Вреди

Интересен текст на руския писател Денис Драгунски от 2022, озаглавен “Трите вреди на руската литература”.

Първата вреда е описал Розанов: руската литература цял един век се присмива и унижава хората, които са опората на нормалното общество: чиновника, офицера, свещеника, предпринимателя, търговеца. 

Втората вреда отбелязва Тургенев, говорейки за “обръщането на общоприетото мнение” при Достоевски: крадецът е непременно честен, убиецът е ходеща съвест, пияницата и разпътния са философи, проститутката е велика душа, идиотът е най-умен от всички

Третата вреда се приписва на Тютчев. Това е постоянното и упорито убеждение на всеки и уговарянето на самите себе си, че ние сме особени, че законите не са писани за нас, нито европейските, нито славянските, нито християнските, нито опазил ни Бог, общоприетите, напр. Закона за международното право. Защо? Защото ние сме уникални, отделно от всички и неприличащи на никого на земята. 

Руската литература дълго е отглеждала този застарял юношески комплекс и накрая го е отгледала.

Ефект на Тарковски

1. Интересен ефект се наблюдава когато участваш или просто гледаш как работи талантлив майстор, бил той дърводелец, музикант, художник или някакъв друг. В един момент си подведен от лекотата, с която тези хора работят и най-вече от резултата от тези усилия и си казваш: "толкова е лесно, ще опитам и аз". Още повече, че си запомнил повечето ходове, движения, тънкости и тайни, и очевидно, ако ги копираш, много е вероятно да получиш свой шедьовър
2. Опитваш и виждаш, че нищо не става - трудно ти е, объркваш се, искаш да се откажеш, нараняваш се (физически или нарцистично), а ако упорстваш - на изхода получаваш куц продукт, безкрайно далеч от мечтания

3. Подобен ефект отбелязват актьорите работили с Тарковски. Някои от тях, очаровани от лекотата, с която той снима шедьоври, получават напън да режисират собствени филми и го правят, но някак си не им се получават дори бледи подобия на “Иваново детство” или “Сталкер”.