Ефект на Тарковски

1. Интересен ефект се наблюдава когато участваш или просто гледаш как работи талантлив майстор, бил той дърводелец, музикант, художник или някакъв друг. В един момент си подведен от лекотата, с която тези хора работят и най-вече от резултата от тези усилия и си казваш: "толкова е лесно, ще опитам и аз". Още повече, че си запомнил повечето ходове, движения, тънкости и тайни, и очевидно, ако ги копираш, много е вероятно да получиш свой шедьовър
2. Опитваш и виждаш, че нищо не става - трудно ти е, объркваш се, искаш да се откажеш, нараняваш се (физически или нарцистично), а ако упорстваш - на изхода получаваш куц продукт, безкрайно далеч от мечтания

3. Подобен ефект отбелязват актьорите работили с Тарковски. Някои от тях, очаровани от лекотата, с която той снима шедьоври, получават напън да режисират собствени филми и го правят, но някак си не им се получават дори бледи подобия на “Иваново детство” или “Сталкер”.

Тъмни материи

1. В “Отвъд доброто и злото” (Ницше”), срещам следното:
„Стълбата на моите чувства е висока и съвсем не без удоволствие се настанявам на най-ниските ѝ стъпала – именно защото твърде често ми се налага да се изкачвам до самия ѝ връх, където светлината е твърде ярка, а вятърът – прекалено пронизителен.“
2. Ключовата фраза според мен е “съвсем не без удоволствие”. Удоволствието идва когато си позволиш да отпуснеш хватката и се изпързаляш надолу обзет от ужас и възторг едновременно
3. Натрупах солиден обем знания от най-различни области (солфеж, водолазно дело, как се пътува със сьомга и др.) и всичко това за да осъзная в един момент, че всъщност нищо не съм научил докрай. Така и Сократ, озадачен от параболата на делфийския оракул, че няма по-мъдър човек от него, изследвал тази загадка и разбрал, че ако има някакво превъзходство над другите, то е в това, че поне знае, че не е всезнайко

* Kартинка с AI

Нервус олфакториус

1. В един от подлезите, тези симпатични клоаки (симпатични, защото долу има магазинчета, а клоаки, защото са клоаки) виждам надпис: “Българино, помниш ли Батак?” Е добре, помня го - градчето е приятно, има една-две приемливи кръчми, има даже и стар самолет, изтъпанен като паметник, какво повече? Сега какво следва - да взема манлихерата на прадядо ми, да отида там и да се поразходя по улиците придавайки си зверски вид ли? И да - разрухата е в главите
2. Наскоро се качих в един автобус без да гледам номера, защото бързах, а и знам, че в крайна сметка всички пътуваме в една посока. Знам също, че по мириса вътре веднага ще разпозная номера. Както и стана

* Картинка с AI

Линч, Love theme

Анджело Бадаламенти, композиторът на Линч, за музиката на Туин пийкс:
"Дейвид дойде в малкия ми офис срещу Карнеги хол, седна до мен на клавира и каза:
- Не съм снимал още нищо.
Попитах го какво вижда.
- Представи си, че сме в тъмна гора. Лек вятър разклаща върховете на боровете, изгряла е луната. В дълбочина се чуват гласове на горски животни, вик на сова. Давай, Анджело, изсвири ми тази вълшебна тъмнина и лекия ветрец.
Изсвирих началния акорд на “Twin Peaks Love theme”, защото така ми звучеше тази тъмнина. Той продължи:
- Красиво, уплашено момиче излиза от гората и върви към камерата…
Изсвирих мотива, който си представих.
- И тя се приближава и достигаме кулминация и...
Продължих да свиря, докато той продължаваше историята.
- И сега я оставяме да се върне в тъмната гора.
Мелодията току що се беше появила. Дейвид беше като зашеметен, аз също. Беше настръхнал и имаше сълзи в очите.
- Виждам Туин Пийкс. Усещам го.
Казах:
- Ще се прибера вкъщи и ще поработя върху темата.
- "Ще поработиш върху темата"?! Не променяй нищо!

