Ценности

1. Докато четях за суицидалния (по-точно "евтаназния") туризъм - къде (Швейцария, Холандия), какво включва пакетната услуга (разглеждане на забележителности преди инжекцията), цени (с последваща кремация или без), какви документи искат и от линк на линк, от урва на урва, се натъкнах на интересен ценоразпис, който отдавна ме интересува
2. Най-после получавам реална възможност да разбера колко струвам и то не на базата на банални битови оценки (от "ти си ми толкова скъп" до "не ставаш за нищо"), а направо в долари. Ето цените:
Бъбреци (2 бр.) - до 50 000
Черен дроб - от 200 000
Панкреас - 70 000
Костен мозък - 23 000 за грам
Бял дроб (2 дяла) - до 200 000
Роговица - 350 000
Полови жлези (мъжки или женски) - до 15 000
Имаше и дисклеймър - ако към момента на продажбата си умрял - цената пада два пъти
3. Веднага измислих алгоритъм, така че всички да са доволни. Докато си жив - правиш единични продажби - един бъбрек, малко костен мозък (все пак някакъв мозък да ти остане), една полова жлеза (за да не пищи жена ти на умряло), една роговица, (ако смяташ, че стереоскопичното зрение е продукт на консенсус, а реалността си е моно - монотонна, монополна, моногамна, монолитна, монохромна и др.). Така си осигуряваш един нелош стандарт, макар и леко инвалидизиран. След евтаназията - продаваш останалото - за да оставиш валутен спомен за поколенията, след като преживе не си станал фолкзвезда или участник в риалити
4. Единственото, което не разбрах е за коя държава се отнасят тези цени, защото предполагам, че има значителна волатилност по континенти и държави. Все пак, за първоначална ориентация върши работа

* сн.: Marjorie Salvaterra

Мъжката длан

0. Очевидно някакъв скрит мизогинен драйв, компенсаторно ме кара да прехвърлям куп феминистка литература напоследък и там аз откривам наистина прекрасни неща

1. Ето, отново интересна книга - "Невидимите жени" на английската журналистка Керълайн Криадо Перез ("Unvisible women", 2019, Caroline Criado Perez). Тезата не е нова - живеем в "мъжки" свят, в който "човек" е по дифолт "мъж със средно телосложение и тегло 70 кг". Съответно, цялата материална и психологическа реалност е конструирана по негов образ и подобие и това се вижда навсякъде - в офиса, в рекламата, в новините, в правителствата, в междуличностовите отношения. Липсата на значима информация за женския пол води до игнориране на потребностите и, което естествено затруднява повече или по-малко живота им, а понякога го прави и опасен

2. Перез се аргументира с ред интересни примери, като се започне от размера на смартфоните, които определено са за мъжка длан, през предпазните колани в колите, проектирани за мъжки гръден кош, през сутиените, направени да се закопчават отзад (което е оправдано, ако ще се снима порносцена, но в бита е неудобно), до музикалните инструменти (октавата на пианото е 7.4 инча, което води до 50% по-висок риск от болка и травми при жените пианистки) и до софтуера за разпознаване на глас, който със 70% по-голяма достоверност разпознава мъжки глас

3. От главите, които имах търпение да прегледам, привлече вниманието ми тази за дамските тоалетни  (Gender Neutral With Urinals) и за разликите в диагностичния подход, при посещение на лекар (Going to the Doctor)

4. Всеки е забелязал, че пред дамската тоалетна обикновено има опашка, понякога непоносимо голяма, а пред мъжката - не. Това е защото жените прекарват около два пъти по-дълго там, уточнява Перез и изброява причините. Въпреки че, този проблем съществува открай време, никой не прави помещенията по-широки и с повече кабинки. И как иначе - проектите за тоалетни се изготвяли и приемали главно от мъже и не се отчитали особеностите на женската физиология и различията в социалната роля на тоалетната при двата пола

5. При ходенето на лекар - проблемът се наричал "синдром на Йентъл" (филм с Барбра Страйсънд, където героинята е принудена да се прави на мъж, за да получи образование). В медицински смисъл - това се случвало когато жените съобщават за  симптоми на едно и също заболяване, но различни от тези, срещани при мъжете (напр. сърдечен пристъп). Това водело до неправилно диагностициране, към жените се отнасяли по-зле или им казвали, че болките им са психогенни (лекарите демонстрирали "gender data gaps"). Тук не съм съгласен с авторката

6. "Преди няколко години, казва Перез в едно интервю, успях да се преборя с Bank of England да остави единствената жена, различна от Кралицата на десетпаундовата банкнота - Джейн Остин". 

