Морето, морето!

1. Бях тръгнал към делтата на Места /наречена тук Нестос/. Отседнах в Керамоти. Имаше мъгла рано сутринта

2. Розовее. Отсреща трябва да е Тасос и малкото му спътниче Тасопулос. Виждате ли нещо, аз не.

3. Синее. Гората с пиниите в мъглата. Влажно, тихо, мирише на водорасли, в 7ч. се обажда петел с меланхоличното си кукуригу

4. Червенее. Но на пристанището кипи живот. Фериботите за Тасос дебнат в мъглата - камион ли си, човек ли си - няма значение, само чакат да те погълнат

5. Сивее. Гемийките вече са се върнали. Чистят мрежите и гларусите си чакат закуската 

6. Стига се чак до ветрилоподобни изпълнения във въздуха

7. Любимата ми пристанищна чешма с капаче. Предишният път го нямаше налудния червен кран

8. Увеселителен кораб тръгва към Тасос. Но е тъжен, въпреки тъпите подмятания на жълтия плик с ужасяващото му чувство за хумор

9. Мъглата се вдигна колкото да покаже минитасоса. Оригиналният Тасос остава скрит

10. Към делтата

11. Нямах особен късмет с птиците този път. Голяма сива чапла

12. Фламингуси бели

13. Там една Голяма бяла чапла се е скрила в шавара

14. На връщане - Пирин край Банско. И нашта природа е красива, предполагам.

край

Към Керкини

0. Някой ще си каже: това копеле съвсем спря да ходи да си наглежда птиците. Толкова му беше хъсът славянобългарски. Не е вярно, наглеждам ги редовно. Опекунствам две езера - Вистонида и Керкини, не е лесно.

Тръгнах по тъмно. Имаше чудесна, плътна мъгла след Владая, която около Кресна се естетизира - минаваше ниско над мен на талази, а като изгря слънцето за миг даже порозовя. Но как да я гледам без да изляза от шосето и да падна в Струма - не става.

Наистина се стига по-бързо до границата сега - 100 км до Благо е магистър, после 60 обикновен път и след Сънданс - пак магистър - 20 км.

По пътя хапнах една травъл баница в Екото на Кресна. Купих си и малко джънк за деня; съвет: може основното да ви е пуканки, а десертът - някои от многото видове гмо-бисквити на Милкана. Фъстъкът е подходящ, но в бензинките е скъп. Границата - празна, минава се тутакси. Магистърът за надолу още не е готов, но толовете са сложени и чакат всеки момент да те таксуват. Последни безплатни дни, копеле.

Езерото. Като ходиш край брега, винаги е едно и също, да не се повтарям -  лебедите - /ален делоните на птичия свят/ те пускат сравнително близко до себе си - на 50-тина метра, а по-скъпите птици /чапли, корморани, Моникабелучи/ - на 100 - 150 метра.

1. Ето два лебеда, единият - перверзник

2. Кормораните са малки, силно хистеричави птици, постоянно нещо пищят и си пляскат с крила като Дучета. Обикновено прислужват на благородничките - чаплите. Тук са спокойни.

3. Два корморана, лебед и друго животно

4. Чаплите са нежни, бели създания, романтично вглъбени в себе си или в книжка с поезия /Дикинсън, предполагам/. Понеже в природата, ако се отдадеш прекалено на нежно бленуване, ще те изядат, кормораните, дали доброволно или не, се наемат да са им охрана. Тук специално – на задния план - копнежна чапла, чак флу, а отпред – контрастна, делова чайка я наглежда

5. Е, красиви са, няма спор

6. Пеликаните са нещо като мечките на умерения пояс - най-големите птици в района. Те са овладяни, не много емоционални ладии, пускат те сравнително близо, а като им досадиш, без простотии, спокойно се изтеглят навътре в езерото. Няма нервност при тях, затова ги харесвам. Най-често са на двойки или групи, мълчат си. Щастливци.

7. Понякога обучават млади кресливци

8. Най -луксозните птици, пернатите моникабелучи /според мен/, са едни огромни кафеникави старфайтъри, които по никакъв начин не ти позволяват да ги видиш на спокойствие. Изникват внезапно от нищото и докато се натуткаш ги няма. Понякога даже виждаш само прелитащата им сянка на земята.

9. Грабливките на пръв поглед изглеждат високомерни, понеже стоят сами на върха на дървото, но те пускат сравнително близо до себе си.

10. Серенгети не трябва да загине

11. Това не е врабче. Невестулка?

12. А какво ще кажете за това, а? "Бъфало солджър", както пее Стиви

13. Социални мрежи

Край

Керкенези

На езерото Керкини - 14 снимки

Фламинго учи на мъдрост патки 

Двойка имитираща четворка

Четворка, имитираща осмица

Речна чайка позира, избрала е композиция с четири растения 

Вижда се - нивото е съвсем друго

Замислен

Копеленце, виждам те много добре, само да си мръднал!

