Стих: Кавафис

Константинос Кавафис (1863-1933). Преди да го признаят за най-значимия съвременен гръцки поет (т.е. след смъртта му) той е скромен чиновник в Министерството на строежите в Египет, в отдела “Трети мелиоративен кръг”. Напоявал е.

Итака
(прев. Стефан Гечев)

Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.
От ластригоните и от циклопите,
от Посейдон сърдития не бой се -
такива в пътя нивга не ще срещнеш,
ако възвишена остава мисълта ти,
ако отбрано чувство
душата и телото ти докосва.
Ни ластригоните, нито циклопите,
ни Посейдона разгневен ще срещнеш,
ако ги сам в душата си не носиш,
ако душата ти пред теб не ги възправя.

Моли се - пътят ти да е далечен.
И много да са пролетните сутрини,
когато с толкоз радост и любов
ще влизаш във невиждани пристанища.
Да спреш край финикийски градове
и много пъстри стоки да закупиш -
седеф, корали, кехлибар и абанос,
и всевъзможни тънки аромати.
* * *
Итака те дари с прекрасното пътуване.
Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде.
И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала:
тъй мъдър, както си сега със толкоз опит,
навярно вече си разбрал Итаките що значат.
1911

* Картинките са генерирани с Midjourney (AI създаващ изображения по текст). Вкарал съм почти директно текст от английския превод на стихотворението (ithaka, long road, pedestrian, Phoenician trading stations, mother of pearl, coral, amber, ebony, sensual perfume). Интересно, за думата "sensual" ("тънки аромати" в превода) програмата ме предупреди, че не бива, защото нарушавам някакви правила, вероятно антиеротически

Когнитивни дисторсии

 

Теорема на Томас: ситуации, възприемани от хората като реални, стават реални по своите последствия. Напомня самосбъдващите се пророчества, но е по-различно. Подобен сюжет е разигран в "Да разлаем кучетата" от 1997 с Де Ниро

Ефект “Свидетел на епохата”: убеден си, че емоциите, които си изпитал около събитието Х са същите, които са изпитали и всички останали свидетели, т.е. ако нещо не разбираш, значи и другите не го разбират. Напр., “Модерното изкуство е неразбираемо” или “Шоколад “Крава” беше по-вкусен от “Линд”

Confirmation bias - склонност да приемаш от действителността само фактите, които потвърждават твоята версия за нея. Напр., при хороскопите - много неща не се сбъдват, но когато нещо се сбъдне, запомняш най-ярко именно него (въпреки че и там, и при любителските психотестове работи повече ефектът на Барнъм)

Това наподобява парадокса за ”делфина-спасител”. Твърдението “Всеки делфин, когато види давещ се човек, го избутва на брега” е неверно, защото са отбелязани и случаи, когато делфините не се намесват или те бутат навътре, но удавените с делфин обикновено не се оплакват и публиката научава само за спасените с делфин

Optimistic bias - когато лошите неща се случват на друг, напр. в сражение: “именно мен няма да ме убият”

Ефектът на тринайсетия клоун: ако на сцената дивеят дванайсет клоуна и ти излезеш да четеш Шекспир, публиката ще те припознае като тринайсети клоун

Песен: "Динозавър" на Ейдриън Бълю (King Crimson)

Dinosaur

Long ago and far away in a different age
When I was a dumb young guy
Fossilized photos of my life then
Illustrate what an easy prey I must have been
Standing in the sun, idiot savant
Something like a monument

Im a dinosaur, somebody is digging my bones
Ignorance has always been something I excel in
Followed by naivet
And pride

Doesnt take a scientist to see how
Any clever predator could have a piece of me
Standing in the sun, idiot savant

* * *

Динозавър
Много отдавна и далеч, в друга епоха
Когато бях тъп, млад пич
Вкаменени снимки от живота ми тогава
Илюстрират каква лесна плячка трябва да съм бил
Стоящ под слънцето, идиот умник
Нещо като паметник

Аз съм динозавър, някой рови костите ми
Невежеството винаги е било нещо, с което се отличавам
Следвано от наивитет
И гордост

Не е нужен учен, за да разбере как
Всеки умен хищник може да има част от мен
Стоящ под слънцето, идиот умник

Книга: Мийд - “Култура и приемственост”

В “Culture and commitment” (1970) Маргарет Мийд определя три типа обмен на знания и опит между поколенията в различните култури:

