Кратък сценарий за road movie

1. Като си карах по магистъра към Пловдив и в един момент си дадох сметка, че от всеки три билборда на пътя, два ме канят да спечеля някой лев в казиното, а третият ме съветва да си купя тежка селскостопанска техника. Не съм прост, веднага долових завуалираното внушение: “спечели голяма сума в казиното и после веднага инвестирай в комбайн-два”
2. Вероятно ще се замисля за един новичък хедер на John Deere (с технология Grain Sensing - измерва протеина на зърното в реално време!) или поне за една балопреса, но ми хрумна друга идея. Хазартът както всяка зависимост е вид наркомания с някои специфики (например, казиното се крепи на страх и надежда, дрогата - само на страх), така че, щом ще рекламираме комара не е ли възможно на всеки три билборда да има четвърти, посветен на хероина или някоя от по-новите дроги
3. Също така предполагам, че има някаква тайнствена връзка между стила на управление на държавата и казиното, но това най-добре ще го обяснят шофьорите на таксита
4. Ситуацията (убий ме - не знам защо), ми напомня Макдоната с нейните три билборда извън Ебинг, Мисури

* ез. Дойран, удавената гора

Фргмти 12-25

1. Живееш си спокойно, всички наоколо са по-стари от теб, а после изведнъж - пак си живееш спокойно, но всички наоколо са по-млади от теб. Избрал си роля на извратена бащина фигура, мразиш постграмотното (post-literary) общество, отдавна знаеш, че “луди има навсякъде, даже и в лудницата” (Б. Шоу). Заедно с другите наблюдаваш наличната реалност и симулираш искрено изумление - или защитен екран или да не разочароваш някого
2. С незнаен мотив се качвам в грозен соцдизайнерски трамвай: заварени листове ламарина формират метален ковчег, боядисан в жълто, с хендмейд табела “12” на прозореца. Тази линия не минава оттук, персонален Мадрапур? Движи се много бързо, но очаквано - в такова зловещо чудо винаги си на ръба на суицида
3. Прищява ми се както преди - да натисна всички звънци на непознат вход и да избягам - беззвучна фуга на добре темпериран домофон. После се сещам, че няма нужда да бягам - възрастта и външността ми (бабунково от ботокс и филъри лице), ме пазят от подозрения в арогантна клавирна проява

* сн.: Chema Madoz

Лари Уолтърс - мотивационен лектор

1. Ако човек се опита да си обясни нечие поведение и не внимава, почти винаги попада в капана на линейността и започва да настоява, че събитието “Y” се е случило, защото преди това се е случило събитието “Х”. Да, но преди Y е имало цяла поредица от събития-бифуркации - y1, у2, у3, etc., за които не знаем, не защото са тайни, а защото за Актора те са били важни, а за нас не
2. Нека си спомним (с необходимото уважение към битовата лудост) за Лари Уолтърс, който от малък искал да стане летец, но не го приели заради слабо зрение и към 33-тата си година не издържал и привързал 45 метеорологични балона с хелий към градинския си стол, за да полети малко из квартала /Лос Анжелис/. Не знаем дали е чел Мечо Пух като малък, но си взима и пушка за да пука балоните като реши да се приземява
3. Поради досадна грешка в изчисленията /интересно с какви формули е работил?/, Лари се издига на височина 4.5 километра, където:
а) попада в зоната на въздушния трафик на близкото летище
б) измръзва силно, вятърът го отнася към океана
в) успява да се спусне на земята, но известно време виси на жици и прекъсва тока в цял район
4. Поразителното е, че след тази незначителна неприятност, Лари решава да стане мотивационен лектор. Представям си как си казва: “Ок, бях в стратосферата, стрелях по балони, висях на жици, спрях тока в цял район, глоби ме полицията и вбесената гражданска авиация. Мисля, че е подходящо да стана мотивационен лектор”
5. Човекът-балон Лари (“Lawnchair Larry”) честно се пробва в бранша, но без особен успех. Застрелва се през 1993-та, без обяснения, десет години след полета си

