Волният ездач

1. Като всеки нормален човек от м. пол и аз известно време се увличах по компютърните игри. Най-дълго се задържах на Куейк, защото там можеха да се избият много чудовища, а след работа, това е доста смислено занимание.

Невърмайнд, говоря за друго. Сега като гледам някоя въздушна операция, а такива, в последните години дал Г-д, се сещам как играех на една игра-авиосимулатор, която според очевидци, го докарваше доста реалистично.

2. Взимах някой Фантом, избирах си ракети и други оръжия, след което се оглеждах за някоя мисия. Имаше мисии по целия свят. По лесните бяха в Африка, по-трудните в Европа.

3. Никога не изпълнявах мисията. По-скоро ме интересуваше, как ще реагира играта, на серия от абсурдни ходове от моя страна. Разбирам, че е инфантилно, но нямах нерви да изчета и да изпълня всичко, а ми се летеше.

4. Излитах лошо, някакви закрилки ми пречеха, после като волна птица се издигах право нагоре, което носеше смъртоносно  ускорение за пилота, но той /аз/ някак си оживяваше. После си летях където и както исках - ту много високо, ту адски ниско. Като видех нещо интересно на земята веднага го унищожавах. Хич не си пазех амуницията. Постоянно получавах съобщения, че съм взривил я приятелски склад, я приятелски бункер. Постоянно ми се натякваше, че съм се отклонил от мисията. А може би, това ми е мисията, да се отклонявам от мисията, заключавах философски.

5. При такъв лежерен стил на летене, вражеските радари ме засичаха веднага и на екрана започваха да мигат предупреждения. Аз весело ги игнорирах. Почти веднага, във въздуха се появяваха вражеските самолети. Това най-често бяха Миг-ове, защото летях над арабски, просоциалистически страни.

6. Започваха да ме преследват нагло, а аз чаках да ми пуснат ракети. Един колега-невролог, много голям майстор, ме беше научил как да бягам от ракетите. От някои обаче, нямаше измъкване и тогава те радостно ме взривяваха. Понякога се отдалечавах в такава безумна посока, че те се отказваха да ме преследват - явно разбираха, че се касае за кретен-пацифист, отвлякъл изтребител, за да погледа земята от птичи поглед.

7. Обаче бях много подъл. След като ги откажех и се загубех от радарите и ако ми стигнеше горивото се връщах ненадейно и изтребвах всичко по пътя си.

8. Както се вижда, тази игра ми позволяваше да си организирам мисиите, по свое желание и логика. Е добре, това не продължаваше дълго. Скоро ми свършваше горивото, защото аз не ебавах да се връщам в базата. Самолетът падаше, аз катапултирах някъде в пустинята, като малък принц.

9. И тогава започваше най-интересното, но пък играта свършваше.

* на снимката: етюд във висок ключ.

Розенберг трио

1. Гледахме Розенберг трио. Холандски цигани, изпълняващи само Джанго. Две китари и контрабас. В края на първия час ни стана еднообразно и си тръгнахме. Интересно, доста виртуозни са, но омръзват. Този стил на свирене и импровизиране /"мануше"/, който никой вече не смее да нарича джаз, някак си не оставя място за мисълта - всяка празнинка е запълнена с нотички и това, в крайна сметка ти писва.

2. На другия край стои късният Майлс, който ти пуска два тона в 10 минутна пиеса, но моментът и интервалите са така изчислени, че ти разбираш - това е, няма нужда от повече. Даже си казваш: баси, това са единствените два тона, които са възможни в тази пиеса. И той изсвири точно тях! Гений.

3. Но пък е отстранен, хладен, перфекционист. Циганите са топлички и са като калинки, не спират, грешат, повтарят се. Смешното беше, че повечето пиеси ги завършваха по един и същ начин. Симпатяги са. Спонтаняги са също така.

4. Концертът беше в София лайв клъб - конюшня с маси и любителски оформен интериор. Две коли - пет кинта и музиката да свири. 

5. Публиката беше интересна. Имаше няколко самотни, горди, привлекателни жени. Пред мен имаше една симпатична скубла с приятеля си. "Р"-то и беше френско. Живичка една такава, потанцувваше постоянно. Зад мен се бяха разположили някакви въртокъщници, които не спираха да си говорят. Имаше и пич с безумен, огромен бял каскет.

6. Видях само един циганин, но снажен, с дълга побеляла кичара, напомняше микс от Гойко Митич и Джоко Росич. Може пък да е бил той.

* на снимката: Созопол

Нигериец в орбита

1. Предполагам, доста хора знаят за "нигерийската измама".

