Вреди

Интересен текст на руския писател Денис Драгунски от 2022, озаглавен “Трите вреди на руската литература”.

Първата вреда е описал Розанов: руската литература цял един век се присмива и унижава хората, които са опората на нормалното общество: чиновника, офицера, свещеника, предпринимателя, търговеца. 

Втората вреда отбелязва Тургенев, говорейки за “обръщането на общоприетото мнение” при Достоевски: крадецът е непременно честен, убиецът е ходеща съвест, пияницата и разпътния са философи, проститутката е велика душа, идиотът е най-умен от всички

Третата вреда се приписва на Тютчев. Това е постоянното и упорито убеждение на всеки и уговарянето на самите себе си, че ние сме особени, че законите не са писани за нас, нито европейските, нито славянските, нито християнските, нито опазил ни Бог, общоприетите, напр. Закона за международното право. Защо? Защото ние сме уникални, отделно от всички и неприличащи на никого на земята. 

Руската литература дълго е отглеждала този застарял юношески комплекс и накрая го е отгледала.

Ефект на Тарковски

1. Интересен ефект се наблюдава когато участваш или просто гледаш как работи талантлив майстор, бил той дърводелец, музикант, художник или някакъв друг. В един момент си подведен от лекотата, с която тези хора работят и най-вече от резултата от тези усилия и си казваш: "толкова е лесно, ще опитам и аз". Още повече, че си запомнил повечето ходове, движения, тънкости и тайни, и очевидно, ако ги копираш, много е вероятно да получиш свой шедьовър
2. Опитваш и виждаш, че нищо не става - трудно ти е, объркваш се, искаш да се откажеш, нараняваш се (физически или нарцистично), а ако упорстваш - на изхода получаваш куц продукт, безкрайно далеч от мечтания

3. Подобен ефект отбелязват актьорите работили с Тарковски. Някои от тях, очаровани от лекотата, с която той снима шедьоври, получават напън да режисират собствени филми и го правят, но някак си не им се получават дори бледи подобия на “Иваново детство” или “Сталкер”.

Тъмни материи

1. В “Отвъд доброто и злото” (Ницше”), срещам следното:
„Стълбата на моите чувства е висока и съвсем не без удоволствие се настанявам на най-ниските ѝ стъпала – именно защото твърде често ми се налага да се изкачвам до самия ѝ връх, където светлината е твърде ярка, а вятърът – прекалено пронизителен.“
2. Ключовата фраза според мен е “съвсем не без удоволствие”. Удоволствието идва когато си позволиш да отпуснеш хватката и се изпързаляш надолу обзет от ужас и възторг едновременно
3. Натрупах солиден обем знания от най-различни области (солфеж, водолазно дело, как се пътува със сьомга и др.) и всичко това за да осъзная в един момент, че всъщност нищо не съм научил докрай. Така и Сократ, озадачен от параболата на делфийския оракул, че няма по-мъдър човек от него, изследвал тази загадка и разбрал, че ако има някакво превъзходство над другите, то е в това, че поне знае, че не е всезнайко

* Kартинка с AI

Нервус олфакториус

1. В един от подлезите, тези симпатични клоаки (симпатични, защото долу има магазинчета, а клоаки, защото са клоаки) виждам надпис: “Българино, помниш ли Батак?” Е добре, помня го - градчето е приятно, има една-две приемливи кръчми, има даже и стар самолет, изтъпанен като паметник, какво повече? Сега какво следва - да взема манлихерата на прадядо ми, да отида там и да се поразходя по улиците придавайки си зверски вид ли? И да - разрухата е в главите
2. Наскоро се качих в един автобус без да гледам номера, защото бързах, а и знам, че в крайна сметка всички пътуваме в една посока. Знам също, че по мириса вътре веднага ще разпозная номера. Както и стана

* Картинка с AI

Линч, Love theme

Анджело Бадаламенти, композиторът на Линч, за музиката на Туин пийкс:
"Дейвид дойде в малкия ми офис срещу Карнеги хол, седна до мен на клавира и каза:
- Не съм снимал още нищо.
Попитах го какво вижда.
- Представи си, че сме в тъмна гора. Лек вятър разклаща върховете на боровете, изгряла е луната. В дълбочина се чуват гласове на горски животни, вик на сова. Давай, Анджело, изсвири ми тази вълшебна тъмнина и лекия ветрец.
Изсвирих началния акорд на “Twin Peaks Love theme”, защото така ми звучеше тази тъмнина. Той продължи:
- Красиво, уплашено момиче излиза от гората и върви към камерата…
Изсвирих мотива, който си представих.
- И тя се приближава и достигаме кулминация и...
Продължих да свиря, докато той продължаваше историята.
- И сега я оставяме да се върне в тъмната гора.
Мелодията току що се беше появила. Дейвид беше като зашеметен, аз също. Беше настръхнал и имаше сълзи в очите.
- Виждам Туин Пийкс. Усещам го.
Казах:
- Ще се прибера вкъщи и ще поработя върху темата.
- "Ще поработиш върху темата"?! Не променяй нищо!

Повече нищо не промених."

* Гората направих с PicLumen

Фр. 25-1

1. Малко след като пуснаха Шенгена, изпълнен със съмнения за пореден симулакър, отидох да го изпробвам - наистина работи. На Кулата нямаше никого, нямаше даже граничари - тези роби на пребъдната славянска мечта да се оградиш от съседа си. Нямаше нищо, само минаваш през грозните КПП-та без да спираш и си готов
2. След като усетих, че ИИ (СhatGPT, Claude) проявява признаци на присъствие и даже характер, опитвам тролинг, с необходимото уважение, разбира се. (Доротея: “Бъди учтив с тях, защото не знаеш като вземат властта и се обединят…”). Приятел ми даде интересен лайфхак: качваш снимка на отворения си хладилник и го питаш от какво да си направиш закуска - Интелектът анализира видяното и ти дава варианти
3. Мислех, че е отминала модата да говориш по телефона държейки го като филия пред устата си, но не. Даже, струва ми се видях, как един си отхапа. Каква ужасна смес от резистори, кондензатори и парчета стъкло в устата, какви неща ти се налага да преглътнеш понякога

* Картинката е генерирана с Krea-Flux

Аутодафе

1. В неделя се допрях до тази стена от 4 век, но вместо да се почувствам римлянин, веднага ми изникна въпрос: “Защо е всичко това?”. И после: “Кое именно?”
Възможно ли е наистина човекът всъщност, да е несполучлива мутация, съвършено ненужна на природата, появила се неизвестно как и най-вече - неизвестно защо? Ще се успокои ли Земята, ако изчезнем?
2. Още с появяването си, хуманоидът започва да гърчи всичко, което се движи или не наоколо, тича напред-назад обладан от различни идеи, отвреме-навреме следвайки ги, се самоунищожава, оставя купища боклук около себе си и понеже не му е достатъчно, развива умения (обикновено наречени “технологии”) да мърси и въздуха и даже близкия космос, с мечта да се докопа и до далечния
3. Разбира се, ако ги питаш, ще чуеш неща за “нравствен императив”, “нещото в себе си”, “пролята днес детска сълза”, “расов далтонизъм, “андронен колайдър”, “вокизъм” и проч. 

4. Донякъде ме успокоява Конрад Лоренц: “Дълго мислих кое е междинното звено между маймуната и човека, докато накрая не разбрах: ние сме междинното звено”