петък, 27 декември 2013 г.

Пушенето? Елементарно, Уотсън.

1. Нали не е наркомания?
Е, как да не е? Никотинизмът си е обикновена наркомания, като всяка друга, но с три липси - няма изразено опиянение, не променя личността и не води до социална деградация. Затова традиционно го приемаме за вреден навик.
2. Винаги мога да ги спра! В превод: "Зависим ли съм"? Е, как да не си?
Ето критериите за зависимост към психоактивни вещества /МКБ-10/
- Силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приема - да
- Затруднен контрол върху приема /кога и колко - в офиса не пушат и ти незабелязано отиваш в тоал. за една цигара, където в приятна наркомпания се оформя толкова задушевен разговор, че изпушваш четири/ - да
- Абстиненция - /сутрин изръмжаваш на жена си, че преди месец си е купила пак чанта, но тя интуитивно се сеща, че снощи те е домързяло да тичаш за цигари и мълви: "оди си вземи цигари, молим те, на всички ще ни олекне"/ - да
- Повишен толеранс /"трябва да ги спра, брато, напоследък пуша по две кутии"/ - да
- Прогресивно отпадане на алтернативни интереси, поради употребата на веществото - не
- Продължаваща употреба, при осъзната вреда - да
Необходими са 3 от 6. Хероинът е пълно 6, тютюнът - 5/6. Не е зле.
3. Никотинът е вреден, нали? Не, практически безвреден е. Нещо повече - прекрасен стимулатор на когницията - памет, мислене, концентрация на вниманието, намалява тревожността, ускорява реакциите /глезейки мозъка с глутамат и допамин - вид удоволствени медиатори/.
Никотинът е супер, само че, ако си го набичиш венозно. Но тъй като това е затруднително, а и липсва такава традиция, използваме вдишване чрез медия - тютюн. И точно в това е гадорията - той съдържа ок. 4000 вещества, до едно токсични и канцерогенни, /вредни са/. А като го запалиш - нека чудото на органичния синтез започне сега! Истинска вълшебна лаборатория на пет сантиметра от устата ти и само за 5 кинта!
4. Физиология. От светлите тютюни /цигарите/ - получаваме никотина в йонизирана форма в белия дроб. От тъмните /лула, пури/ - го абсорбираме в устата. Затова цигарите вдишваме /"гълтаме"/, пурите - не. До мозъка стига за около 10 сек /при пластирите и дъвкателния тютюн - половин час/. Организмът усвоява 90% от никотина, полуелиминацията е 2 часа, пълното преработване - 6 часа.
5. Има нещо дяволско в пушенето. И даже знам кое. Никотинът стимулира N-холинорецепторите само в малки дози. При увеличаване на концентрацията му, чувствителността им рязко спада, до блок. Затова, пушачите нe умират от свръхдоза, както е при тежките наркотици. За 10 часа без никотин /докато спим/, рецепторите се връщат към изходно състояние. И така, първата сутрешна цигара "удря в петите"/девствени рецептори/, а всяка следваща няма особен ефект и я пушим единствено за да избегнем абстинентния синдром. Затова липсва опиянение /промяна на съзнанието/ - рецепторите се насищат много преди никотина да стане психоактивен и по-нататъчното увеличаване на концентрацията му води само до соматични ефекти - едни съдове се свиват, други разширяват, повишава се арт. налягане, учестява се пулса, etc. Субективният комфорт от пушенето нараства до един момент, след което напълно се маскира от неприятните усещания на соматичната свръхстимулация /вследствие нор/адреналиновите реки/.
6. Малко стана като "читателите питат, ние отговаряме". Драга редакцийо, може още много да се пише, но кой ще ти го чете?

Няма коментари:

Публикуване на коментар