вторник, 18 януари 2011 г.

3D героите

1. Приемам хипотезата на Пелевин, че политиците реално не съществуват по начина, по който ги виждаме в медиите. Според него, те са плод на качествена 3D анимация. Проблемът е, че добрата 3D анимация изисква доста ресурс - спешъл компютри /графични станции/, които не всяка страна може да си позволи. Всъщност, никоя страна не може да си ги позволи, защото те са американски, на Silicon Graphics /SGI, Indigo/, оптимизирани са за компютърна графика, адски скъпи са и гадовете не си ги дават. Дават, още продават. За SGI - тук
2. Единственото, което те позволяват, е да си купиш компютърно време. Създаването на триизмерни образи по компютърен път се нарича рендеринг. Според Пелевин, процедира се по следният начин. Заинтересованите държави изготвят проекти за визия и поведение на политиците си и ги изпращат в Щатите, където им синтезират картинката - външност, характери, роли, сюжети - според проекта.
3. Тъй като времето е скъпо, а повечето държави са бедни, клипчетата излизат с ниско качество /за толкова пари - толкова/. Ниското качество означава няколко неща: грубоват външен вид, на моменти отблъскващ, немотивирано или направо идиотично поведение, диалектен говор и т.н.
4. Ако сравним с някоя пълнометражна 3D анимация на Дисни /където бюджетите са огромни/, ще видим разликата - изпипани персонажи, красиви цветове, естествени движения, мотивирано поведение, изтънчени диалози, хумор, озвучаване от известни холивудски актьори. Нищо такова няма да срещнем при политическия рендеринг - груба недовършена външност, роботоидна жестомимика, а озвучаването явно всяка страна си го прави сама, за да спести кинти. Ако сте забелязали - на моменти има даже прекъсвания - някои политици изчезват от медийното поле или се появяват внезапно, без никой да ги е очаквал. Това е свързано с неспазване на сроковете за плащане - когато траншът закъснее, онези от Силикон Графикс, просто спират филмчето. Като получат новия транш, започват откъдето им скимне. Е, свиква се и с това.
5. Възникват следните въпроси. Ако политиците не съществуват реално, защо понякога виждаме някой от тях на живо - един открие детска градина, друг обясни нещо на хората, трети го подслушат. Пелевин смята, че някакви първообрази все пак съществуват, но това вероятно са хора от персонала на PR агенцията, която разработва проектите. Другото му предположение е, че тъй като повечето от политиците никой не ги е виждал на живо, този ефект също е симулиран - агенцията плаща на минимално количество хора да казват, че са ги видели някъде из града.
6. Друг неприятен въпрос е: ако не съществуват политиците, тогава кой ни управлява? - Същите тези PR агенции, отговаря Пелевин. Управлението на малки, загубени страни не е никак сложно, поради което, с една добре разработена рекламна кампания може да се управлява малка източноевропейска държавка около година, преди да възникнат несистемни събития или /малко вероятно/ народни вълнения.
7. Ето защо аз, тъй като не съм фен на анимацията, не се интересувам от политика. Повече ме плаши защо птици взеха да умират сякаш безпричинно. Допускам, че и това са анимирани симулакри - да става весело. Когато не му съобщят конкретна причина за нещо, човек е склонен да се обръща към Бога. Абе умници са тия от рекламата.
8. Така смятам не аз, а Виктор Пелевин, да си имаме уважението! Книжката е "Поколение П", ако не се лъжа и някои разкази.

* на снимката: Различни подходи към управлението /изоставеният лифт на Копитото/

1 коментар:

  1. Ha , ha!Tozi Pelevin e izgradil takava stroina paranoqlna sistema , 4e aha da mu povqrva6 !Vse pak po-ute6itelno zvu4i da bude6 upravlqvan ot PR-ekip ,v koito u4astvat mnogo u4eni glavi , otkolkoto ot Protipa!

    ОтговорИзтриване