понеделник, 23 юли 2012 г.

Алтюсер


1. По принцип ме е малко гнус да чета философи-марксисти, нищо, че са френски /то други има ли?/, но в случая с Луи Алтюсер /1918 - 1990/, един текст ме заинтригува повече от средното.
"За себе си като малко момче съм запазил образа на слабичко и мекушаво същество... та аз дори не бях момче, по-скоро едно слабо момиче... Материалната следа от този образ, чист и ясен като спомен-екран, който често ме обсебваше и чиито последствия ще се разкрият по-късно, открих по чудо в една малка фотография, запазена сред документите на баща ми, след смъртта му. Това наистина съм аз, ето ме".
2. Цитатът е от "Бъдещето трае дълго" - автобиография на Алтюсер, за жалост липсва на достъпен език. Я да видим, казвам си, какъв е странният живот на марксист-структуралист, смело допускащ, че е "по-скоро едно слабо момиче"?
3. Ами какъв е - преподавал философия в "Екол Нормал" и редовно посещавал районния си психиатър, а понякога и болницата, за някоя и друга серия електроконвулсии. В това няма нищо лошо, стига на 16 ноември 80-та, в 8. 40 сутринта, да не беше удушил жена си, докато и правел масаж.
Следват 3 години в Психиатрия, съдът присъжда невменяемост, тиха, самотна старост и край.
4. Работното заглавие на автобиографията му е било "Кратка история на един убиец"

* на сн.: Буболечка-вонливка изследва двойката нос-око върху портрет на Инеса Арманд. Сложно е, но той и живота не е много прост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар