Пейзажи

1. Понякога си представям хората като красиви пейзажи - докато ги гледаш в 2D, картинката е безподобна, един поглед е достатъчен: снимано е по изгрев, сенките са ефирни, има лека мъглица, растенията - приказно фактурни (Русо), хоризонтът розовеещ и др.
2. Казваш си: "Да можех да съм вътре", но ако ти се получи - започва голямо чудене - какво точно те е впечатлило?
Попадаш най-често по обяд, всичко е някак плоско, картината се е разпаднала на множество съмнителни подробности, онзи изгоден ракурс “отгоре” е изчезнал, в тревата те дразнят дребни артефактчета (боклуци), а някакъв трън се забива в петата ти. И една неприятна динамика, която заплашва да те засмуче
3. Но, както е казано в един текст (м.б. библейски?): “Не обобщавай и няма да бъдеш обобщен”

* сн.: Езерото

Падащи листа

1. Съвети като "скрийте се от унилата есен под уютно одеало в любимото си кресло и си направете горещо какао" ужасно ме дразнят. Не бъдете страхливци - излезте в дъжда, в мъглата, вгледайте се в акварела наоколо, в помътнялото небе отгоре, докато ирландският ви сетер подобно огнен призрак претърсва шумата край вас
2. Господ ви е дал сезон, в който да се движите свободно, театрално да вдишвате влажния въздух, да ръкомахате на ръба на приличието, а вие се готвите да погубите всичко това с какао и одеало, сякаш няма друго, по-подходящо време за пошлости
3. Купете си бутилчица Джак, това оръжие на обречените и обсебен, ходете по сумрачните улици в дълъг шлифер, предизвиквайки у редките минувачи (и те романтични смелчаци) неясни асоциации с Модилиани или даже Рембо

* Ил.: Робърт Голдсмит, "Цветарски магазин"

Без смисъл

1. Може ли някой да си представи, че току под носа му има една друга вселена, която за съжаление той избягва да погледне? Човек е толкова влюбен в следата, която оставя, че непрекъснато се оглежда назад, не без конска доза самодоволство
2. А просветлението е съвсем наблизо, то ходи пред теб, само се протягаш и…ти гониш! Но си твърде зает с играта на привличам/отблъсквам и затова ли си постоянно тъжен?
3. А в свободното си време превеждаш Лонгфелоу

*ил.: Херберт Спангенберг, "Жена на мраморна маса", 1974

Мисия

1. В една невръстна възраст, когато все още се чудех животът влак ли е или перон, си мечтаех да стана мисионер на някой практически ненужен остров с минимален брой аборигени, по възможност човекоядни. Планирах да им разказвам всякакви небивалици, използвайки местните митове, в които деликатно (и практически незабележимо) щях да вплитам монотеистични елементи и даже някои спорни моменти от съвременното богословие
2. Тъй като от Центъра не очаквах съдействие, а и поради твърде беглото ми познаване на християнството, щях да разчитам на институционалната си харизма (Вебер), която би възпряла всеки порив на неофитите да ме ръкоположат на голяма езическа клада от абаносови пънове и лавър и да ме превърнат в цвъртяща мисионерска пържола. От друга страна, тази възможност щеше да поддържа креативността ми будна и моите проповеди, подобно рой пчели, щяха без милост да жилят дивата мисъл /Леви-Строс/
3. За зла беда, малко след това видях, че подобен сюжет вече е използван в “Животът на Брайън” на Монти Пайтън и пренасочих интересите си към други, не по-малко плодотворни теми

Градиент

1. Художниците са длъжни да оцветяват околността с боите си, поетите - да облагородяват думите, достигащи до ушите ти, музикантите трябва да хармонизират звуците, които чуваш. Парфюмерите - да са в постоянна интрига с етера за да заменят пъклените молекули влизащи в носа ни с благородни такива, скулпторите са да правят неща колкото за съзерцание, толкова и за осезание и така, кръгът се затваря

2. После всичко това влиза в мозъка и започва да променя мислите ти. Внезапно усещаш разлика между старите си мисли и новите - украсените. Това едновременно те дразни и привлича. Създава се градиент, а човек много го привличат градиентите, защото иначе как да мисли?

ил.: Михаил Ларионов, "Проститутка на фризьор", 1920

Tайлър Шийлдс, амер. фотограф

Tайлър Шийлдс, (Tyler Shields) - амер. фотограф, р.1982

Лорд Волдемор

Киев. /Jae C. Hong / AP / Scanpix / LETA/

1. Гледам статистика на Киевския международен институт по социология - 78% процента от украинците са изгубили близки или роднини от началото на войната. Анкетирани са само живеещите там в момента, т.е. не са обхванати бежанците и тези на окупираните територии (което естествено ще качи процента). Получава се, че всеки респондент има по седем близки които са загинали или ранени

2. В този смисъл, при беседа с интелектуалец-путинист, помолете го да си представи седем свои живи близки и след това да си избере кои от тях да са умрели (трима) и кои да са инвалиди (четирима). Може даже като списък - едните да задраска, другите да сложи в скоби