Разговорът

1. Имам една вуйна - вуйна Лили, която никога не спира да говори. Е, предполагам, че спира, когато е сама, но това няма как да го разбера, така че, може и да не спира.

2. Когато съм с нея, си свършвам голямо количество мисловна работа. Използвам една закономерност на психиката - при монотонен звуков фон, човек изпада в транс и мисълта му заработва великолепно.

3. Понеже съм възпитан, все пак симулирам някакво минимално участие в диалога. За целта, следя интонациите и. Намирайки се в транс /както вече споменах/, посвещавам на разговора с вуйна Лили 10% от капацитета на съзнанието си. С останалите 90% активно работя върху теми като "Аз и другостта", "Увеличавам ли ентропията, като си купя пилешко бутче от Била", "Какви са шансовете да изкарам зимата с летни гуми" и други философски въпроси.

4. Най-често, вуйната работи с равни интонации. Когато доловя движение нагоре, в мозъка ми светва надпис: "Внимание! Задава ти въпрос!". Веднага добавям 5% ресурс, за да се подготвя за евентуален отговор. Низходящите интонации също се следят - това обикновено са екзистенциални недоволства или особено доверителна информация, на която трябва да се реагира подходящо.

5. Обаче, как готви вуйна Лили! Това е пълен дзен. Достатъчно е само да види ястието на картинка или по тв и го прави. Не и трябват никакви рецепти, съотношения на съставки или глупости като "вари го 17 минути на 121 градуса, печи го 22 минути на 177 градуса". Невър! Тя директно възсъздава същността му, велика е!

*на снимката: Водопад в Лакатник.

Ще строим завод, огромен завод

1. Когато пътешествам из градчетата в Северна Гърция, ме обзема гордост. Тези места някога са били в пределите на България. Имат си стари български имена. Малки са, уютни са, излъскани, с много зеленина, с ниски сгради и големи веранди и с приветливи хора. Кастория /Костур/ със страхотното си езеро и патиците, които излизат на улицата да се запознаят с минувачите, Едеса /Воден/, който целият е прорязан от реки и потоци, да не говорим за двата водопада, Флорина /Лерин/, с една много интересна гара.

Юзър френдли са, градчетата, честно.

2. Изразих се неточно. Обзема ме не гордост, а по-скоро радост. Радвам се най-вече, че тези места не са останали в България. Лелебожкей, в какво щяха да се превърнат!

3. Всъщност, планът е много прост. Разкарват се ненужните къщи в средиземноморски стил, на тяхно място се построяват бетонни монолити, някои от тях с архитектурни претенции. /Това се постига като издигнат сгради, сякаш директно слезли от софтуер за 3D анимация/. За украса се слагат и няколко български селски къщи тип гимназион, с неизмазани стени. Тъй като наблизо има ски-курорти, планината ще трябва да се разоре незабавно, за да се изградят удобни шосета и лифтове до пистите.

Строи се без план, с много рушвети. Почвата се натоварва яко и започват свлачища. Те се укрепват с грозни бетонни стени. Горите е желателно да се върнат на населението, след което да се изсекат моменталически, тъй като дървесината е ценна и ще се шитне в Албания. След тези облагородяващи процедури, релефът ще е Армагедонски, т.е. ще напомня Бг-туристическо селище от периода на първоначалното натрупване и по-късният такъв.

4. Ето защо, когато се окажа в Едеса, гледам и си умирам от кеф, че съм в Гърция. Тръпки ме побиват, като си помисля, че бих могъл да съм във Воден. Жаме бе, хора.

* на снимката: Кастория

Новости в лингвистиката

Последните лингвистични изследвания тук показват, че всички съвременни съгласни, някога са представлявали гигантска, непроизносима съгласна, затворена в огромна гласна. Професорът по граматика Theo Black от Унив. Кембридж, който е ръководител на изследването твърди: "Древната азбука много силно се е отличавала от съвременната. Свръхсъгласната е съществувала милиони години, преди отделни съгласни постепенно да се отцепят от нея и бавно да се отдалечат в пространството, докато заемат съвременното си положение. Например, "b" и "z" днес са разположени в различните краища на азбуката, но има доказателства, че някога те са били свързани една с друга. Учените отдавна предполагаха, че "r" някога е стояла преди "j", но след катастрофалното лингвистично събитие те са се разместили."

Теорията за дрейфа на съгласните се появява през 19 в., когато при внимателно изследване на валийския език са били открити вкаменени останки от протосъгласни. По-нататък, учените откриват доказателства за наличието на гореща лингвистична точка в средата на Тихия океан, оставила следи от млади езици, почти лишени от съгласни. Друг разлом вероятно е предизвикал появата на голямо количество футболисти от Висшата лига с имена, състоящи се само от съгласни.

Остават обаче и някои загадки, например появата на нелепото немско "ß", за което се приема, че е резултат от падането на гигантски метеорит в Централна Европа. Старогръцката азбука е изцяло човешко творение - тя е била измислена през Викторианската епоха от учител-садист, с цел публично изтезание на учениците.

