Фрагм. 0824

1. Познавам много хора, които искат да застрелят изобретателя на пластмасовите капачки свързани с бутилката, така че да ти пречат да пиеш. Възможно е даже да са го разстреляли този човек, но всичко е свършено, мой мили Августин, има патент и вече работи. Очевидно трябва да се появи някой десничарски Нед Луд и заедно да нападнем производствените линии
2. Тези дни видях страхотна катафалка - бял Кадилак от 60-те - огромен, четвъртит, с калници-крила, сякаш всеки момент ще излети към звездите и т.н. Даже съжалих, че в момента съм малко затруднен финансово и не мога да го купя и да пътешествам с него из страната или чужбина. Вярно, сигурно харчи като танк и ремонтите му ще изискват значителен ресурс, но затова пък, като се появя с него в някое селище от градски тип и кеф ти уважение, кеф ти почит и даже кеф ти тиха тъга и смирение

3. Прекрасна мисъл на Андре Жид, периодично си я припомням: “Отдавна всичко е казано, но тъй като никой не слуша, налага се постоянно да се връщаш назад и да повтаряш всичко отначало.”

* На рисунката е Андре Жид

Интервютата в Древна Индия

1. Едно време когато ме изнудваха да давам интервюта, наговорих доста глупости, а което не беше глупост, биваше редактирано така, че да стане кликбейтно заглавие, т.е. също да звучи идиотски. После се научих да отказвам, обикновено рязко и невъзпитано, но нека ви призная: няма друг начин да противостоиш на полазилата те магия на безмислието и онази почтителна влюбеност в себе си, за която никога няма прошка. Единствено изключение, с което се гордея: интервюто, което дадох на Вера Гоцева
2. Малко по-късно отворих случайно попаднала ми книга - "Ащавакра-гита" и въпреки сдържаното си отношение към древноиндийските текстове, заподозрях нещо:
“ Нямам ни най-малкото желание да действам. Аз се отрекох от действието и от отричането на действието и живея щастливо във всякакви състояния. След като осъзнах, че моето истинско Аз е извън всяко действие, аз изпълнявам това, което Вселената поставя на пътя ми и живея щастливо.
Ти си безучастен свидетел на всичко и винаги си напълно свободен. Докато те хапеше черната змия на самомнението, разсъждаваше глупаво, че си Аз-действащ, сега пиеш нектара на усещането “Аз - не действам” и си щастлив.”
3. Изглежда недостижимо, но е хубаво да се има предвид

* Ащавакра-гита е от началото на I в. пр. Хр.

** Снимка: Джуд Лоу в "Младият папа"

В убиване на времето

1.Група деца на лагер се плацикаха в прибоя и учителят им свирна, и каза нещо на гръцки в смисъл, че стига толкова, да излизат вече. На личицата се изписа скръб с различна интензивност. Това си е травма - току що си влязъл в морето, няма и десет минути по детското летоброене, даже не си и посинял (в действителност - гъбясваш вече час, устните ти са станали турско сини) и внезапно хоп - излизай от живородната течност. Едно момиченце се забави, беше тъжно и замислено, наложи се учителят да му подвикне допълнително
2. Обикновено като наблюдаваш нещо интригуващо, въображението ти го допълва с още подробности, за които не знаеш дали ги е имало или си ги доизмислил сам. Това момиче за какво се беше замислило? Дали се е питало: “Толкова беше хубаво, защо ми го развалиха?” или Архимедовото: „Не ми разваляйте кръговете (μή μου τούς κύκλους τάραττε)"
3. Винаги им приписваш някакви свои мисли и предположения и после като го разказваш на някого и се чудиш: това, което видях ли разказвам или някаква полуизмислена ре/конструкция, една импресия, която услужливият ти мозък автоматично е оформил като вътрешен преразказ и е добавил няколко хука за достоверност. Язък за реалността. И каква полза после да отваряш Файерабенд или Рорти - и там няма отговор, няма даже утеха

Градива

1. Представих си, как някой идва и ме пита: ти от какви книги се състоиш? За всеки случай веднага започнах да изреждам наум автори и усетих, че се подхлъзвам към банално изброяване на любими книги, а си представях съвсем друго. Мечтаех си да е някак по-същностно, като признаване и преодоляване на някакво табу в истината за себе си. Освен това, се уплаших, че мога някого да пропусна - за подобни неприятни въпроси е добре да се подготвиш по-отрано
2. Забелязано е, че когато хората разговарят за книги, те стават странно чувствителни и раними, очевидно темата е твърде интимна и разсъбличаща /де да беше телесно/ и рискът някой да обезцени чувствата ти, е съвсем реален. Това е страшно. Нещо подобно на отчаяние изпитах когато преди доста години разбрах, че не всички обичат “Алиса в страната на чудесата”, а по-късно ми е ставало чоглаво и с други автори пред други хора
3. От друга страна, знам, че не съм прав, защото всеки си има собствени вкусове и се омайва от различни книги, и най-добре е, сдържайки нарцисизма си, мирно да се разотидем по социалните си групи

Книги

1. Насим Талеб в “Черният лебед” цитира Умберто Еко, според когото ценното на всяка библиотека не е в това колко от книгите си прочел, а колко не си прочел (Талеб я нарича “антибиблиотека”). Тази метафора е много примамлива, но какво да правим с нея? Какво ти казват непрочетените книги? Как се работи с тях? Показвали ти границите на знанието? И какво от това? Защо ти е?
2. Нещата се усложняват и от това, че Талеб, както съм срещал при доста други пишещи за “смисъла на живота”, (Ранд, Харари) често използва красиви, но безсмислени метафори-откровения. Казва ти примерно: “... високомерният навик да оценяваш намерения, а не възможности“ и ти спираш, недоумявайки преводачът ли е сгафил или ти си тъп и разтревожен се чудиш какво да правиш с това твърдение
3. И даже, ако си малко по-натраплив, започваш да повтаряш тези мъдрости и един господ знае, какво впечатление правиш на околните

* на сн.: скала (Делфи)

Пътешествията

1. Пътешествията се сгъстяват във въздуха и после като вдъхнеш, нещо в теб те кара да тръгнеш. Карта можеш да си нарисуваш и сам, но най-добре е без карта - не е ли пошло да ти казват “тръгни от А, стигни до В”?
По карта можеш да пътешестваш само в два случая - ако си дете и ако си възрастен вкъщи на дивана. На пътните табели също не вярвай - те постоянно ти показват накъде, но нито една не съм видял да тръгва натам
2. Истинското пътешествие не започва и не завършва, ти винаги си някъде между. Пристигането налага глагола “съм”, пътуването е непрекъснато съединяване: “и… и… и”. В това съединяване, в този непрекъснат стремеж към сливане има достатъчно сила, за да разтърси и пропука “съм”. Това очарова

* Блато, фото Арсений Кашкаров

Неразбираемо

0. Ако си един добре възпитан наблюдател (и даже не дзен-монах), за теб това, което не се е случило и в което не си участвал (Йосарян) е даже по-важно от това, което се случва и в което си потопен. Но защо всеки не се научи да открива тези неслучвания - бели петна, лакуни, около които, както в класическа китайска графика постепенно се появява целият пейзаж (“нарисуван със съвсем тънка четка от камилски косъм”)?

* сн.: Ralph Meatyard