Хомеостазата

1. Всеки си има моменти или периоди, в които те обзема едно приятно равновесие, когато нещата са се закрепили почти неподвижно по хубав начин и ти е комфортно, и въпреки вълнуващите откровения мейд ин Чайна, за кризата с хилядите си възможности - мерси, видях ги тези възможности и някак си не се влюбих в тях.

2. Почти съм сигурен, че човек, освен за полет, щастие, любов и незнам какво си, е роден за хомеостаза. Иначе ходи зъл и невротизиран по Витошка и си мисли за Калашников с муниция.

3. И как да стане, че да изживееш комфортния си момент възможно най-силно /разбирай - най-дълго/? Да спреш на място и силно да се напънеш, досущ в химическа тоалетна - не, едва ли, явно е нещо друго. Или просто да си се сгушиш някъде? Отде да знам?

4. И Хармс, и той с неговите си: 

"Чувал съм такъв израз: „Улови момента!“ Лесно е да се каже, но е трудно да се направи. Според мен този израз е безсмислен... Друго нещо е обаче да кажеш: „Запечатайте онова, което става в този момент.“ Това е съвсем различна работа. Ето например: раз, два, три! Нищо не се случи! Така запечатвам момент, в който не се е случило нищо.

Споделих това със Заболоцки. Хареса му много и той цял един ден седя и брои: раз, два, три! И отбелязваше, че нищо не се е случило. Над това занимание го завари Шварц. Той също се заинтересува от този оригинален начин да се запечатва онова, което се случва в нашата епоха, тъй като епохата, както е известно, е съставена от моменти".

5. Сгушването е, все пак

фото: Mike O'Shea

Екзистенц максимум

1. Напоследък някои мои познати умират неочаквано, като малко преди това сме си говорили в смисъл на "Що не се обаждаш", "Честита Коледа" и проч. Това е доста натоварващо, защото сега, всеки, който ми каже някакви мили думи, бива заподозрян в скорошна смърт. Така доста се ограничава общуването ми с приятели, /и така не е богато/, защото се налага да внимавам - искам да си ги опазя. Баси, защо не са ми казали, че пътят води покрай такива странни места. Освен да са ми намеквали нежно, но да не съм искал да разбера?

2. Успокояващото е, че тази зловеща закономерност не важи за ФБ и всякакви социални мрежи - явно там не са ми точно приятели, а някакви трети лица в пиесата. Дано поне са хора. Сещам се по аналогия за Чехов, който бил казал: "Странни хора са актьорите, а и хора ли са въобще"?

3. Забелязах също така, че никой не умира, ако го поканя вкъщи и пием коняк, и си говорим на различни теми. Също така оживяват, ако ние им отидем на гости и там пием коняк и си говорим, но това е рядкост - пречи ми известна интровертност, както и неспособността ми да излоча толкова коняк, че да спася всички.

* на сн.: снежни зомбини at work

Ичера

Мислех си, че знам какво е бял, чист сняг по спомен и като падна големият сняг в София, погледнах съседната пресечка и си казах - ето бе, красота, бяла приказка, не знам си к'во. Истината се оказа съвсем друга. Оказах се закратко в Балкана, в Ичера. Ето - най-обикновени, извънрежимни снимки в стил "Домашно албумче", но разлика има, а?

край

Технологии

1. Като чета как се конструират съвременните обективи, какви ултразвукови /?!/ моторчета има вътре и какви жироскопни датчици им слагат за да неутрализират тремора на ръцете, и как данните,  постъпват в микрочипа, вграден в обектива, и оттам, заедно с данните за фокуса - беж в централния процесор и оттам беж обратно - фийдбек към коригиращия блок лещи, който пък е в специална капсулка в магнитно поле и се мести в хоризонтална и вертикална плоскост, и всичко това за части от секундата, така че ти просто си снимаш без да забележиш нищо...

2. И как на този фон може да има някакви араби или бели, които се стрелят с други араби или бели, с неразбираема за мен мотивация, ама толкова силна, че чак се налага да убиеш човек или много хора.

3. Не може ли тези смели стрелци-дебили да бъдат изпратени в лабораториите на Канон или Никон, да се обучат да проектират и произвеждат гореописаните механизми, ама да ги правят точно като на тази снимка тука, иначе - бой, и да им кажат така: "зайо, за всеки два готови обектива до края на месеца, ти обещаваме по една девственица /след като умреш/, но не повече от 7 на тримесечие". И тихо под нос: "щом си се бъгнал в тази посока, какво да те правя, нека е по твоему, само стой спокойно". 

4. А след известно време да им зададат главния въпрос: "Сега искате ли да ви върнем в пустинята пак да се стреляте, защото това явно доста ви харесва"? И знам какво ще отговорят те: "Да! Искаме! Искаме ние от Канон да отидем да убием тия от Никон, защото и те използват подобни технологии, но нашият микрочип в последната модификация на зума EF 24-70/2.8 USM е много по-добър от техния"!

5. А като си помисля, колко марки камери има, каква стрелба се задава! 

6. Това са доста левашки разсъждения, между другото, но какво да кажа?

* на сн.: конструктивна схема на обектив /Canon/

Малко научна фант.

Техниката на "отстранения поглед" в един отличен sci-fi разказ на Тери Бисън. Преведох мъничко.

"Направени са от месо” 

- Те са месни.

- Месни?

- Да. Направени са от месо.

- От месо?!

- Грешка е изключена. Подбрахме няколко екземпляра от различни части на планетата, доставихме ги на борда на нашия кораб-разузнавач и подробно ги изследвахме. Направени са изцяло от месо.

