събота, 29 ноември 2014 г.

Книгите

1. От "Физика на невъзможното" на Мичио Каку
Пол Дирак който смаял физиците през 1928 г., посягайки на великото E=mc2 на Айнщайн, като чисто математически обосновал съществуването на антиматерията, обичал нещата да стават красиво. Той писал: "По-важно е да има красота в уравнението на учения, отколкото да има експерименти, които да потвърждават правотата му."
Дирак бил болезнено срамежлив и на събирания винаги мълчал, освен, ако не се обърнат директно към него. Но, ако въпросът не касаел физически проблем, отговарял само с "Да", "Не" и "Не знам". Когато разбрал, че ще получи Нобелова награда, Дирак решил да я откаже, заради известността и безпокойствата, които тя ще му накачули. Убедили го все пак, след като му обяснили, че отказът ще е такава сензация, че ще го направи още по-известен.
2. От "Зов за завръщане" на Арни Шварценегер
За да се яви на изборите за губернатор на Калифорния, Шварценегер събрал необходимите 65 подписа и платил 3500$ такса. В листата имало 135 кандидати, сред които порномодели, ловци на диви животни и всякакви откачени фрикове. Изборната процедура обаче, коригирала всичко това, вследствие на което Калифорния получила успешен губернатор управлявал два мандата.
3. От "Проблемът Спиноза" на Ъ. Ялом
Двете кутийки, /тфилин/, които ортодоксалните евреи вързват - на челото и на лявата си ръка /съдържат листчета със стихове от Тората/ се слагат така: 
за ръката - поставяш кутийката в горната част на лявата си ръка, обърната към сърцето, после увиваш кожените и ремъци седем пъти около ръката си, свършвайки на китката, след което се произнася молитвен текст.
После единият ремък се увива около средния пръст три пъти, но така, че да изобрази буквата "шин" - първата буква на "шадай" - "всемогъщ". 
За главата: слага се на челото, непосредствено над линията на косата и точно по средата, между очите. После се наглася стегнат възел в ямката на тила. След това левият ремък се спуска надолу пред раменете и трябва да стигне до пъпа, а десният до пениса.
4. От "Гастрономическият разум" на Мишел Онфре. За алкохолното опиянение:
 "В естествено състояние жизнените сили са словоохотливи и диви, опиянението прибавя хаотичната дионисиева гимнопедия /ритуален танц/, то смущава, многократно увеличава вълшебното зрелище и разпалеността; то отлага ефекта на съразмерността. Един нормален разум ще схване яснотата в цялото, докато в отделните части ще потвърди наличието единствено на неясни възприятия; замъгленият от опиянението ум ще удесетори способностите си. Звуците се сгъстяват, разсейват, пречупват, отразяват и звучат с нов тембър, получават повече изящност или красота, образите претърпяват същите изменения. Докосванията са звънливи, благоуханията са обемни. Въодушевлението представлява онази благодатна паника, която по неочаквани пътища води към самата сърцевина на нещата."

* на сн.: две ябълки и лампова луна

Няма коментари:

Публикуване на коментар