Класика

1. Гогол, “Мъртви души”:
„Ето на, и прокурорът! Живя, живя и после умря. И сега вестниците ще пишат, че се е поминал, за голяма жал на подчинените и на цялото човечество, един почтен гражданин, рядко срещан баща и примерен съпруг, ще прибавят може би, че е бил съпроводен от плача на вдовици и сираци, но ако човек хубавичко го разгледа, ще види, че всичко на всичко е имал само гъсти вежди и нищо друго.“
2. Чехов, “В оврага”:
“Село Уклеево беше известно единствено с това, че веднъж след едно погребение старият клисар видя сред мезетата хайвер и започна да яде жадно; блъскаха го, дърпаха го за ръкава, но той сякаш се беше вцепенил от наслаждение: не чувстваше нищо и само ядеше. Изяде всичкия хайвер, а в буркана имаше четири фунта.
И много време е минало оттогава, клисарят е отдавна покойник, а за хайвера всички помнеха. Животът ли беше толкова беден там или хората не можеха да видят нищо освен това незначително събитие, станало преди десет години, но за село Уклеево не разказваха нищо друго.”

* Ил.: Чехов се раздвоява между джаз и литература /generated by Starryai/

Мечти

1. Мечтая си за един по-добър свят, в който:
- Грета Тунберг е станала адекватна
- Електромобилите са признати за грешен клон на еволюцията
- Политиката отново е изкуство да живееш с нерешени проблеми, а Илън Мъск си гледа Теслите и Драконите
- ИИ е спрял да генерира текстове с аура на машинна безвкусица, в които няма нищо технически неправилно, но няма и нищо вдъхновяващо
- Клоуните в общественото пространство са намалели до търпими стойности
- Апокалипсисът отново е станал твърде скъпо удоволствие
2. Както е казал по подобен повод един древен мислител: “Те се опитват да внесат обичайното си страдание във Вселената, живееща с непознат за тях възторг”

* На сн.: "Stupor mundi", Сиракуза