събота, 17 март 2018 г.

С кафето

1. Мери Холи се поразбуди от ясното златисто априлско утро, извърна се и видя, че съпругът й я наблюдава, направил жабешка уста с помощта на двете си кутрета.
- Голям смешник си - рече му. - Итън, ти си гениален комик.
- О, госпожице Мишчице, ще се омъжиш ли за мен?
- Наспа ли се, смешко?
- Годината е в деня, а денят е в утрото.
- Наспал си се, май. Нали помниш, че днес е Разпети петък?
- Гнусните римляни се строяват отсега за Голгота - отвърна той безизразно.
Стайнбек, "Зимата на нашето..."
2. През 90-те, нали държавата известно време изчезна и всичко стана безстопанствено, и баща ми довлече отнякъде голяма ламарина, с която да "подсили" външната ни врата (жилищните кражби показваха екстремум). Не знам откъде я беше намерил, но някакви хипари се бяха забавлявали преди това и бяха написали отгоре "House of pain" с черен спрей. Плеснах и една бяла боя, но явно съм пестил, защото скоро надписът отново изплува. Тъй като не исках да живея в къща от болка, нито пък бях фен на хип-хопа, се наложи да турна отгоре още една ръка (second hand, англ.), но надписът отново изплува. При третата намеса сложих яркосиня боя, намерена в мазето. Слава на Джизъс, (gives you power like hell), надписът повече не се показа.
3. Един приятел си говорел с местен байо в някакво затънтено гръцко село и последният се възмущавал, как може на виното ("краси́" на гръцки) италианците да му викали "вино", след като е ясно, че думата е "краси́". "Как е на български "краси́"? -  попитал. "Вино", казал приятелят ми, а оня само поклатил тъжно глава. Ако научеше, че на старогръцки е "ойнос", съвсем щеше да му се стъжни.

* сн.: фотоувеличение по Драгалевската пътека

Няма коментари:

Публикуване на коментар