събота, 17 август 2013 г.

Комуникация без въвличане /фрагменти/

1. Известно време, колата ми беше със спукано гърне и ръмжеше като тунингован пернишки голф. Веднага се прояви онзи ефект, дето като им бръмчиш страшно и шофьорите моментално демонстрират уважение и някак си ти отстъпват - място, лента, предимство и т.н. Това се е случвало и преди. Едва ли припознават стария ми Форд като некъв удивителен спорткар. Просто трябва да им изръмжиш и тогава живееш комфортно. Известно време, докато не усетиш, че всъщност ръмжиш на себе си.
2. Едно дете щяло да става първокласник. За да му свали стреса, майката решила да поработи с Хари Потър и му казала, че ще го запише първи клас в училището за магии "Хогуортс". Дори се увлякла - написала писмо от името на Управата, с потвърждение, че детето е прието, да заповяда на 15 септември и т.н. Момчето много се зарадвало и накарало майката да отидат на ул. Диагонали, да си купят учебниците и тетрадките по магия за първи клас. Майката се уплашила и не знаела как да процедира по-нататък.
3. Преди години, в един селски смесен магазин открихме чаша с "Жената със зелената рокля" на Моне. Трогнати и очаровани, попитахме, дали нямат и нещо с постимпресионисти /Сьора?/. Жената зад тезгяха се наду и каза да сме отидели в музей. Аха, ей с'а, отивам в Париж и оттам тутакси в музей, помислих си. Вместо да хапна кюфте на Монмартър и да погледам минувачите-магребци.

* Доротея, в спор с местния шериф /Support your local Sheriff!/

Няма коментари:

Публикуване на коментар