Последни желания

1. Преди време четох, че умиращо от левкемия момче като последно желание, помолило холивудска звезда да му направи минет. Това очевидно е било в рамките на някаква благотворителна кампания.

Звездата отказала, което страшно огорчило роднините на детето. 

2. В случая, много ме привлече следното:

- предположението на детето и близките му, че неговата смърт/живот са толкова важни, че могат да бъдат изтъргувани на каквато и да е цена.

- нежеланието на благотворителката да доведе ролята си докрай. В края на краищата, предсмъртното желание не винаги е шницел и пура, хората имат различни мечти.

* на сн.: моралът като тъмна стая с бъчва в ъгъла. Опит за уаби-саби.

Алтюсер

1. По принцип ме е малко гнус да чета философи-марксисти, нищо, че са френски /то други има ли?/, но в случая с Луи Алтюсер /1918 - 1990/, един текст ме заинтригува повече от средното.

"За себе си като малко момче съм запазил образа на слабичко и мекушаво същество... та аз дори не бях момче, по-скоро едно слабо момиче... Материалната следа от този образ, чист и ясен като спомен-екран, който често ме обсебваше и чиито последствия ще се разкрият по-късно, открих по чудо в една малка фотография, запазена сред документите на баща ми, след смъртта му. Това наистина съм аз, ето ме".

2. Цитатът е от "Бъдещето трае дълго" - автобиография на Алтюсер, за жалост липсва на достъпен език. Я да видим, казвам си, какъв е странният живот на марксист-структуралист, смело допускащ, че е "по-скоро едно слабо момиче"?

3. Ами какъв е - преподавал философия в "Екол Нормал" и редовно посещавал районния си психиатър, а понякога и болницата, за някоя и друга серия електроконвулсии. В това няма нищо лошо, стига на 16 ноември 80-та, в 8. 40 сутринта, да не беше удушил жена си, докато и правел масаж.

Следват 3 години в Психиатрия, съдът присъжда невменяемост, тиха, самотна старост и край.

4. Работното заглавие на автобиографията му е било "Кратка история на един убиец"

* на сн.: Буболечка-вонливка изследва двойката нос-око върху портрет на Инеса Арманд. Сложно е, но той и живота не е много прост.

Кайл Кесиди - американците и оръжието - 2

Тъкмо мислех да затварям темата (http://hadjigeorgiev.blogspot.com/2012/07/blog-post_19.html) и един приятел, не щеш ли, репродуцирал втория интересен албум: "Armed   America: Portraits   of    Gun   Owners   in  Their   Homes" /pillka.livejournal.com/

Фотограф е Кейл Кесиди, http://www.armedamerica.org/

Средновековни бестселъри: "Чукът на вещиците"

1. През 1486 г. двама приятели инквизитори - Якоб Шпренгер /декан на Кьолнския университет/ и Хайнрих Крамер - Инсисторис /доминикански приор - висш монах/ най-после систематизирали всички знания за вещиците и начините за тяхното изобличаване, осъждане и екзекуция в трактата "Чукът на вещиците" /"Malleus Maleficarum"/.
2. Ето един много приятен откъс, за да почувстваме стила и проблематиката /от рус./: "Що се отнася до гореспоменатото отлъчване, необходимо е да се припомни житието на св. Бернард, в което се разказва следното: "В Аквитания, една жена в продължение на шест години била измъчвана от инкубус, разпалващ страстта и. Инкубусът, под заплаха за още по-големи мъки и забранил да прибягва до помощта на св. Бернард. Тя обаче, не се подчинила и светецът, след като я изслушал и дал тоягата си, за да я сложи до себе си в леглото.
3. След това, демонът повече не посмял да влезе в стаята, но я заплашвал, с ужасни отмъщения в бъдеще. Тогава светецът събрал народа, казал на всеки да вземе запалена свещ и заедно отлъчили демона. Така той избавил жената от властта на инкубуса".
4. Очудващо е, продължават по нататък авторите, че това отлъчване, предназначено за хора е подействало и на демона. Прочее, това се обяснява просто: хората, преследвани от инкубуси и сукубуси, се намират под юрисдикцията на Църквата и Папата може да освобождава душите им от наказанията в Чистилището и да обуздава демоните, пречещи му да изпълнява задълженията си".

* на сн.: Кьолнско колело за разпъване на вещици /roue de Colon/

Бен Филипи - американците и оръжието

Бен Филипи - амер. фотограф, в албума си показва явно трепетното отношение на американците към оръжието.
Албумът е “God, Guns & Guts”.

1.

2.

3.

4.

5.

6.

 7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14. 

15.

1948, Париж. Минувачи гледат неприлична картина

В една парижка галерия експонират неприлична картина. 1948 г., лицата на минувачите.

От: madwind.livejournal.com

Терапевтични диалози - топ-файв

1. Жена, 35 г.
- Искам да се върне при мен.
- Защо?
- Искам да допълзи, а аз да го ритна и да си тръгна.
2. Жена, 32 г.
 - Имам добра работа, кариера, жилище, кола, но нямам приятел. Какво не правя както трябва?
- Защо ви е мъж, след като си имате всичко?
- Искам деца. А мъж - вие сте прав - не ми трябва особено.

3. Жена, 27 г.
- Ако мога да си оправя отношенията с майка ми...
- "Да ги оправите" в какъв смисъл?
- Аз много я обичам, но как да направя така, че да я няма в живота ми?

4. Мъж, 40 г.
- Всичко ми е ОК - бизнес, семейство. И какво да правя с това?
- С кое? С бизнеса или със семейството ви?
- Със себе си, докторе!

5. Мъж, 34 г.
- Време ми е да се оженя, искам деца. Но не за нея.
- А за коя?
- За никоя не искам. Но всички казват: "Време ти е да се ожениш".

* на сн.: аз.