петък, 9 март 2018 г.

Вселените

1. От три дена преследвам мистичен зелен кълвач из Южния парк и няма и няма. Какво го преследвам - търся го - казаха ми, че там живее, без уточнения. После се стъмни и взех някакъв екзотичен автобус да ме приближи малко до вкъщи, щото отмалях, баси. Полупразен, вътре красива жена чете книга, някакви тинейджъри тичат по дължина, както разбирам, да видели дали няма задръствания. На спирката - две адски тънкокраки момичета стават отнякъде и се насочват да слизат. Красивата затваря книгата си и аз виждам малко от заглавието: "Последната любов на..." Страхотно, а?
2. Посъветваха ме за една книга, в която трима астрономи разискват възможност/невъзможност за пътуване във времето и др. (Welcome to the Universe: An Astrophysical Tour на Tyson, Strauss & Gott). Изтеглих я в някакъв идиотски формат "epub", конвертирах я в крив PDF, да я прегледам. Много хубаво обясняват парадокса на дядото, там го наричат "Парадокс на бабата". Става дума, че ако попадна в миналото и случайно превиша пределите на неизбежна отбрана и убия баба си, преди да е родила майка ми, тя няма да я роди, съответно и аз няма да се родя и няма да мога да извърша тази простотия (да превиша онези неща). Но аз съм жив, следователно баба ми е жива, родила е майка ми, а тя - мен, т.е. при това положение не мога да убия бабата (да превиша ония) и да искам.
3. Едното от решенията било Евъретовият модел за множествените вселени - в една от тях не е имало WW2, в друга никой не е стъпвал на луната, в трета съм аз, но без камера, в четвърта има зелен кълвач, но му се кефи Роси, а аз липсвам и т.н. Тъжно. И кой ще ми даде да избирам и да си ги нагласявам (никонът, кълвачът, Роси и някои други неща да са заедно)? Не, нека си остане тази, с криптокълвач, полупразен рейс, хубавица четяща за последната любов и др.

* на сн.: Зелен кълвач от интернет (by Jan Sevcik, Naturefoto cz)

Няма коментари:

Публикуване на коментар