана. Продадохме я на добра цена, ще си купим крави и прасета

С мъжа ми организирахме новогодишно парти вкъщи. Всички се напиха и в крайна сметка аз правих секс с колега на мъжа ми. От цялата си душа благодаря на Св. Раймон, че мъжът ми никога не научи за това. Въпреки че се разкайвам, това беше емоционално и завладявяащо приключение

Една вечер отидох на парти с приятели и много се напих. На следващия ден се събудих в мотелска стая с непозната жена. От цялото си сърце благодаря на Св. Бенедикт за това, че не се разболях от венерическа болест. Обещавам да не се занимавам с хора, които срещам за пръв път и да не злоупотребвам с алкохол

Малко Хармс за приземяване

Меден поглед

- Виждате ли - каза той - видях ви с него на трети - возехте се на лодка. Един от тях беше на руля, двама на веслата, а четвъртият седеше до вас и говореше. Аз дълго стоях на брега и гледах как гребат онези двамата. Да, мога смело да твърдя - те искаха да ви удавят. Така се гребе само преди убийство.
Дамата с жълтите ръкавици погледна Клопов.
- Какво значи това? - каза тя. - Как така особено се гребе преди убийство? И после - какъв смисъл има да ме давят?

Клопов рязко се обърна към дамата и каза:
- Вие знаете ли какво е това меден поглед?
- Не - каза дамата, неволно отдръпвайки се от Клопов.
- Аха - каза Клопов. - Когато фина порцеланова чашка пада от бюфета и лети надолу, в момента докато е още във въздуха, вие вече знаете, че тя ще стигне пода и ще се разлети на парчета. А аз знам, че ако човек погледне друг човек с меден поглед, то рано или късно, неминуемо ще го убие.
- Те с меден поглед ли ме гледаха? - попита дамата с жълтите ръкавици.
- Да, госпожо - каза Клопов и си сложи шапката.
Известно време двамата мълчаха. Клопов седеше, ниско навел глава.
- Извинете ме - изведнъж каза той тихо.
Дамата с жълтите ръкавици удивено погледна Клопов.
- Всичко това не е истина - каза Клопов. Измислих го ей сега тук, седейки с вас на пейката. Аз, разбирате ли, си счупих днес часовника и всичко ми се вижда в мрачна светлина.
Клопов извади от джоба си кърпа, разгъна я и показа на дамата счупения часовник.
- Носих го шестнайсет години. Разбирате ли какво означава това? Да си счупиш часовника, който шестнайсет години е тиктакал ето тук, под сърцето ми? Вие имате ли часовник?

Ани Лейбовиц - фото

Шест семейства заснети от Ани Лейбовиц за Vogue (Annie Leibovitz, проектът е "Meet the Parents! Six Families Celebrate the Many Joyful Ways We Come Together")

Мимоходом, откъслечно

1. Периодично, като се разочаровам от хората, получавам импулс да науча животински. Знам, че е малко безсмислено, защото - за какво ще си говорим? Е добре, в началото ще ги питам разни неща за живота им, а после очевидно ще започна да им разказвам за своя, но дали ще им е интересно? Или пък, ще поискам да им се похваля с нещо (което е съвсем естествено), примерно: “Мога да ви науча да правите малки човечета от пластилин”, а на тях за какво им е това умение? Откъде в гората пластилин? Кант е валиден само там където могат да го напечатат и прочетат

2. Случвало ми се е понякога - ходя из зала с картини и усъмнявайки се в собствените си усещания, поисквам каталога от някой щастлив посетител, а там:
“Подобно монадата на Лайбниц, ние не можем да обхванем миналото и да узнаем “цялата истина” за него. Компенсирайки тази невъзможност, художникът създава модели на миналото, които наглася към един или друг исторически момент, за да ни убеди, че “именно така е било”. В неговия малък абсурдистки свят………”
Както е казал Св. Авр. Авг.(Изповеди, Кн.VIII): “Евала, разтълкувахте ми го!”

* сн.: Андре Кертес, "Счупена пейка", 1962

Дали, кога, докато и др.

1. Дали трябва непременно да търсиш конкретната пеперуда, която си настъпил за да се появи този абсурд пред очите ти? Или е по-добре да си кажеш, че долетелият лебед не е черен, а просто го гледам през тъмни очила?
2. Дали напоследък много хора не са извършили дребни подлости (или малко хора са извършили едри подлости), иначе защо има толкова много благотворителност?
3. Докато можехме да си позволим лукса да се учим от чуждите грешки, а сега се принуждаваме да се учим от своите, докато плувахме в хедонизъм, а житейската ни философия беше толкова постмодернистка, че практически липсваше, кога нарушихме баланса между огъня и глината?
4. Докато доброто общо взето побеждаваше злото, а в сезона на голямото очакване нетърпеливо приемаме, че което победи - то е доброто
5. “Real is rear”, както пишеше на една фланелка

* ил. Maggie Taylor