Емпедокъл

1. Според легендата, Емпедокъл станал толкова звезден, (особено когато нагло добавил към четирите природни елемента още два - любов и омраза, без да изчака Фройд!), че по едно време се помислил за бог и се метнал в кратера на Етна, уверен в безсмъртието си. Има обаче и други версии

2. Емпедокъл с учениците си се гощавали с малки пълнени сушени доматчета и вино в една тратория (някои споменават за остерия) в Катания и по едно време се басирал, че ще скочи в Етна и няма да пострада. Коварството на спътниците му, свързано с естественото желание да детронираш учителя си, ги накарало с радост да приемат идеята му и веселата компания се понесла към вулкана. В крайна сметка, на ръба на кратера останали само сандалите на философа
3. Истината е следната: Емпедокъл е скочил в кратера с изследователска цел. Дали да изследва реалността или да разбере нещо за себе си, няма значение - и двете теми са достатъчно пагубни

* сн.: Катания, Via Empedocle. Приема се, че по тази улица Емпедокъл е тръгнал към Етна. Естествено, по нея не стигаш доникъде, но жестът, жестът!

Веселата наука

1. Самата ми същност подсказва, че трябва да спра с неразбираемите метафори и трудно докосващи сърцето дяснохемисферни внушения и да се обърна малко повече към строгите правила и дефиниции, с които сериозната наука щедро ни дарява, стига да сме поне малко любопитни
2. Големият адронен колайдер (LHC) след четиригодишно прекъсване отново е заработил и даже са увеличили енергията на сблъсъка на протоните (!) до 13.6 трилиона електронволта. Това е довело до откритието на пентакварк от нов тип, състоящ се от очарован кварк и съответният очарован антикварк, а също и от горен, долен и странен кварк (т.е. пет). Само ще уточня, че това е първият пентакварк, съдържащ странен кварк. Събитието разбира се, не е толкова значимо, колкото откритието на бозона на Хигс, но все пак доста помага да се разбере природата на екзотичните адрони, чиято роля в живота все още остава загадка за учените
3. От друга страна, разположеният на френско-швейцарската граница колайдер е най-големият потребител на електроенергия в региона - в пикови моменти смуче 200 мегавата - три пъти повече от цялата Женева. Съответно се налагат известни икономии - вечер изключват уличното осветление в района, а парното ще пуснат малко по-късно от очакваното. Въпреки това, екипите усилено работят, откривайки все по-нови и загадъчни частици, които ще помогнат в изясняването на смисъла на всичко това

Flow 2

1. Голяма грешка е според мен, да се подхлъзнеш от житейския си поток в информационния и да започнеш да живееш в него. Освен че ти се схваща вратът да надничаш в телефона, получаваш съмнителна сатисфакция - сякаш си щастлив, но всъщност си в лепилото на едно безплодно рекурсивно любопитство, отказваш да се впечатляваш и тръгваш да си купуваш готови впечатления
2. Усещането, че си пред прозрачна врата те прави тревожен - оттатък ги виждаш, те теб отсам - също. Изложен пред купища научни открития, доказващи, че трябва да си някой друг, почваш да се съмняваш - изглежда си попаднал от един хаос в друг. Че кой ти е обещавал структура? Сега вече си разбрал: реалността е една безкрайнa, мастурбираща система. Поне това