Получавате мейл, че е починал генерал Мбонго Абандонго, бивш диктатор на Нигерия и неговите мангизи /100 млн долара/, са останали безстопанствени. Ако искаш можеш да получиш част от тях, само че, предварително прати някой друг долар, за банкови разходи, подкуп на служители и т.н.

2. Тия дни научих за нов вариант на сюжета, който ме порази със своята концептуалност - толкова е фантастичен, че според мен е неизползваем, т.е. приближава се до чистото изкуство.

3. Получаваш мейл пак от Нигерия, но този път ти пише братът на първият нигерийски космонавт. Тъй като такъв космонавт няма, оказва се, че това е била секретна мисия - космонавтът е полетял с някакъв руски екипаж, но инкогнито. Интересно, защо руснаците биха избрали точно нигериец за такава, несъмнено важна мисия, но карай, може пък за някакви генетични експерименти, знам ли.

4. Така или иначе, на връщане, екипажът търпи бедствие и едва успяват да се върнат на земята с резервен кораб. За жалост, там няма място за нигериеца и се налага да го оставят на орбита. И оттогава, вече двайсетина години, нещастният чернокож се върти на ниска геостационарна орбита и разчита само на случайни товарни кораби, които го снабдяват с въздух, храна, вода и порно.

5. В Нигерия, секретният космонавт е работил в Министерството на астронавтиката /къде другаде!/ и за двайсетте години отсъствие от страната, му се е натрупала 1.5 млн долара заплата.

Та, братът на космонавта предлага, общо взето разумната идея, да си поделите тази сума. Само че, той е държавен служител /вероятно в същото министерство/, а в Нигерия тези хора нямат право да боравят с банкови сметки.

Затова - той ще ти ги прехвърли на теб, но за трансфера ще трябват 1300 долара, които, ако обичаш да му изпратиш.

6. Това е по-прекрасно от вълшебна приказка. От такива истории получавам естетски гърч.

* на снимката: естетски гърч.

Наказателната психиатрия

1. Наказателната психиатрия е много интересна социална проява, действаща двупосочно. В практическата си част, тя се използва за изолиране и санкция на другомислещите, а в теоретичната - да облече проявите на другомислие в научни дрешки. Например, "вялопротичащата шизофрения" на Снежневски, е помогнала да бъдат хоспитализирани стотици психично здрави еретици в СССР.

2. Несъмнено, най-поетичният пример за използване на психиатрията за наказване и обратно - за научна аргументация на наказанията над непослушковците, е историята на термина "драпетомания". Въведен е от д-р Самюъл Картрайт - психиатър, член на медицинската асоциация на Луизиана, през 1851г. и означава натрапливо желание на робите-негри да бягат от господарите си /от стгрц "драпетес" - беглец/. Според д-р Картрайт, стремежът към свобода е вид патологична натрапливост, а над два опита за бягство следва да се третират като психично заболяване.

3. В New Orleans Medical and Surgical Journal, д-р Картрайт съобщава, че неприятната тенденция робите да напускат господарите си, е болест, която сравнително добре се поддава на лечение. Най-ефективната лечебна процедура, според него е боят, но ампутацията на пръстите на краката също не е за пренебрегване.

4. Наблюдавайки робите, Картрайт открива и второ, още по-интересно психично разстройство. Означава го като Dysaesthesia Aethiopica /нещо като "Безчувственост Етиопска"/. Това е заболяване, при което робите /докарани от Етиопия/ не се подчиняват, отговарят грубо и непочтително на господаря или направо отказват да работят. Това, според Картрайт е нелечимо и се появява при свободни негри и при лошо стопанисвани роби /...an incurable and universal mental disorder of free Negroes and poorly governed slaves/.

5. Като гледам биографията на д-р Картрайт, виждам, че бащиното му име е Aдолфус. Доктор Самюъл Адолфус Картрайт. Хитро, а?

* на снимката: куче за преследване на избягали роби-драпетомани. От: The New Orleans Medical and Surgical Journal 1851:691-715 (May). 

Котките на Халсман

1. Филип Халсман /2.5.1906, Рига - 1979, Ню Йорк/ - фамозен латвийско-немско-австрийско-френско-американски фотограф. Евреин, разбира се.

Халсман е на 22, когато при съвместна разходка в Австрийските Алпи, баща му пада в пропаст и загива. Тъй като няма други свидетели, съдът приема, че се касае за отцеубийство и го осъжда на 10 години затвор. Случаят придобива известност и редица важни личности /Айнщайн/ се застъпват за него.

И така, след 2 години, Халсман е освободен с условието да се махне и повече да не се вясва в Австрия.