Летят в студения въздух с отворена уста и после - колдрекси, антибиотици, 

Любопитството убива котката

Корморанът постоянно се прави

Тренировка - облитане на вертикален предмет

Непрекъснато ми пречат, ходят с мен навсякъде. Правят ми се на приятели, но всъщност, тичат на 20 метра пред мен и плашат птиците преди да се появя

Лебедово езеро

Просто лети

Изневяра и гени

1. През 1998 една частна компания – „Identigene” забучила билборди по всички главни шосета на Щатите с надпис: „Кой е бащата? Звънете на 1-800 – ДНК – тест”. Дневно се обаждали по триста човека, въпреки, че един тест струвал 600 долара. Звънели самотни майки, желаещи да накажат бащите-партизани, както и мъже, разтревожени от факта, че децата им твърде много приличат на съседа. При две трети от жените бащинството се потвърждавало. За бащите не дават данни.

Във Великобритания пък, първите частни ДНК лаборатории за бащинство били подложени на яка обструкция от медиите, защото, според общественото мнение, такива методи могат да използват само държавните организации, но не и частници.

2. Да минем към животните. Вероятно всеки е забелязал, че повечето пойни птици продължават да импровизират неудържимо, дори когато вече са се сдобили с дом, другар/ка и поколение. В края на 1980-те, орнитолозите провели ДНК тестиране на птици, за да уточнят кой родител и на чии пиленца толкова много музицира, след като вече си има прекрасни дечица с госпожата.

3. Установило се, че в птичите семейства, които са еталон за вярност в приказките, често децата се оказвали от чужд мъж-птица. Виждаме, че сладкопойните пъструши, всъщност са едни малки мръсници. Но са много красиви, а това е достатъчно оправдание.

* на сн.: клонинги

3D героите

1. Приемам хипотезата на Пелевин, че политиците реално не съществуват по начина, по който ги виждаме в медиите. Според него, те са плод на качествена 3D анимация. Проблемът е, че добрата 3D анимация изисква доста ресурс - спешъл компютри /графични станции/, които не всяка страна може да си позволи. Всъщност, никоя страна не може да си ги позволи, защото те са американски, на Silicon Graphics /SGI, Indigo/, оптимизирани са за компютърна графика, адски скъпи са и гадовете не си ги дават. Дават, още продават. За SGI - тук

2. Единственото, което те позволяват, е да си купиш компютърно време. Създаването на триизмерни образи по компютърен път се нарича рендеринг. Според Пелевин, процедира се по следният начин. Заинтересованите държави изготвят проекти за визия и поведение на политиците си и ги изпращат в Щатите, където им синтезират картинката - външност, характери, роли, сюжети - според проекта.

3. Тъй като времето е скъпо, а повечето държави са бедни, клипчетата излизат с ниско качество /за толкова пари - толкова/. Ниското качество означава няколко неща: грубоват външен вид, на моменти отблъскващ, немотивирано или направо идиотично поведение, диалектен говор и т.н.

4. Ако сравним с някоя пълнометражна 3D анимация на Дисни /където бюджетите са огромни/, ще видим разликата - изпипани персонажи, красиви цветове, естествени движения, мотивирано поведение, изтънчени диалози, хумор, озвучаване от известни холивудски актьори. Нищо такова няма да срещнем при политическия рендеринг - груба недовършена външност, роботоидна жестомимика, а озвучаването явно всяка страна си го прави сама, за да спести кинти. Ако сте забелязали - на моменти има даже прекъсвания - някои политици изчезват от медийното поле или се появяват внезапно, без никой да ги е очаквал. Това е свързано с неспазване на сроковете за плащане - когато траншът закъснее, онези от Силикон Графикс, просто спират филмчето. Като получат новия транш, започват откъдето им скимне. Е, свиква се и с това.

5. Възникват следните въпроси. Ако политиците не съществуват реално, защо понякога виждаме някой от тях на живо - един открие детска градина, друг обясни нещо на хората, трети го подслушат. Пелевин смята, че някакви първообрази все пак съществуват, но това вероятно са хора от персонала на PR агенцията, която разработва проектите. Другото му предположение е, че тъй като повечето от политиците никой не ги е виждал на живо, този ефект също е симулиран - агенцията плаща на минимално количество хора да казват, че са ги видели някъде из града.

6. Друг неприятен въпрос е: ако не съществуват политиците, тогава кой ни управлява? - Същите тези PR агенции, отговаря Пелевин. Управлението на малки, загубени страни не е никак сложно, поради което, с една добре разработена рекламна кампания може да се управлява малка източноевропейска държавка около година, преди да възникнат несистемни събития или /малко вероятно/ народни вълнения.

7. Ето защо аз, тъй като не съм фен на анимацията, не се интересувам от политика. Повече ме плаши защо птици взеха да умират сякаш безпричинно. Допускам, че и това са анимирани симулакри - да става весело. Когато не му съобщят конкретна причина за нещо, човек е склонен да се обръща към Бога. Абе умници са тия от рекламата.

8. Така смятам не аз, а Виктор Пелевин, да си имаме уважението! Книжката е "Поколение П", ако не се лъжа и някои разкази.

* на снимката: Различни подходи към управлението /изоставеният лифт на Копитото/