Гледам обаче, все пак и кралицата са оставили тия нахалници

Дилетантизъм

1. За какво ми е да мисля - имам поне два пълни шкафа с мислители - един на работа и един вкъщи. Те да му мислят. Да не говорим, че вече тотално предпочитам светещите букви пред напечатаните, където също е пълно с мислители

2. Кубчетата са зададени и наредени от самата природа, от теб се иска да извлечеш смисъл, наблюдавайки ги и ако съвсем сгафиш - да ги пренаредиш в определени съотношения, да ги рамкираш, да им припишеш причина и следствие и др. Рамката позволява много по-изискани изказвания и даже концептуалност, в случай на нежелан диалог

3.Много ми прилича на готова картина, на която ти предлагат да дорисуваш каквото смяташ за необходимо. Понякога си мечтая за такива галерии, в които човек да има право да дорисува изложените картини. Отиваш, дават ти боички и четки (или си носиш, ако галерията е по-бедна), избираш си картина, към която ти се струва, че можеш да добавиш нещо важно и почваш. Постепенно галерията се изпълва с картини-трансформъри. Доколкото знам, засега това е забранено

4. Може би затова съм толкова як фен на дилетантизма. Той единствен ме удовлетворява с включеното в него любопитство и непрекъсната тяга към смяна на дисплеите. И най-важното - там никой не ти иска форма, само съдържания. Но след като си влетял в този Космос, мотивирай се, о Августейши, да разбереш логиката им. Тя е съвсем дилетантска - ще трябва да повярваш, че отсъствието на форма е едно от най-важните прояви на формата. Други неприятни идеи сякаш няма

5. Не може ли поне да ти разрешат да разместваш картините. Виждаш изложен Малък холандец, а до него - Нерочо ди Ланди. Чувстваш, че нещо не е наред. Проверяваш в телефона - както и подозираше - Куатроченто. Веднага нарочно откачаш Нерочо и го отнасяш при другите куатроченти и т.н.

6. Дилетантизмът иска известна подготовка единствено за първоначалното различаване на доброто от злото, после всичко е лесно за еднo истински (т.е. в настоящето) щастливо far niente. Kакто и самата дума обещава - от лат. delecto – забавлявам, радвам, възхищавам

* A. Монастирски "Клонче"

За децата в стил Бетълхайм

1. Малки, красиви, нежни, говорещи и движещи се свръхумни машинки, направени от истинска кожа, с малко несръчна моторика, но с бърза мисъл и брилянтни идеи, стига да си наблизо за да се вслушаш. И стига гордостта ти на всезнайко да ти позволи да ги изслушаш

2. Имат много повторения, което е аргумент да кажеш: “изнервяте ме, не сега”. Изнервят те, защото изглежда са по-умни от теб. И понеже са тотални смислотворци през цялото време докато са будни - изморителни са. Да не си стоглава ламя, да следиш непрекъснато променящата се нишка на разсъжденията им и да си вършиш и другата работа

3. Първоначално си мислех, че децата са създадени за да ти правят смешки срещу умерена грижа и шоколадов бонбон, но после разбрах, че това е само една минимална част от възможностите им, един дар, толкова ежедневен, че не си струва даже да го споменаваш

4. Докато ги слушаш и се замисляш за дискрепанса между 10-минутното чакане на тролея и твърдението на Д.(4 г.): “Чакаме тук цяла вечност” и ти просветва, че времето ти наистина си отива изпълнено със задължителни глупости, а Д. ти напомня, че той е на “ти” с вечността си и е загрижен, че пилееш своята

5. Но пък, който не се възползва максимално от тези носители на парадоксално знание и режеща протоинтуиция - просто си губи времето, честно

* сн.: Андрей Качалян

Логики в стил Хармс

Логика 1

Веднъж на гости на Аристотел дошъл приятелят му Теофраст. Аристотел седял на масата и ядял авокадо.

- О, анахронична закуска! - почтително отбелязал Теофраст - знаеш ли, че на старогръцки “анахронизъм” означава “срещу времето”?