2. Халсман се е сприятелил и е заснел всички възможни известни личности, за които се сети човек. 

3. През 1948 той е в Ню Йорк и снима Дали. Историята е следната. От тавана висят две картини, статив и табуретка. Съпругата на Халсман държи стол. Един асистент брои. На "три", друг асистент излива кофа с вода, а трети хвърля трите котки във въздуха.

На "четири", Дали подскача, а Халсман снима. След това отива в тъмната стаичка да проявява, а асистентите бършат водата и утешават котките.

4. Котките летят двайсет и осем пъти. След шест часа снимки, котките се чувствали превъзходно, а хората искали да умрат.

В сърцето на мафията

1. Когато се оказах в Сицилия преди години, възкликнах вътрешно: "O, най-после ще видя мафията. Ако ми провърви, мога да отида даже в селцето Корлеоне, /има го на картата/ и там, ще наблюдавам на терен точно онези първични процеси на зараждането и". Може би, мислех си аз, въпреки краткият си престой /десетина дни/, ще мога да видя как родовете стават кланове, после с помощта на интересния обичай "вендета" се избиват взаимно и накрая остават няколко най-силни, които се легитимират и си делят властта и пазарните ниши.

2. Все пак, се надявах да попадна там в стадия непосредствено след стрелбите, тъй като не исках неприятности. Дори си мечтаех, как, като видят кроткия ми нрав, ще ме поканят за съветник в тази неправителствена организация.

3. Колко съм бил глупав. Първо - не видях никаква мафия там. По улицата ходеха нормални сицилийци и колкото и да се вглеждах, не зървах хора с черни костюми, капели, очила и с малки рязани пушчици под саката /лупари/.

4. Тогава, на едно скромно празненство с вино, грапа и народни танци, използвах разширението на съзнанието, което дава алкохола и попитах италианците, които ни придружаваха, защо не мога да видя мафиоти по улиците. Даже се направих на чистосърдечен /т.е. дебилен/ и предположих, че вероятно са се справили с този проблем малко преди да дойда или нещо такова.

5. Те бяха свикнали с такива въпроси. По стечение на обстоятелствата, говорих по темата със свещеник. Е, каза той, разбира се, че има мафия, но няма как да я видиш, ако си турист. Ако живееш тук, обаче, неминуемо ще допреш до нея и за най-малкото социално движение, което би направил извън къщи. Но ако не преминаваш определени рамки, ти си в безопасност и ще можеш да се насладиш на реда и законността, която тази Организация осигурява.

6. О, казах си аз, тези неща са ми толкова познати! Подобна наслада изпитвам и когато си ходя из София. Е, не е толкова качествена, но пък нашата Организация е отскоро, въпреки, достойните традиции и приемствеността. 

7. Някак си така си говорихме с отчето.

* на снимката: уличка в Калтанисета, Сицилия /лента, скан/.

Фрагменти от юни-1

1. Прочетох за ново, коварно оръжие. Работи с някакви лъчи - въздейства върху противника причинявайки му силно сексуално желание към същия пол. При включването му, вражите войници спират да се бият и се опитват да встъпят в сексуални отношения един с друг. Коварно е, както си го представям.
2. Дъщеря ми Доротея, когато беше на 5, ходеше навсякъде с малко бележниче и моливче в ръка. Вътре си записваше някакви явно важни неща, за съжаление, не помня какви. На зъболекар също си го взимаше. Там пък какво записваше?
3. Щял да настъпи краят на света. Колко високомерен е човекът. Ти ли го създаде бе, келеш, че да му слагаш край? Кой край - това, че ще умреш ти, не е край на света, това е твоят собствен край. И стига с тия шибани изчисления, стига си удвоявал получената сума, за да ти излезе датата. Просто млъкни, че ме нервираш. Не се ли настрада, Настрадамус ниеден!

4. Стоях на една спирка и наблюдавах как пресичат кучетата. Преди всичко съм малко недоволен, защото наблизо имаше зебра, а само няколко от тях я ползваха. Но затова пък я ползваха правилно. Другите преценяваха разстоянието и скоростта на задаващата се кола и майсторски, без излишно бързане пресичаха платното където им е най-удобно. Може и така, разбира се. 

5. Кучетата спасители, ако по време на акция дълго време не откриели никого, се демотивирали и отказвали да работят. За да ги мотивират отново, някой от спасителите лягал сред руините и позволявал на кучето да го открие и спаси, тогава, то се ободрявало и започвало отново да работи както трябва.

6. Страхотен коан: Една стрела сваля един орел. Две стрели – това е прекалено много.

* на снимката: Детски стоматологичен кабинет, в края на работното време. Паднали детски зъбки.