Ботанически рефлексии

1. Когато се окажа в чужд южен град, винаги се оглеждам за ботаническа градина. Обичам ги - спокойни зелени острови - контрапункт и щит срещу налудната енергетика на туристическите потоци отвън. В Лисабонската (или Барселонската, или някъде в Малта, има ли значение - всички са ми смесени) имаше малка опашка, беше много горещо и отпред се разхождаше продавач на сламени шапки, Вече си бях купил от другаде, пазарейки се вероятно на италиански, защото отчетливо си спомням, че използвах “прего”, “чинкуаченте” и “ристрето”. От някакви тръбички край стената пръскаше воден прах и веднага се усетих, че в него е разтворен халюциноген или колумбийска бурунданга, която те лишава от воля. Наричат я и ”дяволски дъх”
2. Пред мен стояха три приятелки, мисля французойки - наситено оковани в тежък лукс - Сен Лоран, Вюитон, Диор и др. Може да не са били французойки, но с такъв аутфит, си длъжен да говориш на френски. Вътре веднага се насочих към чемширения лабиринт, където се загубих, но нали това е целта на всеки лабиринт - да те загуби
3. В лабиринтите прекарвам дълго. Обикалям из геометричните коридори на контролирана чемширена заблуда и като в автоматичното писане на Бретон - изплуват куп нереализирани идеи, кимват ми и плавно потъват обратно
4. После видях къс от римска колона и каменна пейка до нея. Седнах и явно се превърнах в арт-обект, защото група китайци започнаха да ме снимат с телефоните си, очевидно възприемайки ме като част от монумента. Почувствах се полезен и античен

От ръководство по лайфстайл, глава "Бради"

В днешно време, ако си с брада - ти си хипстер от реклама за парфюм. Помня времената когато човек с брада само с поглед можеше да освободи маса в Уго, а днешната ти приятелка не беше тази от вчера. 

Сега всеки втори е с брада. Но не всеки умее да се държи като човек с брада. Става дума за плюшените мечета, които внезапно са решили да станат мъже. Тяло на дете, глава - на канадски дървосекач от някой билборд
Тайната е в това, че ако лицето ти е брадато, сърцето ти също трябва да е брадато. Ти не можеш да съществуваш отделно от брадата си. Например, не можеш да стоиш на касата в супера и да се караш на касиерката, че йогуртът с ягоди е с изтекла годност. Ти въобще не трябва да си чувал за "йогурт". Ако ти се пие мляко - пиеш направо от кравата. Хващаш крава, обръщаш я и пиеш докато не свърши. След това, с елегантно движение хвърляш празната крава в общия контейнер за боклук, а не в оня, предназначен за млечно-месни отпадъци. Ако улучиш отвора от първия път - намисляш си желание и отминаваш. Това е всичко.

Замза

1. Някъде прочетох: “Всичко вече го е имало, нямало те е само теб”. Възможно ли е това да се използва като житейски принцип? А как? Трябва ли да вляза в някаква особена роля, за да се излюпя от въздуха и да се овеществя? И после като малко пони да се включа в синхронния танц на други 6 милиона малки понита? И някой да се възхити от страхотния професионализъм на дресьора ни? Или пък, като Грегор Замза - мъчително да очаквам (на минимум пет страници!) някой да забележи удивителното ми превъплъщение?
2. Както често става, обяснението идва от най-неочаквана посока.
От спомените на Виктор Шкловски - руски прозаик, през 1917г. участва в антиболшевистки заговор и след това трябва да бяга за да си спаси живота:
“Но в Петербург бях закратко: заради участието си в есеровския метеж, се наложи да замина за Саратов. Там имах познат психиатър. Той ме настани в лудницата, като при това ме предупреди: “Само не изобразявайте никого, дръжте се както обикновено. Това е напълно достатъчно”.
3. Знам, обяснението не е оправдание

* ил. Bill Mayer

Ретабло, обща култура

Ретабло е малка картина от непрофесионалeн художник, най-често върху калаена плочка и се поставя в местата за поклонение на светците. Чрез нея, клиентът опитва да измоли опрощаване на грях или благодари за хепиенд на някакво събитие. Ситуацията се илюстрира, а отдолу има пояснения, ако светецът не е разбрал рисунката.
Ретаблосите са католическа традиция разпространена в Южна Америка. Ето няколко:

Благодаря на Девата от Сан Хуан за това, че ми изпрати мъж, който ме спаси от проституцията и ми предложи женитба. Сега аз съм много щастлива с него. Слава на теб, Пресвята

С това просто ретабло аз принасям безкрайни благодарности на Светия младенец Христос от Аточи за защитата му на всеки втори ноември, когато в кръчмата ми идват душите на покойниците от нашето село и радостно празнуват Деня на мъртвите, пият мескал и се веселят с музика (Мексико)