- Дебил - отвърнал Аристотел - нали ние с теб говорим именно на старогръцки. Това, че ни превежда х.георгиев е илюстрация на изтънчена графомания. Но да ти се похваля: днес измислих, че две противоречащи  си съждения, не могат да са едновременно истинни. Вземи си авокадо - виж какви са едри.

- Благодаря ти, Аристотел - казал Теофраст и взел един плод. Само че, този изобщо не е толкова голям.

- Невъзможно е да е едновременно голям и малък! - разгневил се Аристотел - или е голям или е малък. Характер ли пак проявяваш?

Теофраст помрачнял. “Характери”, помислил си.

Логика 2

Веднъж Уайтхед влязъл при Ръсел (директор на Института по математическа логика), който нервно мятал дартс-стрелички по врата на секретарката си.

- Алфред! - казал Ръсел - време е и Вие да напишете статия по логика! Вече всички написаха!

- Е, чак пък всички? - недоверчиво промълвил Уайтхед.

- Гьодел написа, Чомски написа - отговорил директорът.

- Даа, наистина всички - промърморил Уайтхед. Изведнъж погледът му просиял - но тогава, ако всички вече са написали, значи и аз съм написал!

Ръсел се натъжил. “Проблемите на философията”, помислил си.

Логика 3

Рудолф Карнап седял на брега на един по-спокоен приток на Дунава и ловял слънчевки. До него се приближил един познат, също Рудолф Карнап.

- Вчера Гьодел написа статия за логиката - казал пришълецът.

- Не познавам никакъв Гьодел - отбелязал Карнап- рибарят - а след като не познавам никакъв Гьодел, то статията е написана от кого?

- От никого - промърморил Карнап две.

- А "никой" може да напише какво?

- Нищо - съвсем се разстроил навлекът Карнап.

- Това се опитвам да ти докажа.

“Логически синтаксис на езика” - помислил си двойникът.

* сн. Arno Fischer

Джаз и инициация

1. Почти единодушно приемат, че пиесата "Giant steps" ("Гигантски стъпки") на Колтрейн не е създадена за публика. Това е "музикантско парче" - музиканти си го свирят, те му се кефят, те му се чудят. Някои дори смятат, че това е пиеса-инициация - джазмените от 60-те насам, е трябвало да могат да я свирят и импровизират върху темата, т.е. да минат през "ритуала GS", за да бъдат признати от Динозаврите (които естествено са мъже - свирещи жени в джаза практически нямало)

2. Звучи хуманно - стига вече онези ужасни обреди дето те водят в гората, живееш там месец в скотски условия, правят ти боди арт, обрязват те и т.н. за да се върнеш обратно в племето с права на половозрял и възможност да пипаш жени и те теб

3. Като става дума за жени (винаги са наоколо), критиците отбелязват колко силно тази пиеса привлича мъжете-джазмени и по никакъв начин не успява да грабне вниманието на жените изпълнителки. Имах някои догадки, но в един текст за Колтрейн го видях съвсем изчистено, без смрадливи психологизми. Авторът - пианист и преподавател, беше питал две свои колежки-саксофонистки какво мислят по въпроса и беше получил кристално чист отговор:

„Това е нещо мъжко“ (‘It’s a guy thing’). „GS“ не ме привлече емоционално. Става въпрос за чиста техника. Това е типична композиция, служеща за състезаване с други музиканти, за да се види кой е най-добрият. Тя задейства конкурентния инстинкт, който е много по-силен при мъжете, отколкото при жените. Личното ми мнение е, че жените по-често се състезават със себе си, отколкото с другите. С мъжете е обратното.”

4. Сега се замислих, кои ли са парчетата-инициации в рока? Едно от тях, за кварталните китаристи по мое време беше "Магистралата" на Пърпъл ("Highway star"). Отказвам на "Smoke on the water" и на "Stairway to Heaven", търсим сложност, все пак. Сега инициациите са други

* горе: рисунка на Колтрейн, докато композира GS. Кварто-квинтовият кръг, превърнат в мандала

Neowisе

1. На един плаж чакам кометата Neowise, но се появиха облаци и не знам дали ще стане днес. А искам да я видя, защото следващият път щяла да се появи след 6800 години и надали ще имам възможност

2. Така е с всичко. Прозорецът на възможностите се отваря закратко и докато чупиш стойки, се затваря. Не е трагедия, естествено, изчакваш малко (6800) и опитваш пак

На сн. е Велека