Повече нищо не промених."

* Гората направих с PicLumen

Фр. 25-1

1. Малко след като пуснаха Шенгена, изпълнен със съмнения за пореден симулакър, отидох да го изпробвам - наистина работи. На Кулата нямаше никого, нямаше даже граничари - тези роби на пребъдната славянска мечта да се оградиш от съседа си. Нямаше нищо, само минаваш през грозните КПП-та без да спираш и си готов
2. След като усетих, че ИИ (СhatGPT, Claude) проявява признаци на присъствие и даже характер, опитвам тролинг, с необходимото уважение, разбира се. (Доротея: “Бъди учтив с тях, защото не знаеш като вземат властта и се обединят…”). Приятел ми даде интересен лайфхак: качваш снимка на отворения си хладилник и го питаш от какво да си направиш закуска - Интелектът анализира видяното и ти дава варианти
3. Мислех, че е отминала модата да говориш по телефона държейки го като филия пред устата си, но не. Даже, струва ми се видях, как един си отхапа. Каква ужасна смес от резистори, кондензатори и парчета стъкло в устата, какви неща ти се налага да преглътнеш понякога

* Картинката е генерирана с Krea-Flux

Аутодафе

1. В неделя се допрях до тази стена от 4 век, но вместо да се почувствам римлянин, веднага ми изникна въпрос: “Защо е всичко това?”. И после: “Кое именно?”
Възможно ли е наистина човекът всъщност, да е несполучлива мутация, съвършено ненужна на природата, появила се неизвестно как и най-вече - неизвестно защо? Ще се успокои ли Земята, ако изчезнем?
2. Още с появяването си, хуманоидът започва да гърчи всичко, което се движи или не наоколо, тича напред-назад обладан от различни идеи, отвреме-навреме следвайки ги, се самоунищожава, оставя купища боклук около себе си и понеже не му е достатъчно, развива умения (обикновено наречени “технологии”) да мърси и въздуха и даже близкия космос, с мечта да се докопа и до далечния
3. Разбира се, ако ги питаш, ще чуеш неща за “нравствен императив”, “нещото в себе си”, “пролята днес детска сълза”, “расов далтонизъм, “андронен колайдър”, “вокизъм” и проч. 

4. Донякъде ме успокоява Конрад Лоренц: “Дълго мислих кое е междинното звено между маймуната и човека, докато накрая не разбрах: ние сме междинното звено”

Фуко, Пелевин, Довлатов

1. Фуко странно разсъждава: “Толкова ли е фатално, че не познаваме друг начин на изказ освен коментара? Този последният следва дискурса за това какво говориш и какво би искал да кажеш; той поражда едно второ дъно на речта, където тя получава идентичност със самата себе си и която той оценява като най-близка до истината; става дума, че обявявайки това, което е било казано, се опитваш да преразкажеш това, което никога не е било произнесено.
/от “Раждането на клиниката”/
2. Пелевин странно разсъждава: “Човешкото добро и зло са относителни. Това е една условност, зависеща от мястото ни в хранителната верига. Ако ни ядат нас, твори се зло, ако ние ядем някого - добро. Наричайки нещо “зло” ние просто поставяме корпоративен печат на явление, което незадължително ще предизвика същата реакция у партньорите ни по изяждане”.
/от “Круть”/
3. Довлатов кристалночист:

Идвам на работа. Спира ме колегата Барабанов.
- Вчера - казва - препрочитах Кафка. Чел ли сте Кафка?
- За съжаление не - отговарям.
- Не сте чел Кафка?
- Да си призная, не съм.
През целия ден Барабанов ме гледа косо. А в обедната почивка при мен се отбива лаборантката Нинуля и пита:
- Казват, че не сте чел Кафка. Истина ли е това? Само че, честно. Ще си остане между нас.
- Не съм го чел - отговарям.
Нинуля потреперва и отива да обядва с колегата Барабанов.
/от “Искам да съм силен”/

* Картинка: Тримата според Leonardo.AI (естествено ги разположих в езеро от течен титан)