1. Като гледаш хубава пиеса и хубаво да я играят, и на финала актьорите излизат да се поклонят, и да получат аплодисментите си, и ти изведнъж сякаш се озоваваш в древногръцкия театър - актьорите са свалили маските от лицата си, (в античния театър са ги наричали “протези”) излезли са от образа, напрежението е спаднало, лицата са отпуснати, и това са някакви други хора, и на фона на лекия когнитивен дисонанс изпитваш някаква особена благодарност, че има такова изобретение като театъра, където специални хора са дошли в седем и трийсет за да излязат пред теб и да ти покажат някакви неща (всъщност - да ти покажат какъв си) и след това всички се разотиват по домовете си, и ти явно не си същият като преди театъра (ако не вярваш - ощипи се - боли по-силно), а за актьорите не знам
* На сн.: древногръцки театрални маски (Кенеди-център, Вашингтон)
