Ани Лейбовиц - фото

Шест семейства заснети от Ани Лейбовиц за Vogue (Annie Leibovitz, проектът е "Meet the Parents! Six Families Celebrate the Many Joyful Ways We Come Together")

Мимоходом, откъслечно

1. Периодично, като се разочаровам от хората, получавам импулс да науча животински. Знам, че е малко безсмислено, защото - за какво ще си говорим? Е добре, в началото ще ги питам разни неща за живота им, а после очевидно ще започна да им разказвам за своя, но дали ще им е интересно? Или пък, ще поискам да им се похваля с нещо (което е съвсем естествено), примерно: “Мога да ви науча да правите малки човечета от пластилин”, а на тях за какво им е това умение? Откъде в гората пластилин? Кант е валиден само там където могат да го напечатат и прочетат

2. Случвало ми се е понякога - ходя из зала с картини и усъмнявайки се в собствените си усещания, поисквам каталога от някой щастлив посетител, а там:
“Подобно монадата на Лайбниц, ние не можем да обхванем миналото и да узнаем “цялата истина” за него. Компенсирайки тази невъзможност, художникът създава модели на миналото, които наглася към един или друг исторически момент, за да ни убеди, че “именно така е било”. В неговия малък абсурдистки свят………”
Както е казал Св. Авр. Авг.(Изповеди, Кн.VIII): “Евала, разтълкувахте ми го!”

* сн.: Андре Кертес, "Счупена пейка", 1962

Дали, кога, докато и др.

1. Дали трябва непременно да търсиш конкретната пеперуда, която си настъпил за да се появи този абсурд пред очите ти? Или е по-добре да си кажеш, че долетелият лебед не е черен, а просто го гледам през тъмни очила?
2. Дали напоследък много хора не са извършили дребни подлости (или малко хора са извършили едри подлости), иначе защо има толкова много благотворителност?
3. Докато можехме да си позволим лукса да се учим от чуждите грешки, а сега се принуждаваме да се учим от своите, докато плувахме в хедонизъм, а житейската ни философия беше толкова постмодернистка, че практически липсваше, кога нарушихме баланса между огъня и глината?
4. Докато доброто общо взето побеждаваше злото, а в сезона на голямото очакване нетърпеливо приемаме, че което победи - то е доброто
5. “Real is rear”, както пишеше на една фланелка

* ил. Maggie Taylor

Откъслечно

1. Имам хубав начин да предсказвам бъдещето, без да прибягвам до стъклена топка или таро: мислено довеждам нещата до абсурд и доста често познавам какво ще се случи след малко. Трябва единствено да се бди, абсурдът да не те завлече със себе си, понякога стават грешки, знаеш
2. Сега не става - абсурдът ме е обгърнал плътно. И това не е моят, топъл и уютен селфмейд абсурд, конструиран с чисто научна цел. Този е някак натрапен, непознат, опасен, на места даже смъртоносен абсурд. И като доста хора ходя дереализиран опитвайки се да не разочаровам околните. Както пишеше някъде - народната кожа трябва да се пробива отвреме-навреме с нажежен шиш. Точно в момента опитват, копелетата, чувствам го

* ил.: Maggie Taylor

Хаос в стил Удхаус

1. Сравнително рядко, с цел управление на хаоса, излизам пред входа с комплект метла-лопата да поизмета фасовете от плочника и градинката. Работата е увлекателна и потънал в мисли, неусетно преминавам и към другите входове. Там обикновено се появява ангажиран старец, който след дълго безмълвие, (а аз нали се правя, че не го виждам, защото ме дразни тази негова статичност), най-после ме заговаря
2. Явно знае къде живея и ме пита защо мета пред другия вход. Обяснявам му, че точно там има страшно богата колекция, а единичните бройки пред моя вход отдавна не ме кефят и затова. Любопитният резоньор споделя слабо структурирани подозрения по оста престъпление-наказание, че май знае кой е: "Един тинейджър от горните етажи, но ако го хвана..."
"Дано не го хванеш", мисля си, защото, ако нямаш петстотинволтов тейзър, със сигурност ще те обидят, а може би и шамаросат. На глас споделям само, че и аз бих се включил в изтезанията, ако го залови и че имам някои идеи по темата. "Ставаш пасивно-агресивен", както казва една позната, а аз просто се опитвам да получа минимално удоволствие от безумния small talk в 9 сутринта
3. След половин час, благоразумието ми надделява и се прибирам удоволетворен домани ("вкъщи", итал.)

Вълшебни същества

Не си падам по Буковски, но ето: "Има различни жени. Има просто жени, а има вълшебни същества" А тук - Рене Грюо (1904 - 2004) както обичам - без много приказки

Художникът

__________________________

Път и шествие

1. Едно от най-хубавите неща когато пътешестваш, е мисълта: “Нямам представа къде ще нощувам”. Повечето хора се плашат от нощта и то не защото някакъв архаичен ужас от тъмнината ги мори, а от най-обикновените обитатели на нощния свят - дриади, мойри, лъговици, някакви досадни речни духчета без названия и т.н. - много са
2. Веднъж, в подобна нощ оставих прозореца на колата си отворен и докато се мотаех наоколо да гледам лунния изгрев, вътре влязла някаква същност. Първоначално си мислех, че е блатник (наблизо имаше блато), но те би трябвало да миришат лошо, а в колата дъхтеше нежно на пуканки, което ме наведе на мисълта, че е или курдуш или млада мойра. Така или иначе - очаквано спах лошо, с множество пробуждания с чувство на страх и уют едновременно. Трябва да се внимава
3. Всяко пътешествие е шестване в търсене на себе си по оставени минимални и абсолютно ирационални следи - случайни стъпки, звуци, аромати. Например, като се наведа да взема някакво камъче от земята, почти съм сигурен, че има поне още един човек на планетата, който прави същото в този момент. Какъв е той, прилича ли по нещо на мен и по какво? Дали му влияе това, че го копирам или той мен? А ако не дай си боже, са двама? Например един китаец в Гуанджоу и един афро-африканец (бивше "негър") в Того?

*сн.: скрийншот от "Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън" /Уес Андерсън/