Домашни любимци

1. Има нещо много общо между любимеца ми Бунюел и любимеца ми Шванкмайер. Знам, че гениите ходят по двойки. Знам, че като откриеш единия, трябва веднага да тръгнеш да търсиш и втория 

2. Да оставим сюжетите, там е ясно - и двамата са сюр и нямат проблем да те насочат към някоя тайно секретираща жлеза, за която не желаеш да научаваш и да те залутат в лабиринтите на непозволеното да си я търсиш сам. А това, с което най ме възторгват, са фините преходи от нормалност към лудост и когато вече си усетил маркерите и успокоен си лепнал етикетите ("тия са нормални, а тия са явно откачени") и хоп! - пичовете обръщат логиката и виждаш, че новооткритите нормални, всъщност са абсолютни неадеквати, а ония другите, дават доста приятни решения. И още няколко такива мутации, и те разлюляват яко - едно несъмнено истинско състояние, към което всеки интелигентен човек би трябвало да се стреми

3. Разбира се, тежките анимирани кошмари на Шванкмайер не могат да се мерят с дискретния чар на Бунюеловите герои, но и в двата случая умирам от смях като ги гледам, защото знам - точно такива нелепости непрекъснато се случват в живота и както смея да ви уверя - сюрреализмът е просто реализъм на квадрат. Не, на куб!

4. И внезапната ми асоциация с пианото на Евънс в “You must believe in spring” - така построено, че непрекъснато да очакваш едно, а да се случва друго. И след миг си казваш - е, оттук вече е ясно, няма накъде да завие. И хоп! - има, той е видял начин. И пак същата история след малко. И си казваш: “спирам да го слушам тоя, само ме изнервя!”, но продължаваш, защото разбираш - не е случайно, той те пази от нещо

Jan Svankmajer в Youtube

* скрийншот от "Пънът" на Шванкмайер (Czech: Otesanek, aka Little Otik, aka Greedy Guts, 2000

Рим, забележителности

1. Има толкова интересни неща по света, а хората са склонни да се фиксират на най-тъпите. И ако не ги отлепи някой, така си и остават като красиво преливащи на слънцето тюркоазени мухи

2. Ето например - който е бил в Рим и не се е оглеждал достатъчно или не е имал читав гид да го изведе извън обсега на ди Треви и Стадиона за колизии, не е видял триумфа на канализациите - Голямата Клоака (Cloaca Maxima). Чудото е построено в интервала VII - IVв. пр. Хр. и е представлявало 800-метров открит канал между два от хълмовете (Палатин и Капитолий) и вливащ се в Тибър. При император Август го покриват изцяло и става практически подземен, а го ползват и сега

3. Както всеки сериозен проект и Клоаката се е нуждаела от небесен покровител и римляните решили това да е Клоакина - едно от имената на Венера ("Пречистваща", от cluere — чистя)

4. Мястото където Великата клоака се влива в Тибър се нарича "Устата на истината" (итал. Bocca della Verita) по аналогия с известен барелеф (там има друга история). Наричат го "най-фотографираната канализационна шахта в света". Може да се види до моста Емилиус (Pons Aemilius) или Ponte Rotto ("Разрушения мост") както го наричат сега. Така някак си.

* всички снимки са от интернет

Популярна епидемитология

Хубава книга - "Пътешествието на писателя. Митологична схема за писатели". Авторът Christopher Vogler е холивудски сценарист и ни учи как да пишем сценарии използвайки "Пътя на героя" във вариант на Дж. Кембъл (sapienti sat). Прави впечатление, прекрасната релевантност със сегашната вироза, от която ми бръмна главата, честно. Ето накратко.

