В-ната 1

1. Когато злото излезе наяве, то се оказва по-ужасно отколкото си си го представял. То е грозно, криво, варварско, вони и на човек му става гнусно. Учуден е от безсилието си и че му се налага да търпи всичко това. Отвратен е от абсурда и от опитите си да избяга от реалността натъпквайки се с още повече реалност, която после ще повръща, за да се натъпче отново. Не помага и нарцистичният драйв (обичай себе си и се надявай, това да е взаимно)
2. В “Чумата” на Камю, най-симпатичният персонаж за мен е чиновникът Гран, който пише роман, но не може да го започне, защото не успява да доведе до съвършенство първата си фраза (“В едно прекрасно майско утро една стройна амазонка…” и т.н.). И наистина - в един абсурден свят, по време на чума, лошо ли е поведението ти да съответства на неговата абсурдност? Не е ли естествено това състояние, когато започнат да се случват неща отвъд пределите на разбирането ти?

Трансвест едно

1. Все пак колко много помага, ако можеш на моменти да се превключиш на “отстранено мислене”. Трудно е за описване, а и не е необходимо - всеки го разбира. Изведнъж започваш да възприемаш нещо конкретно - поведение или сюжет, или гледка така, сякаш идваш от друга планета и искаш да си обясниш случващото се пред теб. Нещо като лек транс или нещо като играчите на шах на Вацлавик
2. Това състояние е малко рисково, защото се появява бифуркация - в лошата посока накрая си казваш: “И за какво е всичко това? Какъв е смисълът?” и току обидиш някого. В добрата посока си казваш: “Баси какви хора има на този свят!” и го произнасяш тихо и с искрено възхищение. Обикновено странстваме и в двете посоки (и се връщаме, слава Богу). Повечето от нас възхитени

* на сн.: Антична стена отстъпва пред облак (Хисаря)

Симулотрон

1. Доста често в трамвай седем, чувам непознати да обсъждат симулакъра. Например се питат: “Възможен ли е симулакър на симулакъра?” Обикновено ми отрязват края, защото слизат на НДК или на предишната и оставам без отговор.
Само веднъж чух продължение на подобен разговор. Двама си говореха за хипстерството и не бързаха да слизат или бяха трамвайни перипатетици - ликейци славни. Говореха си на “Bro”, но според мен не бяха от Bronx. Ядосваха се, че не са получили отговор ни от Бодрияр, ни от Дельоз. Сдържах се да не се провикна: “Платон!”, но знам - рано сутрин трамвайните фрикове не са добре приети в Седмицата
2. Използваха за пример хипитата (обект), съвременните хипстери (симулакър a.k.a. "копие загубило връзка с оригинала") и специалните бради тип "канадски дървосекач", които последните са принудени да носят (симулакър на симулакъра). Естествено, не е тук мястото да възпроизвеждам целия спор, само ще добавя, че грехът на простите аналогии ме облада, но закратко

Джорджия О`Кийф, есенни листа

Джорджия О`Кийф, 135 години от рождението и. Листинг

Панталони

 "Трябва ли жените да носят панталони?" Една твърде естетска серия на Бърт Харди от 1941 г.

1. Одри

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13. "Too many spivs". Трима джентълмени за равновесие

Bert Hardy 1913-1995

Доверил им се

1. Както всеки нормативен български интелигент (оох!) напоследък често се запитвам дали не съм се оказал в ада? По-начетените се питат същото, само че използват “Мордор”. Даже веднъж си помислих: “Майко мила, изглежда съм в ада! А когато все някога се върна и започна да бродя по улиците на Флоренция, минувачите ще отскачат от мен с възгласа: Оddio, è stato all'inferno! (О, боже, той е бил в ада!)". А има ли връщане оттам? Или да се утеша с откритието на Данте - тези, които са излъгали доверилите им се, са в по-нисък кръг от тези, които са излъгали недоверилите им се
2. Но аз няма да се унижавам с плахи надежди. Искам тези (злоумишленици), които ме подведоха, да бъдат задължени да четат “Водата на живота - трактат за уринотерапията” на Дж. Армстронг. Казват, тя започвала с гениална фраза: “Не всеки обича да пие урина”

Задача

От учителски блог (англоезичен).
Дадох на децата следната задача:
“Кучето ми Фъджи много обича книгите. Сутринта то довлече две книги в ъгъла си, а сега още три. Колко книги Фъджи ще прочете до довечера?”
Както очаквах, повечето ученици сумираха двете числа и написаха, че отговорът е “пет”.
Но имаше три отговора, който ме впечатлиха:
1. Нито една, защото повечето кучета не умеят да четат
2. Няма как да разберем колко книги ще прочете. Това, че ги е донесло, не означава, че ще ги чете
3. Ще прочете три книги. Щом Фъджи е донесло три книги след обяд, значи предишните две вече ги е прочело и сега му остават да прочете три