• Постфигуративен (характерен за миналото) - опитът се предава от старшето поколение към младото - главно чрез имитация. “Промяната е толкова бавна и незабележима, че бабите и дядовците, държащи новородени внуци в ръцете си, не могат да си представят друго бъдеще за децата различно от собственото им минало. Миналото на възрастните се оказва бъдеще на всяко ново поколение. Бъдещето на децата се формира така, че всичко преживяно от предците в зрелите им години става това, което децата също ще изпитат, след като порастнат”
• Кофигуративен - в настоящето (за Мийд това са 70-те на ХХ век), обменът на опит и знания се задава от съвременниците (връстниците, peers). Обществото се променя и опита на миналите поколения става практически неизползваем за ефективна организация на живота. Сега и на старшето и на младото поколение му се налага да се приспособява към новите ситуации според собствения си опит, конструирайки нови, различни от предишните стилове на живот и активност. Хората се учат един от друг, копирайки опита на връстниците си и избягвайки грешките им
• Префигуративен - трансформацията в обществата става още по-интензивна, възрастното поколение все по-трудно се справя с новите предизвикателства, докато младото ги възприема бързо и безпроблемно. Голяма част от опита на поколението на 70-те вече не е актуален и не може да бъде предаден на младите. В един момент ролите се сменят - младите стават учители на старите. При старшето поколение смисълът на живота им свързан с предаване на опита се загубва, това усилва естествения антагонизъм между тях

Емпедокъл

1. Според легендата, Емпедокъл станал толкова звезден, (особено когато нагло добавил към четирите природни елемента още два - любов и омраза, без да изчака Фройд!), че по едно време се помислил за бог и се метнал в кратера на Етна, уверен в безсмъртието си. Има обаче и други версии

2. Емпедокъл с учениците си се гощавали с малки пълнени сушени доматчета и вино в една тратория (някои споменават за остерия) в Катания и по едно време се басирал, че ще скочи в Етна и няма да пострада. Коварството на спътниците му, свързано с естественото желание да детронираш учителя си, ги накарало с радост да приемат идеята му и веселата компания се понесла към вулкана. В крайна сметка, на ръба на кратера останали само сандалите на философа
3. Истината е следната: Емпедокъл е скочил в кратера с изследователска цел. Дали да изследва реалността или да разбере нещо за себе си, няма значение - и двете теми са достатъчно пагубни

* сн.: Катания, Via Empedocle. Приема се, че по тази улица Емпедокъл е тръгнал към Етна. Естествено, по нея не стигаш доникъде, но жестът, жестът!

Веселата наука

1. Самата ми същност подсказва, че трябва да спра с неразбираемите метафори и трудно докосващи сърцето дяснохемисферни внушения и да се обърна малко повече към строгите правила и дефиниции, с които сериозната наука щедро ни дарява, стига да сме поне малко любопитни
2. Големият адронен колайдер (LHC) след четиригодишно прекъсване отново е заработил и даже са увеличили енергията на сблъсъка на протоните (!) до 13.6 трилиона електронволта. Това е довело до откритието на пентакварк от нов тип, състоящ се от очарован кварк и съответният очарован антикварк, а също и от горен, долен и странен кварк (т.е. пет). Само ще уточня, че това е първият пентакварк, съдържащ странен кварк. Събитието разбира се, не е толкова значимо, колкото откритието на бозона на Хигс, но все пак доста помага да се разбере природата на екзотичните адрони, чиято роля в живота все още остава загадка за учените
3. От друга страна, разположеният на френско-швейцарската граница колайдер е най-големият потребител на електроенергия в региона - в пикови моменти смуче 200 мегавата - три пъти повече от цялата Женева. Съответно се налагат известни икономии - вечер изключват уличното осветление в района, а парното ще пуснат малко по-късно от очакваното. Въпреки това, екипите усилено работят, откривайки все по-нови и загадъчни частици, които ще помогнат в изясняването на смисъла на всичко това

Flow 2

1. Голяма грешка е според мен, да се подхлъзнеш от житейския си поток в информационния и да започнеш да живееш в него. Освен че ти се схваща вратът да надничаш в телефона, получаваш съмнителна сатисфакция - сякаш си щастлив, но всъщност си в лепилото на едно безплодно рекурсивно любопитство, отказваш да се впечатляваш и тръгваш да си купуваш готови впечатления
2. Усещането, че си пред прозрачна врата те прави тревожен - оттатък ги виждаш, те теб отсам - също. Изложен пред купища научни открития, доказващи, че трябва да си някой друг, почваш да се съмняваш - изглежда си попаднал от един хаос в друг. Че кой ти е обещавал структура? Сега вече си разбрал: реалността е една безкрайнa, мастурбираща система. Поне това

Ил.: Енди Уорхол, “Чук и сърп с вибратор”, 1975