сряда, 13 октомври 2010 г.

Руиниране

1. И аз си имам своите радости. Снимах едно изоставено хале в района на Зах. фабрика. В дъното имаше две стаички, едната затапена с голяма ламарина, на която пишеше "Welcome to Нell", там не влязох. От другата стаичка се донасяше странен артефактен шум, при все, че наоколо цареше пълна пустота и разруха. Надникнах и какво да видя - вътре самотно цигане ровичкаше с пръчка из боклуците. Диалогът ни беше:
- Здрасти, приятел.
- Здрасти бате.
- Снимам тука съборетините.
- Добре, бате.
- Някои руини са много красиви.
- Много, бате!
2. На коловозите след гарата стоеше леля с оранжева жилетка и радиостанция. Разговорихме се някак. Обясни ми, че стои тук, за да даде чист път на влака.
Влакът се зададе и профуча през гарата. Жената силно се учуди, че е минал по друг коловоз, а не по който трябва. "Сигурно не е сработила стрелката", обясни ми тя.
Аз се учудих по-малко.
3. Пак ще трябва да разлистя Кафка.


* на снимката: халето, за което си говорихме

Няма коментари:

Публикуване на коментар