петък, 2 август 2013 г.

Чужденецът

1. За мен практически няма значение народността на събеседника ми. Когато ми каже "аз съм турчин/евреин/испанец", това не внася нищо ново в оня сегмент от аза ми, предназначен за общуване с живи хора и не променя стрелката на уреда ми, измерващ смислен или тъп човек стои срещу мене. Единствено - появява се едно допълнително любопитство /напр., мога да го питам за непознати и интересни реалии/.
2. Също така, не ми минава през акъла, да му кажа, че неговият език е в основата си български или, че там където сега живее, е било България преди незнам колко си столетия, съгласно учебника ми по история за 4-ти клас. Ама изобщо не ме интересува това. Ако той ми каже нещо подобно, ще си направя заключение, че срещу мен стои тъпанар и ако не съм вързан за него с верига и катинар, безшумно ще се отдалеча.
3. По същия начин, ако някой ми каже: "сега ще учат турски в училищата", ще си помисля - супер, поне някой ще знае един език вповече. Това лошо ли е? Сигурно ще се разпадне държавата? Че тя не се ли разпадна вече, но не по вавилонския модел?
4. Интересно, че ксенофобията дава висока корелация с хомофобията, която пък дава висока корелация с латентния хомосексуализъм. Интересни връзки, а? Хайде да не продължавам, че ако кажа национализмът с какво корелира, хахааа, супер просто.

* на сн.: измислен катапулт в крепостта Кракра

1 коментар: