Майлс Дейвис като художник

                                         

Фрагменти 8

1. Има филми, дето като излезеш от салона и погледнеш наоколо - виждаш, че филмът продължава и навън. По същия начин се разминават с теб, по същия начин звучат глухите интонации на минувачите, улиците - и те филмово осветени. Веднъж даже ми се стори, че чувам репетиращ оркестър на площада. И съм почти сигурен, че качественият филм започва да режисира ситуацията около себе си, поне за известно време, докато пошлата функционалност на битието върне всичко на мястото му

2. Колко е различно: ако направиш на непозната жена съвсем прост комплимент през деня, примерно: “Каква красива чанта имате, винаги съм си мечтал за такава” със сигурност ще и стане приятно. Но ако и кажеш същото нещо по тъмно, ще се уплаши и ще го приеме като сексуална заплаха. Особено ако си облякъл красивия си бежов шлифер.

Games people play

Xeltarious Mandelinus - дизайнер на компютърни игри, показва как биха изглеждали римските войници днес, ако Римската империя не се беше разпаднала.

Авторът

Добри практики

1. В един разказ на Пелевин, студент по философия иска да се научи дискретно да спи на лекции, като при това успява и да конспектира нещо, и наблюдава колегите си, в търсене на подходящи модели. Става ясно, че всички отдавна балансират в полусън, използвайки една особено ефективна поза (отворена длан на челото, дясна ръка прикрита и др.). Докато я усвоява, студентът забелязва, че всъщност, преподавателят също спи докато говори подпрян на катедрата, като отвреме-навреме за достоверност се обръща към дъската и в такива моменти изказва поразително либерални тези, естествено, без да се събужда
2. В един друг разказ, Пелевин описва измислена непалска секта на "Желаещите да се убедят". В основата на духовните им практики е, "чрез интензивен размисъл и поклонничество да осъзнаят човешкия живот такъв какъвто е в действителност". Тези, които постигнат това, ги наричат "Убедили се" и лесно могат да бъдат разпознати по постоянно издавания от тях дивашки крясък. Обикновено ги доставят със специализиран автомобил в манастир, наречен "Гнездото на убедилите се"

* На сн.: брадати мъже гледащи нагоре

Пейзажи

1. Понякога си представям хората като красиви пейзажи - докато ги гледаш в 2D, картинката е безподобна, един поглед е достатъчен: снимано е по изгрев, сенките са ефирни, има лека мъглица, растенията - приказно фактурни (Русо), хоризонтът розовеещ и др.
2. Казваш си: "Да можех да съм вътре", но ако ти се получи - започва голямо чудене - какво точно те е впечатлило?
Попадаш най-често по обяд, всичко е някак плоско, картината се е разпаднала на множество съмнителни подробности, онзи изгоден ракурс “отгоре” е изчезнал, в тревата те дразнят дребни артефактчета (боклуци), а някакъв трън се забива в петата ти. И една неприятна динамика, която заплашва да те засмуче
3. Но, както е казано в един текст (м.б. библейски?): “Не обобщавай и няма да бъдеш обобщен”

* сн.: Езерото

Падащи листа

1. Съвети като "скрийте се от унилата есен под уютно одеало в любимото си кресло и си направете горещо какао" ужасно ме дразнят. Не бъдете страхливци - излезте в дъжда, в мъглата, вгледайте се в акварела наоколо, в помътнялото небе отгоре, докато ирландският ви сетер подобно огнен призрак претърсва шумата край вас
2. Господ ви е дал сезон, в който да се движите свободно, театрално да вдишвате влажния въздух, да ръкомахате на ръба на приличието, а вие се готвите да погубите всичко това с какао и одеало, сякаш няма друго, по-подходящо време за пошлости
3. Купете си бутилчица Джак, това оръжие на обречените и обсебен, ходете по сумрачните улици в дълъг шлифер, предизвиквайки у редките минувачи (и те романтични смелчаци) неясни асоциации с Модилиани или даже Рембо

* Ил.: Робърт Голдсмит, "Цветарски магазин"

Без смисъл

1. Може ли някой да си представи, че току под носа му има една друга вселена, която за съжаление той избягва да погледне? Човек е толкова влюбен в следата, която оставя, че непрекъснато се оглежда назад, не без конска доза самодоволство
2. А просветлението е съвсем наблизо, то ходи пред теб, само се протягаш и…ти гониш! Но си твърде зает с играта на привличам/отблъсквам и затова ли си постоянно тъжен?
3. А в свободното си време превеждаш Лонгфелоу

*ил.: Херберт Спангенберг, "Жена на мраморна маса", 1974