През 1917 година в град Сан Лукас моят приятел ме хвана с жена му на килимчето. Той започна да стреля в нас. Благодаря на Девата от Гваделупа за това, че куршумите не попаднаха в мен. Тя ги прибра всичките

Приятелите на Николас Гутиерес му организираха ергенско парти. Но вместо жена, те му подариха трансвестит. Той благодари на Свети Патрик, че навреме забеляза това и не стана за смях

Пресвета Дево от Гваделупа, молим ви за неспокойните души, които нощем ходят по Крайбрежната и постоянно празнуват. Майко моя, дай им мир и вечен покой 

И някои по-съвременни:

Благодаря на Св. Исус Малаверде за това, че ни подари добра реколта марихуана. Продадохме я на добра цена, ще си купим крави и прасета

С мъжа ми организирахме новогодишно парти вкъщи. Всички се напиха и в крайна сметка аз правих секс с колега на мъжа ми. От цялата си душа благодаря на Св. Раймон, че мъжът ми никога не научи за това. Въпреки че се разкайвам, това беше емоционално и завладявяащо приключение

Една вечер отидох на парти с приятели и много се напих. На следващия ден се събудих в мотелска стая с непозната жена. От цялото си сърце благодаря на Св. Бенедикт за това, че не се разболях от венерическа болест. Обещавам да не се занимавам с хора, които срещам за пръв път и да не злоупотребвам с алкохол

Малко Хармс за приземяване

Меден поглед

- Виждате ли - каза той - видях ви с него на трети - возехте се на лодка. Един от тях беше на руля, двама на веслата, а четвъртият седеше до вас и говореше. Аз дълго стоях на брега и гледах как гребат онези двамата. Да, мога смело да твърдя - те искаха да ви удавят. Така се гребе само преди убийство.
Дамата с жълтите ръкавици погледна Клопов.
- Какво значи това? - каза тя. - Как така особено се гребе преди убийство? И после - какъв смисъл има да ме давят?

Клопов рязко се обърна към дамата и каза:
- Вие знаете ли какво е това меден поглед?
- Не - каза дамата, неволно отдръпвайки се от Клопов.
- Аха - каза Клопов. - Когато фина порцеланова чашка пада от бюфета и лети надолу, в момента докато е още във въздуха, вие вече знаете, че тя ще стигне пода и ще се разлети на парчета. А аз знам, че ако човек погледне друг човек с меден поглед, то рано или късно, неминуемо ще го убие.
- Те с меден поглед ли ме гледаха? - попита дамата с жълтите ръкавици.
- Да, госпожо - каза Клопов и си сложи шапката.
Известно време двамата мълчаха. Клопов седеше, ниско навел глава.
- Извинете ме - изведнъж каза той тихо.
Дамата с жълтите ръкавици удивено погледна Клопов.
- Всичко това не е истина - каза Клопов. Измислих го ей сега тук, седейки с вас на пейката. Аз, разбирате ли, си счупих днес часовника и всичко ми се вижда в мрачна светлина.
Клопов извади от джоба си кърпа, разгъна я и показа на дамата счупения часовник.
- Носих го шестнайсет години. Разбирате ли какво означава това? Да си счупиш часовника, който шестнайсет години е тиктакал ето тук, под сърцето ми? Вие имате ли часовник?

Ани Лейбовиц - фото

Шест семейства заснети от Ани Лейбовиц за Vogue (Annie Leibovitz, проектът е "Meet the Parents! Six Families Celebrate the Many Joyful Ways We Come Together")

Мимоходом, откъслечно

1. Периодично, като се разочаровам от хората, получавам импулс да науча животински. Знам, че е малко безсмислено, защото - за какво ще си говорим? Е добре, в началото ще ги питам разни неща за живота им, а после очевидно ще започна да им разказвам за своя, но дали ще им е интересно? Или пък, ще поискам да им се похваля с нещо (което е съвсем естествено), примерно: “Мога да ви науча да правите малки човечета от пластилин”, а на тях за какво им е това умение? Откъде в гората пластилин? Кант е валиден само там където могат да го напечатат и прочетат

2. Случвало ми се е понякога - ходя из зала с картини и усъмнявайки се в собствените си усещания, поисквам каталога от някой щастлив посетител, а там:
“Подобно монадата на Лайбниц, ние не можем да обхванем миналото и да узнаем “цялата истина” за него. Компенсирайки тази невъзможност, художникът създава модели на миналото, които наглася към един или друг исторически момент, за да ни убеди, че “именно така е било”. В неговия малък абсурдистки свят………”
Както е казал Св. Авр. Авг.(Изповеди, Кн.VIII): “Евала, разтълкувахте ми го!”

* сн.: Андре Кертес, "Счупена пейка", 1962