неделя, 10 октомври 2010 г.

Мъжкият, женската

1. При животните забелязваме, че мъжкият винаги е по-нагизден, пъстър, перест и златогерест. Женската е тихичка, сивее, скромнее, сякаш е дошла случайно и нищо не иска да ни съобщи. Стои си, гледа надолу /дано поне мисли за голо!/, докато ония се избиват за нея. Козлите например - засилват се от 50 метра и си блъскат главите със страшен трясък. Това много ми харесва, но въпросът ми беше друг.
2. При хората - точно обратното. Мъжът - скромен, сдържан, чак дрънчи. Единственият намек за възможен оргазъм - чувството му за хумор и някоя по-шарена вратовръзка. Жената трябва да се конти, да ходи с неописуемо поклащане, да се пръска с аромати /първоначално произведени от половите жлези на някои мъжки животни/ и да е адски привлекателна. Това страшно ми харесва, но питах за друго: какъв е този скрит разум, който така забавно инвертира нещата?

* на снимката - София, Зона Б5 - оптически инвертирана

Няма коментари:

Публикуване на коментар