Действие I - Oтпътуване

1. Светът на ежедневието (здрасти-здрасти, дай пари за пасти)

2. Зов за приключение (имало едно време един незнаен, 30-милионен китайски град, където няк'ви хора яли прилеп и умрели)

3. Отхвърляне на зова (глупости, плашат ни за да си преразпределят пазарите и да ни прецакат Алиекспреса)

4. Среща с мъдреца - прорицател (епидемиолог или подобен, белобрад, в пурпурно наметало или друга униформа и вещае: "няма да излизате, ще работите от къщи, ще работите лошо и неефективно, ще ви се пречкат деца, които също ще работят от къщи, но яхнали ви на конче" и др.)

Действие II - Начало на пътя

5. Преодоляване на първото препятствие (стойте си вкъщи, ще проверявам!)

6. Изпитания (липса на маски, тестове, организация), съюзници (тоалетна хартия, алкохол, лекари), врагове (разстояние над 1.5м, хоризонтални повърхности и дръжки, приятели, възрастни, вертикални нарцистични откровения и др.)

7. Приближаване към затънтената пещера (отказвам да си го представя)

8. Главното изпитание (не излизаш от града, от квартала, от къщи, възрастови коридори, облъчват те с потресаващи сюжети за смърт и разпад, но вяло, без паника)

"You are here", както пише в градския парк на Елсинор.

В следващото предаване - трето действие - Инициация, Наградата, (получаване на стаден имунитет ей така, от въздуха), Обратният път, Denouement и т.н. до 12.

Воглър дава и примерни обеми на трите действия - 30+60+30 страници. Ние на коя сме?

Без прецедент

1. Човек не е висок колкото кон и даже не колкото жираф. При мъжете имаме средна височина 1.80 м, като идеалната пропорция за избягване на неврозата е 1.10 м устрем и 70 см чувства. При жените, при ср. височина 1.70 м, мечтата ни е да постигнем 1.10 м чувства и 60 см устрем

2. Неубедителността на собственото ти минало (доста благополучно до момента, мисля) те натиска да реминисцираш нежелателните промени в ежедневието ти в качеството на мини-трагедии. Вирусът не е само левичар (изравнява правата на бедните и богатите), но и ключар (изравнява задълженията всички да си стоят вкъщи)

3. Усещането че те носи, люлее или парализира може да означава много неща, но преди всичко ти намеква, че трябва да смениш метода. Етимологията на “метод” е “гонен от хайка кучета” и второ значение “страх”. Идеята да си смениш страха (метода) с по-достоен и структуриран, зад пределите на аморфната екзистенция (пак с екзистенциален естествено, други не държим) е доста елегантна. Елегантността идва от това, че получаваш един истински, дизайнерски Дарт Вейдър, а не онази размита клоунада, призвана да ти разнообразява работния ден с безвкусни шеги

4. И не забравяме: провалът на политиките не води непременно до естетическа депресия. Карантината на избягалите от Флоренция дървени философи (“саванът няма джобове”) е също 14 дни, според Бокачо

* на картината: Бокачо - свири им на китара и нещо ги омайва

Ненатрапливо

1. Както и да си го говорим, социалните мрежи са вид тълпа и даже не е необходимо да надзъртаме в соц. психология (ето, откриха Льо Бон от 1895, още малко и ще минат на по-нови автори, откривайки чудесен нов свят), за да почувстваме на кожните си повърхности спецификата на всяка тълпа - противоречиви послания, психична зараза, преувеличение, опити за канализиране в определена посока, етц.

2. Както често (непрекъснато) става, талантливите писатели и сценаристи отдавна са описали такива ситуации, например в последния подобен сериал "Епидемия" - руски, от 2018, триажните (селектираните) групи ги позастрелват малко, дали заради екшъна, дали заради  убеждението на екипа, че това е логично, не знам

3. Парадоксално, но за разлика от притеснените, бързащи да се гмурнат в неврозата 40 годишни, аз имам доста време и не е необходимо да бързам за никъде. Тъй като съм на 61 и дискриминационният подход ме дебне отвсякъде, а имам планове, които не ми позволяват да се обеся пред входа с табела "Их бин партизанен", а и поради социофобни особености, отдавна и съзнателно се подлагам на информационен глад

4. Между нас казано, който е по-хитър, да не кажа умен, навреме гепва този вид гладуване и съответно остава строен, привлекателен за леличките и останалите morituri te salutant-и. Вярно, главата му се напълва със съкрушени ценности (безотговорност, не мисли за бъдещето, егоизъм, демократичен централизъм, изолиране на девойките в гората преди първи мензис и др.)

