сряда, 31 декември 2025 г.

Кратък сценарий за road movie

1. Като си карах по магистъра към Пловдив и в един момент си дадох сметка, че от всеки три билборда на пътя, два ме канят да спечеля някой лев в казиното, а третият ме съветва да си купя тежка селскостопанска техника. Не съм прост, веднага долових завуалираното внушение: “спечели голяма сума в казиното и после веднага инвестирай в комбайн-два”
2. Вероятно ще се замисля за един новичък хедер на John Deere (с технология Grain Sensing - измерва протеина на зърното в реално време!) или поне за една балопреса, но ми хрумна друга идея. Хазартът както всяка зависимост е вид наркомания с някои специфики (например, казиното се крепи на страх и надежда, дрогата - само на страх), така че, щом ще рекламираме комара не е ли възможно на всеки три билборда да има четвърти, посветен на хероина или някоя от по-новите дроги
3. Също така предполагам, че има някаква тайнствена връзка между стила на управление на държавата и казиното, но това най-добре ще го обяснят шофьорите на таксита
4. Ситуацията (убий ме - не знам защо), ми напомня Макдоната с нейните три билборда извън Ебинг, Мисури

* ез. Дойран, удавената гора

сряда, 3 декември 2025 г.

Фргмти 12-25


1. Живееш си спокойно, всички наоколо са по-стари от теб, а после изведнъж - пак си живееш спокойно, но всички наоколо са по-млади от теб. Избрал си роля на извратена бащина фигура, мразиш постграмотното (post-literary) общество, отдавна знаеш, че “луди има навсякъде, даже и в лудницата” (Б. Шоу). Заедно с другите наблюдаваш наличната реалност и симулираш искрено изумление - или защитен екран или да не разочароваш някого
2. С незнаен мотив се качвам в грозен соцдизайнерски трамвай: заварени листове ламарина формират метален ковчег, боядисан в жълто, с хендмейд табела “12” на прозореца. Тази линия не минава оттук, персонален Мадрапур? Движи се много бързо, но очаквано - в такова зловещо чудо винаги си на ръба на суицида
3. Прищява ми се както преди - да натисна всички звънци на непознат вход и да избягам - беззвучна фуга на добре темпериран домофон. После се сещам, че няма нужда да бягам - възрастта и външността ми (бабунково от ботокс и филъри лице), ме пазят от подозрения в арогантна клавирна проява

* сн.: Chema Madoz