Рисунката показва как би могла да изглежда суперсъгласната "bcdfghjklmnpqrstvwxyz", наричана за краткост "bryz".

/Инспирейшън: Цветилена К./

Културни табута

1. Прочетох чудесна история в руската блогосфера и не се сдържах, веднага я допълних и тарантинизирах. И така...

Двойка чужденци се разхождали из Италия с кола и се забили в някакво малко градче да поразгледат. Не щеш ли, странно отмалели и седнали в една кръчма да се подкрепят. Имало десетина вида паста в менюто, а названията нищо не им говорели, затова жената избрала по благозвучие - "два пъти "Алеа-олеа", казала тя.

2. Оказали се спагети с някакъв чеснов сос, много вкусни и т.н. Мъжът, упражнявайки лош английски, помолил сервитьора да донесе и кетчуп. Оня за момент се вкочанил и направил ужасена гримаса, но все пак кимнал и хукнал към кухнята при готвача.

3. - Що така гледаш бе, да не би тъщата да е паднала с колата ти в урвата на Сан Микеле? - весело попитал готвачът. /Това е специфична италианска шега и илюстрира външност на човек, изживяващ смесени чувства/.

- Един ненормалник там поиска кетчуп към спагетите - обезсилено прошепнал сервитьорът.

Широката, лигурийска усмивка на готвача мигом се превърнала в мъчителна гримаса. След като се оправил от вцепенението, той казал с неестествено спокоен глас:

- Ще трябва да се обадя на собственика.

4. Собственикът полулежал на малко диванче в патиото на къщата си и замислено се взирал в чаша тъмночервено вино. В горещият италиански следобед нямало ни един знак, който поне да намекне за разиграващата се трагедия. Противно на очакванията на персонала, собственикът се отнесъл сравнително спокойно към лошата вест, успокоил уплашените си служители и казал, че ще уреди проблема, защото знае на кого да се обади.

5. Двойката почти привършвала спагетите си, когато в кръчмата влезли двама облечени в черно господа с тъмни очила. "Досущ като мафиоти", помислила си жената.

6. Приликата наистина била много голяма, ако щете и заради късоцевните автомати, които държали в ръцете си. Готвачът направил дискретен жест към мирно обядващите туристи и миг след това, двете момчета открили огън по нещастната двойка.

7. Доста кръв имало по пода. Убийците спокойно се изнизали от заведението.

- Нали искахте кетчуп, получихте го - отбелязал примирено сервитьорът.

*на снимката: спагети Алеа-олеа

Hard and heavy

1. През нощта на 31/1 се връщахме с Роси към вкъщи. Ловяхме такси. Единият таксоид поиска 15 кинта авансово /реално е 7/. Отнесох се хладно с него /подпрагово произнесох рядък вариант на известна псувня/. Вторият беше по-креативен. Той каза, че ще ни вземе толкова, колкото покаже апаратът. При това, се усмихваше мазно-изчаквателно.

2. Красив жест, красив ум. Това е все едно да се кача на 204 и шофьорът да ме предупреди, че ще кара по маршрута на 204, а не по този на трамвай 21.

3. Какво беше посланието на таксоид No.2? Посланието беше: "За съжаление, аз съм лайнар, но ми е неудобно да си го призная пряко; моля, досетете се за това по смисъла на предложението ми". Има класическа логика, има и таксическа.

4. Третият беше млад пич, който ни откара нормално. Какво слушаше в колата? Правилно - хард енд хеви.

Ефект на Шекли

1. Сложих си мъничко софтуерче, което прецизира работата на файруола на Уин7. Не защото съм параноясал, а по чисто функционални причини - една програма без да ме пита се свързва със създателите си и им съобщава, че е кракната. И те ми я инвалидизират, нищо лично.

2. Софтуерчето обаче, започна да хваща всички програми, които искат да излязат или влязат в интернет и с камбанен звън да ме пита какво смятам да правя. Получи се това, което наричам ефект на Шекли. Той имаше един разказ, в който

главния герой беше заплашен от множество опасности и някой му подари Универсален Спасител - нещо мъничко, което той глътна и то започна да го предупреждава за всички рискове.

3. Хитростта е в това, че на героя му се прибавиха доста врагове допълнително, защото Спасителят вкара и списък със свои, за които нашия човек и не подозираше.

4. Все си мисля, че това доста често се случва и в живота. Но да давам примери - не сега.

* на снимката: дебел охра-метеор разцепва изцъкления небосвод

Бог и бръснар - притча

- Бог не съществува! - обяви бръснарят, докато подстригваше поредния си клиент.

- Как разбра? - иронично попита клиентът.

- Ако го имаше, нима щеше да остави толкова много нещастни, бедни и болни хора да скитат по улиците?

- Сигурно си прав - клиентът се замисли тъжно. Интересно, че и ти, бръснарю, не съществуваш.

- Как бе, ето ме!

- Не, не съществуваш. Иначе защо толкова много хора ходят неподстригани и небръснати по улиците.

- Знаеш ли, работата е там, доверително прошепна бръснарят, че те просто не идват при мен.

- Така е и с Бога - усмихна се клиентът.