Графия - Татлин

Владимир Татлин (1885 — 1953) - художник, график, дизайнер, архитект.

1. Кулата, 1919 г.

Монументът "Трети Интернационал" включвал цилиндър, конус и куб, един върху друг, в 600 метрова спирала, всичко от стъкло и стомана.
Елементите се въртели - кубът - с един оборот в година, конусът - в месец, цилиндърът - ежедневно.
В куба имало лекционни зали за учени и поети, гимназии /т.е. фитнес/, офиси, голяма зала за "международни комунистически конгреси"

В конуса били кабинетите на ръководството - комисари, секретари и всякакви др. другари.

Всеки ден на обяд хор изпълнявал "Интернационала". От куба, през мегафони, ежечасно съобщавали новините, а вечер - на голям екран показвали филми. Имало и светещо табло - там се редували образи на сърп и чук, житен клас, Маркс, Енгелс, Фурие, Сезан, Троцки, Русо, Хегел, Циолковски, Сталин. Страшничко, нали?

Проектът останал неосъществен, на дървен макет.

2. Летатлин.

Освен кулата, Татлин конструира и летателен апарат, наречен "Летатлин". В него не са спазени никакви аеродинамически закони, за сметка на много по-важните - естетически. В резултат, апаратът е много красив, но никога не би полетял.

3. "Контрарелефите" на Татлин

4. Конструктивисткият стол на Татлин. /Ок. 1912 г./
Татлин не харесвал концепциите на Малевич, държащ на формата и цвета, защото смятал "да постави окото под контрола на осезанието". Разказват, как ритнал стола, на който седял Малевич, /но не този на снимката/, предлагайки му да поседи върху "геометрията и цвета".

5. Други

Слава на Бах

Портрет на художника

Татлин

Графия - Ел Лисицки

Още един конструктивист - Ел Лисицки.
Лазар Лисицки (1890-1941), архитект, художник, фотограф, дизайнер, илюстратор.
Серия илюстрации "За двата квадрата. Супрематична легенда", 1922 г.

"Човек с френски ключ", фотограма

Авторът

Нещата загрубяват. Конструктивисти, супрематисти, футуристи, кубофутуристи, егофутуристи, имажинисти... всичко това, в края на 20-те - смачкано от соцреализма.
Да не пропусна Татлин, stay tuned!

Оправдание на метода

1. Например, аз съм убеден, че ако отида на полуостров Пилион, където според гръцката митология са живели кентаврите, при упоритост и спазване на известни условия, ще мога да ги видя, а ако имам късмет - и да ги снимам.

2. Аргументация: ако това е античен мит, чрез който древните гърци са си обяснявали някакъв сегмент от реалността си, с какво той е по-лош от мита "бозон на Хигс", с който ние си обясняваме сегмент от сегашната реалност?

3. И в двата случая, някой ни разказва история, и в двата случая, за да я удостоверим, трябва да отидем на определено място и да извършим определени действия:

- при кентаврите - отивам в планината на Пилион, местните ми показват "Пътеката на кентаврите" /има такава/, дни наред дебна из гората /може би и вечер - с фенерче/, сигурно още някакви ритуали, за които не знам и на седмия ден - изтощен, мръсен и гладен - мервам през дърветата сянка на кентавър, който бързо се скрива.

- при бозона на Хигс - отивам в Цюрих, местните ми показват на коя улица е входът към колайдъра, дни наред навивам служителите да ме пуснат вътре, после ги навивам да ми го включат и да задействат реакцията /това вече е малко вероятно/ и ако се навият - виждам на някакъв екран трековете - нещо се сблъсква с друго нещо и там някъде е бозонът. И понеже сме се събрали малка квантова компания - знаем - ако го видим/измерим, ще го променим и вече няма да е той, така че - ще трябва да повярвам на авторитетите до мен. Видях ли го? Не, разбира се.

4. Въпрос на личен избор е, кой от двата мита ще си избера, за да си обясня нещо, свързано с личната ми картина на света. Абе, на вяра е всичко, мамсиджейс. 

5. А за съществуването на Австралия - просто си мълча.

* на сн.: Едно дърво ни изпраща хиляди малки целувчици!

Фотография: А. Родченко

A. Родченко /1891 - 1956/, един от бащите - основатели. Художник, фотограф, дизайнер, рекламист, скулптор, преподавател. Преживява големите чистки и умира от естествена смърт, което не е лесно. Идиотските ракурси влизат във фотографията с него. Представям си как им се е дръпвало лайното на новата власт, като са погледнели снимката "Пионер - тръбач", примерно. Започвам с нея.

Реклама на биберони

Последни желания

1. Преди време четох, че умиращо от левкемия момче като последно желание, помолило холивудска звезда да му направи минет. Това очевидно е било в рамките на някаква благотворителна кампания.

Звездата отказала, което страшно огорчило роднините на детето. 

2. В случая, много ме привлече следното:

- предположението на детето и близките му, че неговата смърт/живот са толкова важни, че могат да бъдат изтъргувани на каквато и да е цена.

- нежеланието на благотворителката да доведе ролята си докрай. В края на краищата, предсмъртното желание не винаги е шницел и пура, хората имат различни мечти.

* на сн.: моралът като тъмна стая с бъчва в ъгъла. Опит за уаби-саби.

Алтюсер

1. По принцип ме е малко гнус да чета философи-марксисти, нищо, че са френски /то други има ли?/, но в случая с Луи Алтюсер /1918 - 1990/, един текст ме заинтригува повече от средното.

"За себе си като малко момче съм запазил образа на слабичко и мекушаво същество... та аз дори не бях момче, по-скоро едно слабо момиче... Материалната следа от този образ, чист и ясен като спомен-екран, който често ме обсебваше и чиито последствия ще се разкрият по-късно, открих по чудо в една малка фотография, запазена сред документите на баща ми, след смъртта му. Това наистина съм аз, ето ме".

2. Цитатът е от "Бъдещето трае дълго" - автобиография на Алтюсер, за жалост липсва на достъпен език. Я да видим, казвам си, какъв е странният живот на марксист-структуралист, смело допускащ, че е "по-скоро едно слабо момиче"?

3. Ами какъв е - преподавал философия в "Екол Нормал" и редовно посещавал районния си психиатър, а понякога и болницата, за някоя и друга серия електроконвулсии. В това няма нищо лошо, стига на 16 ноември 80-та, в 8. 40 сутринта, да не беше удушил жена си, докато и правел масаж.

Следват 3 години в Психиатрия, съдът присъжда невменяемост, тиха, самотна старост и край.

4. Работното заглавие на автобиографията му е било "Кратка история на един убиец"

* на сн.: Буболечка-вонливка изследва двойката нос-око върху портрет на Инеса Арманд. Сложно е, но той и живота не е много прост.

Кайл Кесиди - американците и оръжието - 2

Тъкмо мислех да затварям темата (http://hadjigeorgiev.blogspot.com/2012/07/blog-post_19.html) и един приятел, не щеш ли, репродуцирал втория интересен албум: "Armed   America: Portraits   of    Gun   Owners   in  Their   Homes" /pillka.livejournal.com/

Фотограф е Кейл Кесиди, http://www.armedamerica.org/