Танцът на думите

1. Интересна е версията за етимологията на “личност” - от “лице”(“просопон” - маската на актьора в древногръцкия театър) към “глас”(“per sonare” - "звуча през" - отворът за устата в маската на актьора в Др. Рим). Значи последно гласът, т.е. думите
2. Любимият ми италиански философ Агамбен (а други и не познавам) в “Голотата” цитира Епиктет за отношенията актьор - маска:
“Те се характеризират с двойно напрежение: от една страна актьорът няма право да избира или да се отказва от ролята, дадена му от автора, от друга - напълно да се отъждестви с нея той също не може. Помни, пише Епиктет, че ти си актьор в пиеса, която поставя режисьорът. Ако той пожелае да я направи кратка - ти си актьор в кратка драма, а ако поиска да я направи дълга - то в дълга.
Ако той поиска ти да изиграеш роля на бедняк, изиграй я добре, както и ролята на сакат, началник, плебей. Твоята работа е добре да изпълниш дадената ти роля, а кой да я избере за теб е воля на друг (Енхиридион, XVII). Но актьорът, (както и мъдрецът) не трябва напълно и изцяло да се уподобява с ролята си, да се слива с персонажа. “Скоро ще настане време - отново ни предупреждава Епиктет - когато трагическите актьори ще мислят, че техните маски, котурни и влачещи се одежди са самите те (Беседи, I, XXIX, 41)"
3. Кога “скоро”?

* Илюстр.: Рисунка на танцьорка от гробницата на кралица Хатшепсут, ок. 1450 преди Хр. Спорят дали е танц или показва йога. Танцува, не виждат ли динамиката?!