събота, 21 август 2010 г.

Гробищен нощен живот

Гробищата на изоставените села са най-интересното и важно място.
1. След като животът е напуснал селото, той се е пренесъл на гробището. То е станало агората /трансвестия I/, сега събитията се развиват там, а не на селският мегдан.
2. Има една особеност. Средностатистическият гробищен обитател се пробужда за живот нощем, /светещи скелети, души на умрели, песоглавци, върколаци, самодиви и т.н./. Значи: животът от дневен е станал нощен /трансвестия II/.
3. От естествен, животът се е преобразувал в свръхестествен /трансвестия III/.
4. И така: в гробищата на изоставените села кипи як нощен, свръхестествен живот. Ако някой има смелост да се поразходи там след 22, ще се увери със собствените си очи. Аз - не. Никога не ме е привличал особено нощният живот с големи групи.
5. Съвет: Да се чете повече М. Елиаде.


* на снимката: Гробището на с. Вукан, заснето в 18.07 ч.

петък, 20 август 2010 г.

Полезни фрази за туристите в Холандия

1. Къде мога да видя картини на Петер Брьогел-старши?
Ваар кан ик де схилдерейн ван Петер Брейхел дер оуде бекейкен?

2. Сигурен ли сте, че това не е твърде голяма доза за начинаещ?
Бент ю зекер дат дезе дозис фоор ен бехинелинг нийт феел ис?

3. Забелязвали ли сте, какви смешни пръсти имат хората на ръцете си?
Хебт ю октемеркт велке де менсен белахелейке фингер оп де ханген хебен?

4. Къде /кой, защо/ съм?
Ваар /ви, ваарфоор/ бен ик?

5. Струва ми се, че сега земята ще се разтвори и оттам ще наизлязат демони и ще ми отнемат паспорта и обратния билет.
Хет комт мей фоор дат де хронд сплетен хаат ейт де сплеет демонен зюлен клаутерен ен хет паспоорт ен хет ретурбилеет мей зюлен отнеемен.

6. Занесете ме в хотела, само че внимателно.
Бренхт ю мей наар хет хотел алеен, фоорзихтих.

/от интернет/

четвъртък, 19 август 2010 г.

Как снимат будистите

1. Има три будистки начина да снимаш. Всъщност, това е един и същ начин, но на различните етапи изглежда различно.
2. Отначало снимаш без да махаш капачката на обектива. По половин час на ден. Снимаш приятели и красиви пейзажи. Когато се появи мисълта, че нещо наистина трябва да се заснеме, ти я осъзнаваш моментално, като по този начин я неутрализираш. В началото ще имаш сривове и ще махаш капачката, но постепенно ще свикнеш. Главното е, да не възниква чувство за вина, когато не можеш да се сдържиш. През това минават всички, даже ламите.
3. След това започваш да снимаш без капачка на обектива, но и без батерии.
4. И най накрая! Започваш да снимаш без камера. Това всъщност е главната техника, останалите две са само подготовка.

/от LiveJournal, M. Полубояринов/

вторник, 17 август 2010 г.

Изоставените села

1. Най-обичам да навлизам в изоставените селца при залез. Не само, защото това е "golden hour" - най-доброто време за снимане. Просто цари една особена притихналост, нещо се очаква от някого, след малко ще се стъмни и ще стане малко зловещо, ще започне обичайната локална война със страховете ми и т.н. Привиждат ти се разни неща, причуват ти се разни звуци, ехааа.
2. Също така обичам денят да е делник, за да няма пришълци по вилите, които неминуемо изкривяват пространството на случващото се.
3. Ако спазя тези две прости условия, веднага се появяват /всъщност, цъфват/ две дежурни баби-дружки на входа на селото, които питат: "Вие откъде сте?"
4. Обичат точните отговори за да ме нагласят в бабешката си топонимия и да се успокоят или да се разтревожат мъничко.

* изоставено училище в с. Реяновци

Игра с думи

Дяд Омраз
Дя, доколе? Да!
Дядо Коле? Да!

понеделник, 16 август 2010 г.

За паметта /Ashby/

1. За наблюдател, притежаващ цялата необходима информация е излишно позоваването на миналото и следователно, няма необходимост от съществуването на памет. Демонът на Лаплас няма нужда от памет.
2. Понятието памет се използува от наблюдателя за да запълни празнината, причинена от невъзможността за наблюдение на системата.
3. Колкото по-малко променливи са достъпни за наблюдателя, толкова повече, той ще е принуден да се съобразява с влиянието на минали събития върху поведението на системата.

* снимал съм проекция на щорите на тавана нощем

Хемингуей

В "Острови на течението" на Хемингуей има един персонаж, ветеран от войната, който си е загубил окото. Правителството му е дало три изкуствени очи - нормално, леко кръвясало и съвсем червено и полузатворено - за да може да ги сменя според стадиите на напиването си.
Харесвам Хемингуей.