петък, 3 февруари 2023 г.

Книга: Мийд - “Култура и приемственост”

В “Culture and commitment” (1970) Маргарет Мийд определя три типа обмен на знания и опит между поколенията в различните култури:
  • Постфигуративен (характерен за миналото) - опитът се предава от старшето поколение към младото - главно чрез имитация. “Промяната е толкова бавна и незабележима, че бабите и дядовците, държащи новородени внуци в ръцете си, не могат да си представят друго бъдеще за децата различно от собственото им минало. Миналото на възрастните се оказва бъдеще на всяко ново поколение. Бъдещето на децата се формира така, че всичко преживяно от предците в зрелите им години става това, което децата също ще изпитат, след като порастнат”
  • Кофигуративен - в настоящето (за Мийд това са 70-те на ХХ век), обменът на опит и знания се задава от съвременниците (връстниците, peers). Обществото се променя и опита на миналите поколения става практически неизползваем за ефективна организация на живота. Сега и на старшето и на младото поколение му се налага да се приспособява към новите ситуации според собствения си опит, конструирайки нови, различни от предишните стилове на живот и активност. Хората се учат един от друг, копирайки опита на връстниците си и избягвайки грешките им
  • Префигуративен - трансформацията в обществата става още по-интензивна, възрастното поколение все по-трудно се справя с новите предизвикателства, докато младото ги възприема бързо и безпроблемно. Голяма част от опита на поколението на 70-те вече не е актуален и не може да бъде предаден на младите. В един момент ролите се сменят - младите стават учители на старите. При старшето поколение смисълът на живота им свързан с предаване на опита се загубва, това усилва естествения антагонизъм между тях

Няма коментари:

Публикуване на коментар