Ил.: Енди Уорхол, “Чук и сърп с вибратор”, 1975

Танцът на думите

1. Интересна е версията за етимологията на “личност” - от “лице”(“просопон” - маската на актьора в древногръцкия театър) към “глас”(“per sonare” - "звуча през" - отворът за устата в маската на актьора в Др. Рим). Значи последно гласът, т.е. думите
2. Любимият ми италиански философ Агамбен (а други и не познавам) в “Голотата” цитира Епиктет за отношенията актьор - маска:
“Те се характеризират с двойно напрежение: от една страна актьорът няма право да избира или да се отказва от ролята, дадена му от автора, от друга - напълно да се отъждестви с нея той също не може. Помни, пише Епиктет, че ти си актьор в пиеса, която поставя режисьорът. Ако той пожелае да я направи кратка - ти си актьор в кратка драма, а ако поиска да я направи дълга - то в дълга.
Ако той поиска ти да изиграеш роля на бедняк, изиграй я добре, както и ролята на сакат, началник, плебей. Твоята работа е добре да изпълниш дадената ти роля, а кой да я избере за теб е воля на друг (Енхиридион, XVII). Но актьорът, (както и мъдрецът) не трябва напълно и изцяло да се уподобява с ролята си, да се слива с персонажа. “Скоро ще настане време - отново ни предупреждава Епиктет - когато трагическите актьори ще мислят, че техните маски, котурни и влачещи се одежди са самите те (Беседи, I, XXIX, 41)"
3. Кога “скоро”?

* Илюстр.: Рисунка на танцьорка от гробницата на кралица Хатшепсут, ок. 1450 преди Хр. Спорят дали е танц или показва йога. Танцува, не виждат ли динамиката?!

Волният

1. Неведнъж съм се питал какво имат хората предвид с израза “да си затворя гещалта” и наскоро, воден от чиста интуиция опитах да затворя един. В гимназията си бяхме измислили коктейл - боза с оранжада (бозоран) и си ни харесваше, нали си е наш. Оттогава ми остана носталгия (жажда) по онази ексцентричност и свобода, която изпитвах, пиейки крафтовия бълвоч. Скоро реших да пробвам с швепс и боза, за да изпитам пак същото и да ми се затвори гещалтът. Питието беше неприятно, нищо не изпитах, нищо не ми се затвори
2. - Аз пък, навремето си мечтаех - каза един приятел - да съм като Питър Фонда в оня филм - яздя си Харлито с развята коса на път за Марди Гра или поне да съм като Гойко Митич - препускам си из прерията с лъкa - един малък Ташунка Витко раздаващ справедливост. Но после дойде време да започна работа

* сн.: сцена от Фотоувеличение на Антониони

В-ната 1

1. Когато злото излезе наяве, то се оказва по-ужасно отколкото си си го представял. То е грозно, криво, варварско, вони и на човек му става гнусно. Учуден е от безсилието си и че му се налага да търпи всичко това. Отвратен е от абсурда и от опитите си да избяга от реалността натъпквайки се с още повече реалност, която после ще повръща, за да се натъпче отново. Не помага и нарцистичният драйв (обичай себе си и се надявай, това да е взаимно)
2. В “Чумата” на Камю, най-симпатичният персонаж за мен е чиновникът Гран, който пише роман, но не може да го започне, защото не успява да доведе до съвършенство първата си фраза (“В едно прекрасно майско утро една стройна амазонка…” и т.н.). И наистина - в един абсурден свят, по време на чума, лошо ли е поведението ти да съответства на неговата абсурдност? Не е ли естествено това състояние, когато започнат да се случват неща отвъд пределите на разбирането ти?

Трансвест едно

1. Все пак колко много помага, ако можеш на моменти да се превключиш на “отстранено мислене”. Трудно е за описване, а и не е необходимо - всеки го разбира. Изведнъж започваш да възприемаш нещо конкретно - поведение или сюжет, или гледка така, сякаш идваш от друга планета и искаш да си обясниш случващото се пред теб. Нещо като лек транс или нещо като играчите на шах на Вацлавик
2. Това състояние е малко рисково, защото се появява бифуркация - в лошата посока накрая си казваш: “И за какво е всичко това? Какъв е смисълът?” и току обидиш някого. В добрата посока си казваш: “Баси какви хора има на този свят!” и го произнасяш тихо и с искрено възхищение. Обикновено странстваме и в двете посоки (и се връщаме, слава Богу). Повечето от нас възхитени

* на сн.: Антична стена отстъпва пред облак (Хисаря)