- Но това е невероятно. А радиосигналите? А посланията към звездите?

- За общуване използват радиовълни, но сигналите не излъчват те. Сигналите се излъчват от машини.

- Но кой създава тези машини? Ето с кого трябва да влезем в контакт!

- Те самите си ги правят. Нали точно това ти казвам - месото създава машини.

- Що за глупост! Как може месо да създаде машина? Ти искаш да повярвам, че има разумно месо?

- Нищо не искам. Просто разказвам каквото е. Това са единствените разумни същества в целия сектор и при това, са направени от месо.

- Да не би да са като ортолеите? Нали се сещаш - оня карбонов интелект, който в процеса на развитие минава през месна фаза?

- О, не. Те се раждат като месо и умират като месо. Ние ги изследвахме в течение на няколко жизнени цикъла, които при тях, между другото, са съвсем кратки. Ти въобще, представяш ли си колко живее месото?

- О, не, пощади ме... Добре. А може би все пак не са изцяло от месо? Нали помниш тези, как бяха... ведилеите. Главата е от месо с електронно-плазмен мозък вътре.

- Абсолютно не! Отначало ние също така си помислихме, след като главата им е от месо. Но след това, както казах, изследвахме всеки един от тях. Отгоре - додолу. Навсякъде само месо.

- Е какъв мозък тогава?

- Мозък имат, всичко си е наред. Но също е от месо!

- А откъде тогава им идват мислите?

- Пак ли не разбра? Мислите ги произвежда мозъкът. Месото.

- Месото има мисли?! Искаш да повярвам в разумно месо?!

- Да, разумно месо! Съзнаващо месо! Обичащо месо. Месо, което сънува. Всичко е само месо. Разбираш ли?

- О, господи... Ти изглежда сериозно...

- Абсолютно. Те наистина са от месо и последните сто години се опитват да установят контакт.

- И какво искат?

- Като начало - да си поговорят... После очевидно да се помотаят из Вселената, да се свържат с учени от други светове и да крадат от тях идеи и данни. Всичко си е както винаги.

- Значи ще ни се наложи да разговаряме с месо?

- Там е работата. Виж им посланията: "Ало! Има ли някой жив? Има ли някой вкъщи?" и подобни глупотевини.

- Тоест, те действително разговарят? С помощта на думи, идеи и концепции?

- И още как.

- Но ти каза, че използват радио!

- Да, но... с какво според теб изпълват ефира? С месни звуци. Нали знаеш това шляпане, когато плеснат месо върху месо? Именно така си шляпат един с друг. И даже пеят, пропускайки през месото потоци въздух.

- Ще се побъркам. Пеещо месо! Не, това вече е прекалено...

Намерих отговора

1. Понеже харесвам Магрит и отвреме-навреме си го гледам с терапевтична цел. Понякога си мисля - какво ли биха казали неговите рисувани самотници, ако внезапно заговорят?

Самият Магрит

2. И ето - на връщане от семинар в загадъчната Ичера /ударението на последната/, изгледах на телефона си два филма и в единия от тях, видях и чух какво биха казали. Филмът е  "Гълъб, кацнал на клон", на Андершон.

Ето сцената /съвсем кратка е/ и монологът на човека в бяло:

"Е, здравейте.
Възможно е ти или някой друг да ме е познал.
Аз съм морски капитан, а по-точно - бях някога.
Всъщност, аз бях капитан на един от най-големите фериботи, в течение на 15 години.
Но това е в миналото.
Наложи се да напусна, защото ми се виеше свят всеки път като отплавахме от брега.
Сигурно ще кажете: "Някаква морска болест".
Така че, сега съм тук.
Работата е там, че мъжът на сестра ми, "зет", както те го наричат, се разболя.
Той е бръснар. Това е неговият салон.

Аз обещах да му помогна, докато се почувства по-добре.
Всеки случай, ще се постарая.
Аз се учих да подстригвам, като бях войник.
Минаха много години, но някои неща си спомням досега.
Всеки случай, ще се постарая.
Ще направя всичко, каквото мога.
Какво още може да се направи"?

Сцената от филма

Парадоксът на добавките

1. Като оставим настрана дълбинните интерпретации защо хората пият хранителни добавки /предлагам термина "храндоби" - по-кратко е и звучи интересно/, основната премиса е: налагат ни да ядем боклуци /химия, ГМО, въглехидратен кемтрейлс, карбондиоксидови брашна/ и за да неутрализираме ефекта им, трябва да гълтаме противоотрова - храндоби. Обаче, интересно - ако отвсякъде ни продават боклуци като основна храна, защо би имало група хора, на които ще се доверим и които произвеждат нещо чисто като момина сълза - храндоб и то необезпокоявано стига до аптеката и ние можем да си го купим с част от заплатата си. Не.

2. Особено като видях, /очевидно не в академично издание/, как учените открили, че ние не съществуваме в действителност. Веднага спрях да чета /вероятно пак заигравка с матрици, холограми, стивънхокинзи, етц/ - как да чета, след като не съществувам? Тогава и този текст не съществува. Успокояващото е, че ако ние не съществуваме, тогава и обяснението, че ние не съществуваме няма как да съществува

3. Основната грижа на Делян /1.5 г./ като дойде на гости, е да обуе някакви мои обувки и да отиде да гали безмълвно братовчед си Сашо /4.5 г./. Последният не приема такава прекалена фамилиарност и го отпъжда от себе си, но гореспоменатият отново и отново опитва.

* на снимката: снежен цирей