неделя, 28 септември 2014 г.

Грийс пийс

1. Някъде към Симитли ме глобиха за превишена скорост.
Две груби физики, с радар и мирис на пот-кожа-барут-пури, ни спряха и проникнаха в нежното ми етерно тяло. Рамщайн meets Рудолф Щайнер. Ужиленото се зачерви и боля към час. Клоуните на народната полиция - скрити на място, където мислиш, че си излязъл от селото и качваш скоростта. Но не - трябвало още малко с 50. Червените шапчици оплодиха стария вълк. Сънданс и Кид накачулиха товарния влак. Кво, да им се връзвам ли?
2. В Гърция пък, след дълго мотане около албанската граница, в опит да проникнем без зелена карта, ни спряха гранични полицаи. Вероятно ни взеха за шиптъри с багажник натъпкан с макова слама, но накрая ни пожелаха "хев а найс трип" и се разделихме.

3. Кастория - царството на кожените дрехи. Преди две години надписите по магазините за кожуси бяха почти изцяло на руски, сега - само на едно-две места и то с грешки. "Шюби". Кой ли красноярски клетник го е произнесъл така и гръцкият продавач е записал, каквото е чул. Изключително симпатично градче - сякаш си на море, а не си. Всички са непосредствени, но с достойнство. Различията не плашат. Ето - патките от езерото излизат на улицата за лека следобедна урбанизация.



4. Хотелиерът получи сляпа зона, като го попитахме лесно ли се стига до Охридското езеро /на 120 км оттам/, като внимавахме да не споменем нещо друго вместо FIROM. Накрая каза, че вероятно говорим за "Охрида", но сподели, че много по-интересно ще е да отидем до Преспанското. Родолюбиво намекна, че е желателно да разгледаме първо Касторското езеро, а след това да се впускаме по други. Подари ни карта, сипа ни шварц.
Веднага след това изтичахме в първото отворено кафе край езерото, но знаех - няма шанс за еспресо. И все пак, като си представих колко захар ще трябва да поема с гръцкото, /ака турско/ кафе, опитах. Не стана, естествено. Мило момиче с вълнуващ тембър на гласа, ни възнагради с двойни гръцки кафки. От кафенето се вижда това.

Като забележат туристи, пристигат под строй да видят няма ли да се уреди нещо за хапване

5. Гробницата на Филип Македонски. Археолозите разкопали могила, а вътре - богаташко погребение, предположително на бащата на Алекс Македонски. Предполагам, че е нещо като гробът на Орфей в Родопите - във всяко село ще те заведат, да ти го покажат. Обичам да се разхождам в гробища, но не и специално да ми ги разравят. Не ме впечатли, просто отметнах този обект. Но самата могила беше някак си красива. Ето я.

6. Много по-интересно беше, като спряхме да снимам поредното езеро и две кучета-безделници дойдоха да видят как е калимерата. Бяха комбина, защото докато едното възпитано и коректно ни залисваше, другото нагло се шмугна в колата и ни отмъкна хляба. Криминални нрави в префектура Верия.

Тъй като дълго бродихме из горите, бях малко огорчен от факта, че гърците не си ги изсичат. За какво ги пазят толкова, ето, да видят у нас - секат яко, с увереността, че децата им ще живеят в друга екосистема, примерно на Марс.


Остават: неуспешен опит за минаване в Македония, Преспанско езеро, красив скален манастир, Едеса.

Няма коментари:

Публикуване на коментар