* на сн.: след приземяване

Митологики

1. Все си мисля, че Гърция не трябва да се хаби само за плаж и кухня. Всички усещат, че точно това море е потресаващ антидепресант, който не го пиеш, а се потапяш в него. Но не, не е само това
2. Примерно, караш си из някое градче и виждаш хотел “Амфитрион”. Какво са имали предвид? Е как - това е мъжът на Алкмена - смел воин, внук на Персей, пастрок на Херакъл и т.н. Алкмена била много красива и Зевс, както често правел, и се явил и слънцето не изгряло три дни и т. н. Така Алкмена родила Херакъл, което изобщо не зарадвало Хера и последвала серия от злополучни страдания и чудотворни хепиендове
3. Или гледам как туристите се качват на ферибот “Алкиона”. Там - друга история: Алкиона и Кеик били обичлива млада двойка, тя - дъщеря на бога на ветровете (Еол), той - син на Еосфор (Фосфор) - бог на Утринната звезда). Понякога така се умилявали, че се наричали един друг „Зевс” и “Хера“. Това разгневило Зевс. Кеик отплавал по работа и загинал в буря. Алкиона, от отчаяние се хвърлила в морето. Боговете, били впечатлени и ги превърнали в птици - алкиони. Хера даже помолила Посейдон в тяхна чест да укроти стихията за четиринадесет дни (около зимното слънцестоене) и така се появил изразът “Дни на халциона“ – две седмици благополучие и спокойствие
4. Знаят ли туристите в какви истории се напъхват неволно? Не ги ли е страх, че може Хера да ги превърне в невестулки както станало с прислужницата на Алкмена? Или смътно усещат, че това е начинът да се докоснат до архетипите си? Тоест, да разберат защо са дошли. Други ще отидат на плаж и т.н.

*На сн.: кръстопът

Класика

1. Гогол, “Мъртви души”:
„Ето на, и прокурорът! Живя, живя и после умря. И сега вестниците ще пишат, че се е поминал, за голяма жал на подчинените и на цялото човечество, един почтен гражданин, рядко срещан баща и примерен съпруг, ще прибавят може би, че е бил съпроводен от плача на вдовици и сираци, но ако човек хубавичко го разгледа, ще види, че всичко на всичко е имал само гъсти вежди и нищо друго.“
2. Чехов, “В оврага”:
“Село Уклеево беше известно единствено с това, че веднъж след едно погребение старият клисар видя сред мезетата хайвер и започна да яде жадно; блъскаха го, дърпаха го за ръкава, но той сякаш се беше вцепенил от наслаждение: не чувстваше нищо и само ядеше. Изяде всичкия хайвер, а в буркана имаше четири фунта.
И много време е минало оттогава, клисарят е отдавна покойник, а за хайвера всички помнеха. Животът ли беше толкова беден там или хората не можеха да видят нищо освен това незначително събитие, станало преди десет години, но за село Уклеево не разказваха нищо друго.”

* Ил.: Чехов се раздвоява между джаз и литература /generated by Starryai/

Мечти

1. Мечтая си за един по-добър свят, в който:
- Грета Тунберг е станала адекватна
- Електромобилите са признати за грешен клон на еволюцията
- Политиката отново е изкуство да живееш с нерешени проблеми, а Илън Мъск си гледа Теслите и Драконите
- ИИ е спрял да генерира текстове с аура на машинна безвкусица, в които няма нищо технически неправилно, но няма и нищо вдъхновяващо
- Клоуните в общественото пространство са намалели до търпими стойности
- Апокалипсисът отново е станал твърде скъпо удоволствие
2. Както е казал по подобен повод един древен мислител: “Те се опитват да внесат обичайното си страдание във Вселената, живееща с непознат за тях възторг”

* На сн.: "Stupor mundi", Сиракуза

Ефект

1. Като гледаш хубава пиеса и хубаво да я играят, и на финала актьорите излизат да се поклонят, и да получат аплодисментите си, и ти изведнъж сякаш се озоваваш в древногръцкия театър - актьорите са свалили маските от лицата си, (в античния театър са ги наричали “протези”) излезли са от образа, напрежението е спаднало, лицата са отпуснати, и това са някакви други хора, и на фона на лекия когнитивен дисонанс изпитваш някаква особена благодарност, че има такова изобретение като театъра, където специални хора са дошли в седем и трийсет за да излязат пред теб и да ти покажат някакви неща (всъщност - да ти покажат какъв си) и след това всички се разотиват по домовете си, и ти явно не си същият като преди театъра (ако не вярваш - ощипи се - боли по-силно), а за актьорите не знам

* На сн.: древногръцки театрални маски (Кенеди-център, Вашингтон)