Книги

1. Насим Талеб в “Черният лебед” цитира Умберто Еко, според когото ценното на всяка библиотека не е в това колко от книгите си прочел, а колко не си прочел (Талеб я нарича “антибиблиотека”). Тази метафора е много примамлива, но какво да правим с нея? Какво ти казват непрочетените книги? Как се работи с тях? Показвали ти границите на знанието? И какво от това? Защо ти е?
2. Нещата се усложняват и от това, че Талеб, както съм срещал при доста други пишещи за “смисъла на живота”, (Ранд, Харари) често използва красиви, но безсмислени метафори-откровения. Казва ти примерно: “... високомерният навик да оценяваш намерения, а не възможности“ и ти спираш, недоумявайки преводачът ли е сгафил или ти си тъп и разтревожен се чудиш какво да правиш с това твърдение
3. И даже, ако си малко по-натраплив, започваш да повтаряш тези мъдрости и един господ знае, какво впечатление правиш на околните

* на сн.: скала (Делфи)

Пътешествията

1. Пътешествията се сгъстяват във въздуха и после като вдъхнеш, нещо в теб те кара да тръгнеш. Карта можеш да си нарисуваш и сам, но най-добре е без карта - не е ли пошло да ти казват “тръгни от А, стигни до В”?
По карта можеш да пътешестваш само в два случая - ако си дете и ако си възрастен вкъщи на дивана. На пътните табели също не вярвай - те постоянно ти показват накъде, но нито една не съм видял да тръгва натам
2. Истинското пътешествие не започва и не завършва, ти винаги си някъде между. Пристигането налага глагола “съм”, пътуването е непрекъснато съединяване: “и… и… и”. В това съединяване, в този непрекъснат стремеж към сливане има достатъчно сила, за да разтърси и пропука “съм”. Това очарова

* Блато, фото Арсений Кашкаров

Неразбираемо

0. Ако си един добре възпитан наблюдател (и даже не дзен-монах), за теб това, което не се е случило и в което не си участвал (Йосарян) е даже по-важно от това, което се случва и в което си потопен. Но защо всеки не се научи да открива тези неслучвания - бели петна, лакуни, около които, както в класическа китайска графика постепенно се появява целият пейзаж (“нарисуван със съвсем тънка четка от камилски косъм”)?

* сн.: Ralph Meatyard

За книгите

1. В “Пейзаж рисуван с чай” Павич смята, че книгата, ако чакаш от нея чудо, трябва да се чете два пъти: един път в младостта, когато си по-млад от героите и втори път, когато си на възраст и героите са по-млади от теб
2. Хемингуей пренаписвал финала на “Сбогом на оръжията” 47 пъти (когато умира любимата на главния герой), за да опише онова състояние на емоционална празнота (“емоционално изтръпване”), когато нямаш ресурс да изпиташ дори скръб
3. Юрий Олеша /1899-1960/ писател, считан за майстор на метафорите (“Пих вода от емайлирано синьо канче на бели петна, напомнящо разбира се, синя крава”). Генис пише: “метафорите му бяха толкова красиви, че повествованието постоянно се разпадаше на отделни фрази обрамчващи тези перли
4. Според Набоков, най-важното умение на писателя е умението да вкара в текста сравнение, предизвикващо магическо преобразяване. Например у Гогол: когато Плюшкин предлага на Чичиков ликьор от бутилка, сякаш облечена в дреха от прах

* Това не е гара

Сляпост

Някакъв човек като станал на 60 и близките му казали, че ще му съобщят нещо важно. “Че ще умра сигурно, но това го знам и без вас”, казал той.
“Не би било зле, но не е това, отговорили те - друго е. Искаме да ти съобщим, че при раждането ти ослепя и досега си напълно сляп. Като Стиви Уондър си, но не пееш толкова често”.
- Глупости, аз ходя по улиците, женен съм, имам деца, имам си приятели, ходя и на работа - парирал той
- От нещата, които спомена, е вярно единствено първото - да, ходиш самостоятелно, защото от малък те обучиха да не използваш бастунчето и да се ориентираш перфектно по звук, мирис и допир, но останалото, което изброи не е вярно - то е изключително вътре в мозъка ти.
- Халюцинации ли? - попитал той
- Не, по-скоро богато въображение - казали те.
- Но аз карам и кола! - възкликнал той - и това ли си въобразявам?
- Тука вече ни хвана - казали те - наистина караш и ние всеки път се чудим как не блъсна някого досега.

фото: Корнел Капа

Апории

1. Прочетох интересен съвет как да постигнем светлинна скорост в домашни условия, напомни ми Зеноновите апории. Ето как: взимаме една отворена ножица и бързо я затваряме. Скоростта на затварянето в горната част на остриетата е най-малка, а колкото сме по-близо до винта, толкова по голяма става. Ако я измерим безкрайно близо до винта, скоростта ще е безкрайно голяма, т.е. 300 000 км/ч. (но не повече). От друга страна, ако следваме зеноновата логика (напр. Ахил и к-ката или стрелата на Херакъл) - ние никога няма да можем да затворим ножицата, което ме натъжава, естествено
2. Друга тъжна случка. В подлеза минах край тъмна витрина на магазин за дрехи - беше затворен, защото е неделя. Вгледах се в манекенките вътре и внезапно забелязах, че една от тях леко помръдна, и разбрах, че това е жива жена гримирана и облечена като манекенка. Стана ми неудобно да я гледам повече и отминах. Защо го правят? Дали ще я освободят в понеделник сутринта или изобщо някога?

Японска реклама

 Рекламират някакви вкусни неща, но тъй като текстът е махнат, всеки сам.