5. Освен това трябва и да се ходи на работа малко или много, но не за да ми ръкопляскат от балкона (нещо да съм направил като хората? Къде са ми спасените атипични пневмонии? А защо не съм в красив бял virusproof костюм и стерилна папийонка?)

6. Както Кръстев навреме ни е предупредил, освен възвръщане на легитимността на експертизата и обичта към авторитаризма и The Big (Medicine) brother, Covid-кризата ще пообърка динамиката на поколенията. И наистина - дауноподобното момиче изчезна заедно с климатичните си промени - сега по-възрастните са много по-уязвими и се чувстват застрашени от видимото нежелание на милениалите да променят начина си на живот

7. Сега прочетох, че псевдосирийските бежанци в Европа внезапно са станали петимни да се върнат по родните си места и обсаждат посолствата (за Италия, конкретно). Бях си запалил цигара и естествено, се задавих от смях

* на снимката: скрийншот от сръбски образователен клип как да избегнем ръкуването

Фрагментиране на страха

1. Днес цял ден ми се струва, че имам температура, но смея ли да я измеря? (ОК, посмях със смях). Човек малко трудно си контролира страха, като не знае колко място да си освободи за него. Дали повечко, за да има ресурс да вмести оня, който допълнително ще му нагнетят през деня или по-малко, за да може да изреже само най-необходимото и онези ужасни заплахи за експоненциалност и др. да останат извън борда

2. Кошмарната руска рулетка, (при това двойна, баси! - ще се заразя ли - бам! - ако да - ще оцелея ли - бам!), която ситуацията предлага, изобщо не е характерна игра за бг-манталитета - бедните не играят на такива игри. И няма да заиграят, доколкото у нас преобладават ценностите на оцеляването и запасяването - по-скоро се страхуваме нещо да не загубим, отколкото искаме нещо да придобием. Това да не е вариант на заучена безпомощност, не дай си боже? О, да, той е

3. Трудно е всеки да стане изведнъж специалист по статистически методи, а събитията в момента се подават почти изцяло статистически. И може би това е по-добре - от статистическата вселена вее хлад и отрезвяващо инфо, хаха, а емоционално-познавателният стил води до плач и претопляне (фебрилитет)

Лили и Даш

Лилиан Хелман (1905 - 1984). Четяхме я не само защото беше гадже на Хамет, просто пишеше хубаво.

От “Пентименто”

“... Тогава тя ме целуна. Това не беше честно от нейна страна. Аз гледах накриво Бете, задето ме смяташе за „непривлекателна“, широко разпространена дума по онова време, която означаваше, че никога няма да се омъжиш. Моята приятелка Джулия от нашата група в нюйоркското училище — четири момичета, събрани от кол и въже — беше толкова богата, че въпросът за женитбата изобщо не я вълнуваше и аз й завиждах за това. Аз пък бях непрактична: исках да се омъжа за поет. Една от нас успя да вземе поет, но няколко месеца след сватбата той се самоуби върху своя любовник.”

..............................

“...когато на втория ден Хамът обясни на Хана, че единственото, за което е мечтал на тоя свят, е една покорна женица, а пък попаднал на мен, цената на обеда престана да я безпокои и Хана заяви, че и тя на теория обичала покорните женици, но натъкнела ли се на тях, не можела да ги понася и не смятал ли той, че в повечето случаи те са глупачки с овесена каша вместо мозък. Да, той мислел същото, но глупачките имали едно преимущество — на тях по-лесно можело да се изневерява. При тези думи тя се разсмя, а по време на разходката на другия ден ми каза, че според нея Хамът е интелигентен човек.”