Добро/зло

1. Колко е мъчително да научиш как някой любим артист (режисьор, актьор, художник, писател) в бита си се оказва пълен идиот. Човек е уплашен от това ужасно разцепване (не в психоаналитичен смисъл) и иска да си обясни случая, за да му стане спокойно и казано просто да не си накърни емпатията/симпатията. Освен това е неприятно като се чудиш от кой край да се идентифицираш с някой такъв
2. Някои допускат грешката да нагазят в мътилката на психиатричното етикетиране, което е тъпо, защото не ти дава нищо освен гола емоция (освен при академично обсъждане между специалисти, но там целта е друга, например прогностична)
3. Е добре, обяснения защо така се случва, има множество. Може през Юнг, може през Маслоу, може през Р. Л. Стивънсън (д-р Дж. и Хайд) - всеки вкус е уважен. Аз лично използвам следното: на едни творци талантът е даден от Бога, на други - от Дявола. Това определя поведението им в бита. Толкоз. Не смея да я препоръчвам, но ако я приемете и Окъм ще е по-спокоен

* От филма «Доктор Джекил и мистър Хайд», реж. Рубен Мамулян, Холивуд, 1931 г.